- Почти ревю: Betrayal at House on the Hill: Widow’s walk - януари 3, 2017
- Mystic Vale – Следващо поколение deckbuilder - ноември 11, 2016
- ПРЕВЮ: Gwent Beta – Загуби днес, за да спечелиш утре - ноември 4, 2016
Сред игрите, не само настолните, а и компютърните, фентъзи жанрът е изключително разпространен, което в последно време определено се отразява отрицателно на любимите ни развлечения. Всеки плюе някакво фентъзи нещо на пазара и се получава едно мазало от половинчати недовършяци. Като човек, който много обича мечове, магии и дракони това е голям проблем за мен, защото преди избора ставаше бързо, след като прегледаш три, четири, пет заглавия. А сега трябва да минеш десетки, докато си харесаш нещо, което да изглежда обещаващо. Стига оплаквания, нека минем към днешната игра, която за ваш ужас отново е фентъзи и докато не е особено оригинална, тя е една много добре направена игра.
Става въпрос за One Deck Dungeon, на Chris Cieslik, която излезе през настоящата 2015г. В нея вие и вашият спътник(или пък сами, ако сте много смели….и глупави) ще се впуснете в приключение…от което вероятно няма да се върнете, тъй като Chris Cieslik успешно е пресъздал един от най-злите жанрове игри – roguelike. За тези от вас, които не знаят, това са игри, които с всички сили се опитват да ви убият и те обикновено не се играят, за да бъдат спечелени, а за да видите до къде можете да стигнете. В този жанр обикновено късмета има много голяма роля и случаят с One Deck Dungeon не е по-различен. Но да не избързваме, а да започнем от началото…
Компоненти
- Много зарове – ще ви трябват може би около 20тина зарчета, ако не искате да си ги подавате един на друг и да рискувате да объркате всичко
- Едно тесте карти с чудовища и капани
- Три карти с различни Тъмници с три трудности
- 8 листа с Герои
In the Darkest Dungeon of them all…
Преди да се спуснете в обреченото ви на неуспех приключение, вие ще трябва да си изберете герой и Тъмница. Вариантите за герои са няколко – Магьосник, Крадец, Варварин и Стрелец. Всеки герой започва с определени показатели и умения, които му дават определени преимущества пред останалите. Всеки един от Героите си има две версии – за игра с един и за игра с двама, като основната разлика са уменията, с които започват. Тъмниците са три, с различна трудност, всяка с по три нива, всяко по-трудно от предишното. След като направите избора си е време да понабиете някое чудовище и да паднете в някой друг капан.
Двамата играчи, редувайки се ще теглят карти и ще ги поставят в средата на масата, след което ще трябва да се справят с тях заедно. Тук за разлика от други игри с подобна „тежест“ и тематика, като например Dungeon Raiders или Munchkin няма как да прецаквате другарчето си… то няма и нужда, играта сама ще ви го…прецака…игрането, така де…ахъм. След като сте открили срещу какво сте изправени е време да видите в десният край на картата, където е показано какви показатели ще трябва да имате, за да преминете успешно препятствието пред вас. Например, може да са ви нужни 4 Сила и 6 Ловкост (няма да срещнете пречка, която да иска само два показателя, но за пример само).
Щом им хвърлите един поглед и не ви обземе пълно отчаяние е ред да видите вие какви показатели ще имате. Това става като за всеки от трите си показатели хвърлите толкова зара, колкото е стойността му. Например, ако имате 4 сила, то хвърляте четири зара и техните резултати са Силата, която имате. Когато и двамата сте хвърлели е време да видите дали имате необходимите резултати за да спечелите битката, като сравните резултата от съответните зарове с показателите на чудовището или капана. Освен нужният ви резултат, от дясната страна на чудовището ще откриете и какво ще стане, ако не успеете да се справите. Обикновено ще губите някакво количество Време или Живот. Какво е Време? Ами явно му е времето да ви обясня. За много от действията си ще плащате с Време. Едно Време е една карта от колодата с карти. Когато свършат картите, размесвате ги и започвате следващото ниво от Тъмницата. И така докато не стигнете до третото, където ви чака… най-лошият от лошковците. Не че ще стигнете до него де…
…we quietly died
В началото казах, че играта е много добре направена и сега смятам да ви дам няколко причини защо смятам така. Първата е, че въпреки семплия си геймплей играта доста успешно създава усещането, че играете roguelike. С други думи, кара ви да чувствате отчаяние и липса на шанс за победа. Или както някои го наричат – предизвикателна е.
Второто, което много ми хареса в играта е как, когато победите нещо, наградите, които взимате са отбелязани от двете страни на картата и просто я подпъхвате под листа на Героят си. По този начин е елиминирана нуждата от каунтъри, токени, записки и какви ли не други, заемащи място методи за водене на статистика. Повече игри трябва да вземат пример от One Deck Dungeon.
Третото е, че за игра, която е толкова кратка и проста на пръв поглед има много голямо значение какви герои ще си изберете. Дето се вика, животът може да ви зависи от това…образно казано де.
Негативните страни на играта… дори не знам дали да говоря за тях, те се открояват изключително ярко. Напълно зависима от късмет, с много малко възможности да му влияете по някакъв начин. Липса на каквато и да е цел, освен да стигнете до края на Тъмницата… което няма да се случи лесно или пък често. Като се замислите обаче това са характерните черти на жанр оцелял сума ти години вече, така че може би са там с цел…