- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Както виждате от заглавието, това звучи като точене на парички от джобните на децата ви. Не е нова идея в настолните игри. Magic и Yu-gi-oh са особено популярни сред по-малките.
Тук обаче говорим за по-малка аудитория дори от това. GDP гони аудиторията, която цъка УНО на стълбите пред блока… докато родителите наблюдават от балкона.
Тук говорим за 6-7 годишни деца, като мооожем да разстегнем до 8, но в краен случай.
Причината се крие не само в елементарните правила, но и в сладката тема и илюстрации. Всички знаем, че рязко след 8-9 годишна възраст (особено момчетата) потъват в сериозна и мрачна вълна и започват да предпочитат неща „за големи“ – независимо дали се избиват или само шамарят, важното е тия от картинките да гледат лошо… и по възможност да са от някакво фентъзи.
Grand Dog Park, както предполага и името, ни предоставя купчина карти със сладко нарисувани кученца от различни породи. Целта на играта е да събирате колкото се може повече шампоан, като в същото време искате да избягвате бълхите.
С други думи – шампоанът е точка, а бълхата – минус точка.
Всеки играч има няколко карти в ръцете. По време на хода си той слага карта в средата на масата, като картите имат стойност. Стойностите винаги трябва да се подреждат в линия (ала Timeline). Ако така се случи, че нямате как да сложите карта, тогава вземате всички карти от линията.
Първоначално си мислих, че играта предоставя стандартен „push your luck” елемент, който изглежда напълно логично – да можеш да избираш дали да слагаш или да вземаш, само че не. Вземаш единствено ако не можеш да сложиш.
Така както е играта може би създава възможности за някои избори, като например – дали да сложа повече шампоан, защото виждам, че скоро ми свършват опциите, или да сложа повече бълхи, защото мога да си играя до утре… но в общия случай, случайността е доста голяма. Това предполагам не е ужасяващо лошо за малките деца. Големият ми син сякаш нямаше толкова против… въпреки че с него вече играем с домашен вариант с „пушурлък“ механиката, за която говорих.
Интересът в това да колекционирате различни породи кучета не се дължи толкова в различните картинки и разпределение на шампоан и бълхи, а по-скоро на специалните умения, които пристигат с всяка порода.
В началото на играта избирате само няколко породи да участват, а в базовата кутия има достатъчно много, че да преигравате дълго време играта. Всяка порода пристига с една допълнителна карта със специално умение, което може да се активира с бисквитки.
Бисквитките са ресурс, който се взема мигновено щом поставите карта в средата на масата. Вземате толкова бисквитки, колкото пише на картата.
И… това е играта. Тя продължава, докато свърши тестето и накрая броите точки.
Заключение
Grand Park Dog е… особена игра. Темата и компонентите са отлични. Timeline системата изглежда готина, но сякаш в играта липсва нещо. Знам, знам, това е детска игра, но дори моят 5 годишен син не успя да се впечатли толкова… а той иска да играе всички игри!
Разбирам, че случайността е редовен елемент в детските игри, но тук изборите, които правите са толкова малко, че фокусът на играта се измества към арта и разговорите за кученца, отколкото към преживяването.
Относно CCG елемента, честно казано бих събирал играта само заради породите кучета и различният начин по която е нарисувана всяка една карта, но това е по-скоро „турбо“ и „бомбибом“ синдром, отколкото magic изтрещяване. С други думи – геймплеят тук, поне засега, не е грабващ.
ПЛЮСОВЕ:
- Свежа тема
- Сладък арт
- Правила, подходящи за малки деца
МИНУСИ:
- Твърде много късмет, дори за деца