Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
„The Curse of Vul-Kar“
Много хора останаха разочаровани от Fireball Island след като получиха копията си. Заради и това и се спря да се говори за нея. Аз нито се разочаровах, нито ще спра да говоря за нея.
На запад повечето геймъри са израснали с оригиналната версия на Fireball Island – стандартна детска игра, но с класическия за онова време 3Д елемент.
Разбира се, по това време у нас тънехме в Дама, Шашки и Не се сърди, човече.
С други думи, аз нямам носталгия към Fireball Island. Това, което имам обаче са три деца, за които с радост ще запазя бижуто, за което говоря сега. С още по-голяма радост и аз ще играя с тях.
Абсолютно хаотично подреждам мислите си, като избързвам със заключението, но често е така, когато играта съществува в съзнанието ми като една голяма разфасована пухена топка хаотичен кеф. Искам просто да разпльокам всичко пред вас и да разберете защо ако имате деца може и да си струват тия над 100 лева за базовата игра.
Първо – щом отворите кутията и за по-малко от 5 минути наредите (иначе евтината) пластмаса, пред вас ще се открие огромен, пъстър и красив остров пълен с 3Д елементи, като хъмове, дървета и зашеметителната фигура на вулкан, от чиято уста ще хвърчат огнени топки (топчета).
Всеки играч влиза в ролята на търсещ приключения турист, който не само, че събира съкровища, но и снима важни места от иначе опасния остров.
Целта ви е да съберете колкото се може повече комплекти съкровища, да вземете артефакта „Сърцето на Вул кар“ и да заснемете най-важните места от острова. След това трябва да се върнете обратно на хеликоптера и… да сте събрали най-много точки. Да не се залъгваме, казвам ви го от сега – крайните резултати ще бъдат далеч един от друг и 90 процента от заслугата за това ще се крепи на случайност, но лично аз не бих се притеснявал, защото идеята на Fireball Island не е в точки, а в заглавието – fireball.
В оригиналната игра, фигурките са се движили с класическата механика „roll and move” и в интерес на истината, бих ви препоръчал да ползвате някакви такива домашно изготвени правила, ако играете с по-малки деца.
В тази версия се ползват карти. Всеки ход имате избор от две.
Всяка карта има две части. Една част ви казва задължително с колко полета точно трябва да се движите, а втората ви дава право на някакво бонус действие.
Когато минете през конкретни места, вие събирате съкровища. Обикновено е ясно накъде искате да ходите, но понякога ще сте на кръстопът и ще се почудите дали да рискувате да вземете някакво ценно съкровище, но пък да се оставите на открито и уязвимо място, където огнените топки лесно биха ви помели.
Да ви удари огнена топка не е страшно (известни последни думи).
Ако в играта ви отнесе топче, вие ще губите (или ще ви бъде откраднато) съкровище и фигурката ви ще бъде избутана далеч от центъра (където са най-хубавите благинки).
А как се хвърлят огнени топки? Ами… както казах, всяка карта има специално умение. Повечето от картите, ви казват точно това – избирате си някое топче, което стои на място върху острова и го бутате с пръст. То си следва някакви улейчета и понеже е по-тежко и по-голямо от фигурките, може да ги повали дори само с вибрация.
Понякога ще се налага да хвърляте няколко топчета наведнъж във вулкана и те ще излизат през устата на фигурката, като устата е разделена на три части. Никога не сте сигурни накъде точно ще завие някое топче, така че е по-добре да сте на закрито място.
Ще се опитам да направя това ревю колкото се може по-кратко, затова ще закрия със заключение.
Закривам със заключение
Fireball Island е една от най-добрите семейни игри, които да играете с децата си. Тук дори можете да включите най-малките, защото те обожават да гледат как топчета падат и отнасят всичко наоколо.
НО! Това не означава, че играта не става за геймъри. Fireball Island може да бъде прекрасно безумие, вървящо с бира, ако искате просто да се забавлявате, да си приказвате и да минава времето в отпускарщина. Тук няма нищо дълбоко и не може да се каже, че дълбоките планове се отплащат. Огромна част от играта се опира на шанса. С други думи – да, става и за геймъри, но все пак Fireball Island не е филър. Понякога играта продължава 30 минути, но понякога може да стигне и до час.
Не мога да си кривя душата – ако имате деца, това е едно от най-добрите неща на пазара за вас. Ако искате нещо забавно за геймъри,не мисля, че парите, които трябва да дадете за нея ще се изплатят. По-скоро бих ви препоръчал да си я намерите от приятел, за да я разцъкате за един-два пъти. Лично аз я играя редовно с големия ми син и нямам нищо против да цъкам с геймъри, но никога не съм се хващал да я предлагам.
Това е – силно препоръчвам за игра с деца, слабо препоръчвам за парти игра с големи, не препоръчвам особено за игра със сериозни геймъри.
ПЛЮСОВЕ:
- Събиращи погледи компоненти
- Разбираем за децата геймплей
- Вълнуващи УАУ моменти
МИНУСИ:
- Компонентите може и да изглеждат готино, но всъщност са от доста евтин материал, което подлага на съмнение цената
- Кутията е ужасяваща! Почти нищо не се побира като хората, особено огромната фигурка на вулкана. Никога не мога да я побера нормално.
Ако ви кефи как звучи и изглежда (а не виждам защо да не ви кефи), знаете откъде да си я набавите – магазина на нашите партньори от Time2Play.
