- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Въпреки, че моето издание на играта е от 2017, аз ще ви върна в 2014-та година, когато всъщност Concordia се появи на пазара и беше немалък хит сред геймърите. Казвам „сред геймърите“ не защото играта е сложна или твърде геймърска, но защото външният й вид… не е особено очарователен. Това беше и причината да си остане като не толкова популярната подгласничка на Istanbul за наградата Kennerspiel 2014.
Ако Concordia имаше поне малко от шарената визия или сексизма в Истанбул, играта можеше и да е по-популярна.
Е, аз играх Истанбул. Не ми хареса. Играх и Concordia. Хареса ми. Много ми хареса. Но няма смисъл да сравнявам двете игри (понеже и нямат нищо общо), а само ще ви кажа защо бихте искали да си вземете Concordia, а не Истанбул. Добре де, стига толкова хейт.
Първото, което ще забележите в Concordia е чутовно голямата и крайно непрактична кутия на играта, която може единствено да се сравнява с безумието на AvP: The Hunt Begins. За тази игра ви трябва специално място, защото както и да си я слагате на рафта, все ще стърчи. А и кутията е по-скоро дълга и широка, отколкото дълбока. Да не кажа, направо си е плоска.
Като я отворите идва и разочарованието, защото всъщност в играта няма кой знае колко компоненти. Разни карти и дървени фигурки. Да, има и голяма дъска и понеже тя не е свита по стандартен начин, изпъва и изпълва цялата кутия.
Когато разгледате скучната дъска с разделения на Европа, веднага бихте очаквали купчина кубчета, което би било нормално за такава евро игра. За голяма изненада обаче ще откриете, че ресурсите в играта не са кубчета, а са във формата на самият ресурс.
Темата е Рим и целта ви е чрез събиране и продаване на ресурси да печелите пари, като с пари и ресурси да си строите търговски центрове в различните градове, като движите своите хора наляво-надясно. Тези центрове ви носят още ресурси и в най-добрия случай точки. В още по-най-добрия случай – МНОГО точки. Казвам това, защото Concordia е игра, в която доброто планиране и стратегия се отплащат изобилно. И точно това „отплащане“ за мен е огнището, което разпали любовта ми към играта. Concordia притежава едно от най-вълнуващите точкувания, които някога съм срещал.
На горе-долу случаен принцип се нареждат градове с ресурси из картата на Европа, след което се наглася пазар, откъде могат да се вземат ресурси.
Concordia е нещо като дек билдър, като по време на хода си играете просто карта от ръката и изпълнявате действието й. След това същото прави следващия играч. И така продължавате, докато решите да си върнете картите от масата с помощта на специална карта.
От пазар с карти можете да си купувате още карти с действия, като всъщност действията са същите, но често малко по-силни. Всъщност, вие по-скоро ще купувате картите от пазара с друга цел. Картите ви са единственият начин за печелене на точки. Всяка карта носи точки за определено нещо. Например – точки за пари, точки за хора по картата, точки за къщи в определени градове, точки за конкретни контролирани ресурси и други подобни.
И така, може и да не сте се разпростирали кой знае колко из картата, нито да имате много пари, нито много ресурси, и като цяло да приличате на най-големият геймърски клошар и провал на вашето семейно дърво, но въпреки това да спечелите, защото сте накупили правилните карти от пазара.
Точно това е най-вълнуващата част от играта. До последния момент вероятно ще мислите, че другите се справят много по-добре от вас, но накрая да имате двойно повече точки от тях. Не искам това да ви звучи като нещо напълно случайно. Точно обратното. Това, което прави това точкуване толкова вълнуващо е това, че точките винаги се усещат като лично постижение и отплата за нещо, което вие сте измислили.
Взаимодействието между играчите в Concordia е отлично като за евро игра, защото в повечето случаи се свежда до надпревара. Тук няма директна конфронтация, но ако някой ви е изпреварил в нещо, вие или трябва да платите двойна цена да го ползвате, или ще трябва да изчакате по-удобен случай.
Ако искате по-трудна карта, можете да обърнете дъската и от другата страна ще откриете картата на Италия, която е доста по-тясна. Тя е за от 2-4 играчи, а картата на Европа 2-5. Играл съм и двете карти и мога да потвърдя, че може и да се получават различни игри, но усещането и на двете е страхотно.
Заключение
Concordia e изумителна игра. В нея няма никаква случайност (освен отчасти сетъпа) и ако планирате добре играта си, винаги ще се справите добре. Ако играете срещу опитни опоненти обаче, те ще знаят как могат да ви попречат и едновременно с това да си помогнат на себе си, така че внимавайте.
Правилата са точно две страници и можете да ги обясните на почти всеки. Гениалността на играта идва от почти безграничната дълбочина, с която ще ви изненада. Вероятно първата игра ще се чувствате неориентирани, защото има известен „sandbox” елемент, но ако й отдадете нужното внимание ще откриете възможности, които ви „блоунат майнда“. Мисля, че името на играта, в превод – Хармония, е в десятката заради баланса между възможните стратегии в играта, но все пак трябва да знаете какво правите, за да се засипете от точки и разкош.
Ако трябва да мушна Concordia в някаква категория, определено мисля да оглавя с нея класацията „Елегантни“ игри.
ПЛЮСОВЕ:
- Лесни правила
- Дълбок геймплей
- Множество стратегии
- Страхотно усещане за постижение в края на играта
МИНУСИ:
- Безумно голяма кутия
- Скучно изглеждаща дъска
- Отнема доста повече време, отколкото пише на кутията
- Първата ви игра ще се чувствате объркани
Можете да откриете Concordia на рафтовете в Pikko Games в София, Неофит Рилски 31, или можете да цъкнете на бутона отдолу.