сряда, ноември 6, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Castles of Mad King Ludwig – Лудият гений си знае работата!
Castles of Mad King Ludwig – Лудият гений си знае работата!

Castles of Mad King Ludwig – Лудият гений си знае работата!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Ако сте чели вчерашното ми ревю, Castles of Mad King Ludwig отново попада в категорията „Отдавна избягвах тази игрa, защото…“. Причината тук е отново сравняването й с друга игра, но този път хората я сравняват не с игра, която не харесвам, а напротив – игра, която е в личния ми топ 10 на всички времена – Suburbia. Castles of Mad King Ludwig изглеждаше като копие на Suburbia, но не чак толкова добро… Казвам изглеждаше… Но не е.

Замъците на лудия крал може и да носи някои подобни тръпки тук и там, но определено си е своя бира. Ще подходя към това ревю с предположението, че не сте играли Suburbia, въпреки че ще се опитам накрая да кажа няколко думи за сравнение между двете игри.

Концепцията на Замъците е страхотна! Всеки строи собствен замък, като добавя най-различни помещения в чудати форми и теми.

Всеки играч започва с едно обикновено фоайе и от там се разгъва, като добавя коридори, гостни, спални, стаи за пиано, складове и още десетки и десетки помещения. В края на играта вашият личен замък ще изглежда наистина все едно някакъв луд крал го е строил. В архитектурата му вероятно няма да има никаква логика, а в подредбата на стаите ще цари хаос, и въпреки това… ще изглежда умопомрачително!

Всеки ход в играта има пазар за най-различни стаи, като по стандартен модел, най-задните стаи са най-скъпи. Има две големи разлики с всяка една стандартна игра обаче.

Първата ОГРОМНА разлика е и центърът на играта, която я прави отличителна и оригинална.

Всеки ход един от играчите е Главен Архитект. Когато излязат всички плочки, главният архитект ги нарежда както иска на реда с плочки. С други думи – той определя цената им. След това всеки друг играч има шанс да купи стая на съответната цена, докато последен остава главния архитект. Така че той може да си хареса стая, но ако я сложи евтина, тогава вероятно някой ще я грабне преди него. Ако я сложи с висока цена, може да се охарчи твърде много без другите да са имали особено голям интерес. НО! Има едно голямо НО. Когато другите играчи купуват стаи, парите не отиват в банката, а в авоарите на главния архитект. Това придава вълнуваща динамика на играта, както и плахо взаимодействие, което за такъв тип игра си е направо изключение. Когато главният архитект определя цените, той трябва да има предвид какво желаят другите играчи и да им го изкара през носа, защото не само, че ще ги накара да платят много, но и това много ще дойде при него!

Втората разлика от стандартните игри с подобен пазар е това, че всяка незакупена стая остава за продан и за следващия път, но върху нея слагате пари. Така всеки ход ще имате все по-голям стимул да я купите. Да, виждали сме подобна механика в Smallworld, но самият факт, че всеки път размествате плочките както си искате придава на Замъците гъвкавост.

Всеки играч има някакви тайни цели за определен тип стаи, които ще му дадат точки в края на играта, но освен това стаите се комбинират една с друга. Някоя стая ви дава бонус, ако е до определена друга. Друга пък ви дава минус точки, ако до нея е сложена конкретна. Например – ако до спалнята ви имате стая с орган… очевидно няма да ви е комфортно.

Освен това, в Замъците има механика за „завършване“ на стая. Когато успеете да затворите напълно дадена стая (да запушите вратите й с други врати), тогава получавате бонус, който е конкретен за съответния цвят стая. Някои бонуси ви дават пари, други точки, трети бонус действия и така нататък.

С други думи, когато правите замъците си, вие винаги ще се стремите да гоните общи цели, които се обръщат в началото на играта, вашите тайни цели, които теглите по време на играта, както и да свързвате оптимално стаите си за хитри комбинации.

И така, каква е разликата от Suburbia и ако имам Suburbia, защо бих си взел Castles of Mad King Ludwig?

Всъщност, разликата е огромна. Да, и в двете игри строите плочки една до друга и се активират специални умения, но Suburbia е по… стратегическата част от фамилията, докато Castles of Mad King Ludwig е готиния пиян чичо, който се появява само на семейни събирания и разказва свежи измислени истории, на които никой не вярва, но пък развеселяват настроението.

Замъците е визуално по-приятна игра от Suburbia, но целта тук е да направите нещо красивичко, като междувременно и само евентуално се опитате да докопате някакви точки. В играта има твъъърде много случайност, която може да попречи на плановете ви. Бонус картите с тайни цели, които теглите са на случаен принцип и плочките, които теглите са на случаен принцип (Да, в Suburbia е също така, но в Suburbia виждате почти всички плочки и знаете какво да очаквате, докато тук играта може да свърши преди да са излезли и половината стаи). А това са двата основни начина да печелите точки!

Това може да се определи като негатив на играта, но въпреки това мисля, че фокусът тук не е в гениалните ви стратегически планове. Вие просто искате да построите колкото се може по налудничав замък. С други думи – да, напълно си заслужава да вземете Castles of Mad King Ludwig, ако имате вече Suburbia, защото двете игри чешат различни пъпки. Ако обаче имате пари само за едната, не мога да си кривя душата. Suburbia е моето бебче!

Заключение

Castles of Mad King Ludwig е уникална игра, която въпреки че стои в сянката на бате си Suburbia, успява да наложи характера си и да се освободи като нещо независимо. Всъщност, ако играта не беше излязла от компанията Bezier Games, вероятно нямаше да се стига и до това сравняване.

Да, Замъците са изпълнени със случайност, която понякога излиза толкова извън контрол, че може да унищожи амбициите и на най-непретенциозните от вас. Точно заради това препоръчвам да не подхождате с очакване за дълбока стратегия. Ако извадите играта, за да се позабавлявате на чудатите замъци, които всеки един от вас би направил гарантирам сигурно забавление.

Базовите правила на Castles of Mad King Ludwig може и да изглеждат много, но реално в играта няма кой знае какви сложни комбинации или изключения, така че като нищо може да бутнете това заглавие и на мъгъли в хобито. Е… не е Kingdomino, но все пак, ако имат желание, биха се научили бързо.

ПЛЮСОВЕ:

  • Всяка стая напълно уникална
  • Правилата са сравнително лесни и за нови играчи
  • Нови и оригинални врътки сред вече познати механики
  • Завършените замъци изглеждат прекрасно!
  • Няма причина да нямате и тази игра и Suburbia в колекцията си

МИНУСИ:

  • Твърде много случайност за такъв тип игра
  • Може би трябваше да е една идея по-кратка

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Big Box Gamers