BigBoxLan – Великденски разбор

• About
• Latest Posts

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

• Новогодишен разбор на BigBoxLan - януари 9, 2018
• Разбор на BigBoxLan и Соло игри - септември 8, 2017
• Разбор на BigBoxLan + Top10 за 2016 - юли 25, 2017

Броени дни след Великден е време за поредния обзор на BigBoxLan. От статията ми за 300 играни различни игри минаха 3 месеца в които наблегнах на игра на любими, сравнително по-тежки игри които вече съм играл, но има разбира се и интересни нови попълнения.

• Palaces of Carrara – Играх отново basic играта, която е малко постна. Навсякъде чета, а и моето усещане е, че експерт правилата са пъти по-интересни. Това изиграване все пак се хареса на част от играчите. Очаквам възможност да я играя с експерт правила. 6,7/10
• Eminent Domain – Играта не ми хареса особено, има механика подобна на Пуерто Рико с избиране на действие, което и другите играят, но по-слабо. Дек билдинг аспекта не ми беше интуитивен. Освен това, тази уж тематична космическа игра си е направо абстрактна. А и попринцип не харесвам много декбилдъри…6/10
• Dice Town – Отдавна не бях играл тази лека игра с покер зарове. Пак се убедих, че кражбата с дамите е твърде силна и наказва лошо играчите, които наблягат на карти. Играта е хаотична, но забавна, лека и сравнително бърза. Teмата обаче я има. 7/10
• Mangrovia – до тогава игрите ми бяха само с 3 играча, а тази беше с 4. Играта е по-различна, защото поставяш само по една купа… но пак е отлична. Пробвах и стратегия с основно събиране на амулети и спечелих, но беше срещу нови играчи. За повече – 8/10
• London – Игра с табло от карти с доста интересни и заплетени механики. С четирима играчи е по-дълга от колкото трябва, има нужда от малко олекотяване на правилата. Играта е предимно с карти, дъската по-малко влиза в употреба. Не е лоша, но има и по-добри, също така и компонентите не са нищо особено. 7,3/10
• El Grande – Най-накрая отново играх тази класическа игра. Не случайно я наричат кралят на контрола на територии, отлична игра! Сравнително прости правила, но голяма дълбочина, играта е напрегната до последния момент и определено те кара да си напрегнеш мозъка. Въпреки че не играх перфектно, спечелих, заради контрол на Кастильото (високия черен замък, в който се пускат кубчета) 8/10

Кралят Ел Гранде

• Steam Time – Играта, която нямах търпение да играя. Много хитри механизми на поставяне на работници напред (подобно на Егизия, но тук е с 2 измерения), но новостта е двигателят, който дава бонуси към различни действия, ако си го заредил със съответните цветове кристали. Кристалите се използват и като валута за купуване на много полезни ъпгрейди и експедиции. Отлична е и с 3-ма, и 4-ма играча. Даже с нея идват и 2 мини-експанжъна, които очаквам да пробвам. 8,2/10.
• Pandemic Legacy – Завършихме кампанията с много добър резултат. Дължината е точно колкото трябва – повече и щеше да доскучее. Определено залужаващо си преживяване. Очакваме сезон 2. 9/10
• Village + Inn expansion – Играта, която и като базова е отлична става по-разнообразна и забавна с кръчмата. Първо се впуснахме в пътешествия и земеделие, но накрая всички наблегнахме на бирата и кръчмата. Макар и дълга, играта е интересна до последния момент, винаги има към какво да се целиш. 8,5/10
• Egizia – споменах вече за „наследника“ й Steam Time. Играта е изпипана и върви гладко, като има интересни решения. Проблемът ми с нея е, че няма голям избор на стратегии и основната механика е превръщане на камъни в точки. Добрите компоненти и някои интересни карти, които излизат по worker placement местата не могат да се мерят с разнообразието и иновацията на Steam Time. Съответно се разделих с тази Out of Print класика. 7,5/10
• 7 wonders – Покрай малкият й двуиграчов брат ми домъчня и нея, и ми се предостави възможност да направя 2-3 игри на нея. Неслучайно е драфтинг класика. Една от игрите беше със Cities разширението, което я прави малко по-дълга… което пък дава възможност да развиеш малко повече стратегия. Има и повече разнообразие от видове карти, а както знаем – колкото повече – толкова повече. 7,6/10
• Above and Below – Иновативна и сравнително лека (но не и много кратка) игра, съчетаваща евро поставяне на работници (или по-скоро избиране на действия) с механиката от книги-игри на разказване на случка и избор на действие. Играта е със сравнително високо ниво на късмет, тъй като в експедициите играят заровете а и не знаеш какво ще ти се падне от тях. Но пък темата, атмосферата и уникалността от разказаните истории си заслужават за различно изживяване от семейна игра. 7,6/10
• Terra Mystica – отдаде ми се възможност да играя тази свръх-високо оценявана тежка евро (не съвсем, но на 90% ) игра. Играта е дълбока и сложна, с доста правила. Оценявам дизайна j, но някоi от механиките й не mi допаднаха. Също така трябват няколко изигравания, за да станеш добър на нея. И трябва да играеш с еднакви по опит в нея играчи, което лично за мен не си струва усилията. 7,3/10
• Dungeon Petz – любимата ми игра на Влада Хватил. Много тематична, красива, а съревнованието за най-добър магазин за чудовища си е oжесточено. Рядко ми се отдава възможност да я играя и една част от правилата е сложна за обясняване… но си струва. 8,1/10.

Домашни любимци в тъмницата

• PitRush – лека игра със сръчност. Отнема 10-тина минути и е добра като филър за „събуждане“. Дървената лакирана дъска изглежда „класическа“. Можете да прочетете ревюто на BigBoxGamer от който я „отмъкнах“ : PitRush 6,9/10
• Asante – картова игра за 2-ма играчи Правилата са малко особени и не всичко е ясно от първо прочитане (че и от второ). Има и доста прецакване /атакуване между играчите. Много е хвалена, та трябва да я играя с изчистени правила, но първото изиграване не беше отлично – 6,5/10
• My Village – Предното ми изиграване на нея беше с 4-ма и беше доста бавно, с даунтайм и не чак-толкова интересно. С 2-ма сега обаче вървеше плавно, отне около час и беше интересно. Предполагам и с 3-ма би била добра… Остава в колекцията ми до без-заровия си голям брат Village, който си остава доста по-добра игра. 7,4/10
• Legacy – The Testament of Duke de Crecy, с разширението Five Families. Играта си е отлична и като базова, макар че отнема малко повечко време и заема много място на масата. Едната част от разширението е определено добра – събития при раждане, които дават избор на играча, който ги изтегли. Много по-добър вариант от усложненията. Друга част с услугите от една страна е забавна, но от друга не е чак толкова ключова, а удължава не малко играта. Бих я играл само с двама или трима играчи и то ако вече са играли базовата игра. В този случай я играхме с 3-ма и си заслужаваше, завършихме играта с 2-3 точки.  7,7/10
• Council of Four – една от последните игри на любимите ми дизайнери – Италианското дуо. Council of Four е със средна сложност, правилата се обясняват за под 10 минути. Интересни са платформите с 4 човека от различни цвята, които управляват провинцията, като можеш да вкараш нов цвят, който избутва най-стария – добра симулация на политика. Също така веригите от комбота, разбира се, са доста забавни. Играта ми допадна доста, въпреки че е по-лека и не чак на нивото на Марко Поло. 7,6/10

Съвет от четирима – игра в която използваме политическата ситуация за икономически цели

• Quadropolis – новият хит на Days of Wonder не ме впечатли толкова, въпреки че спечелих играта. Няма голямо разнообразие от плочки и пространствения аспект, макар и интересен, не ме грабна. Още не съм пробвал експерт правилата, сигурно ще е по-добре. 6,5/10
• Age of Empires 3 – стабилна worker placement и area control игра. Има аспекти, които не харесвам в толкова дълга игра обаче – чист късмет и „заяждане“ в контрола на територия.3 7,1/10
• Castles of Burgundy – The Card game. Картовата версия на замъците от Фелд oлекотява играта доста и смъква времетраенето на половина, но пак има усещане като на голямата игра. Разбира се, дълбочината е доста по-малка. Компонентите и на „голямата“ игра не са особено добри, та това, че е само с карти (и то малък размер) не е особена драма. 7,5/10
• Mombasa – Отлична тежка евро игра комбинираща интересна “hand building” (подобно на дек-билдинг) механика, worker placement, акции в компании, контрол на територии по карта и още. След като се схванат правилата, играта върви плавно. Откъм разнообразие и взаимно-свързани опции има усещане подобно на Канбан (но е малко по-лека и кратка). Запленен съм от играта и въпреки дължината й бих я играл често, ако имам възможност. 9/10 – Игра на обзора!

Компании за банани, диаманти и… счетоводство в черния континент – Момбаса

• Gold West – Игра за събиране на злато и други ценни метали с изчистени правила. Основната механика на поставяне на материалите, които „изкопаеш“ в малка, едноизмерна манкала е иновативна и хитра. Има малък проблем с ограничена гъвкавост, но все пак е доста добра игра. 7,2/10
• Tzolkin с разширение Tribes and Prophecies. За първи път пробвах модула „бързи действия“, който не ми допадна толкова. Вкарва още нещо, което да забавя сетъпа и възможностите, които имаш да обмисляш, а не са чак толкова интересни. Иначе оценявам все повече разширението, което бях играл само 2-3 пъти до тогава. Специалното умение от племето и напасването на стратегията според пророчествата прави играта още по-добра! 9/10
• Village + Port expansion. Пробвах и другото разширение на Селището. Двете едва се побират в кутията на играта. Пристанището заменя не чак толкова интересната част – пътуването.  Пристанището дава доста възможности – да пращаш хора в кораба си да мисионерстват, да продаваш стоки или да вземаш екзотични ресурси, които после се продават на пазара. Корабите пътуват по-бавно или по-бързо според капитана, който наемеш. Малкият модул за цели в живота също много ми допада – винаги са ми харесвали мисиите в игрите, които не усложняват играта, а ти дават някаква цел, с която да напасваш стратегията си. Не мога да преценя още кое от разширенията е по-добро, но бих пробвал игра и с двете, макар че има опасност играта да стане доста дълга. 8,5/10
• PI Mal Pflaumen – най-слаба игра за обзора, прочетете повече защо в първото ми негативно ревю – Сливи за смет . Може би просто имах високи очаквания предвид славата на дизайнера. 5,2/10 Най-слаба игра на обзора
• Ghost Stories – умряхме безславно малко след появяването на Ву Фенг. Играта, в която ако направиш малка грешка или късмета не е с теб, губиш. Аз харесвам ако ще играя кооперативна игра да е трудна.  7,4/10
• Karuba – Доста хвалена лека семейна игра на Рудигер Дорн. Бях скептичен като прочетох доста простите правила с ниска интеракция, но се оказа наистина пристрастяваща лека игричка за разпускане с хубави компоненти. Става и за филър с геймъри, а и може да се играе с деца. 7,5/10
• Ill Vechio – Играх я с 3-ма и е по-добре отколкото с 2. Има повече съревнование. Като продължителност беше добре. Все пак механиката ми е малко „дървена“, няма нещо достатъчно разчупено. Темата и арта също не са нещо особено. 7,1/10
• Fury of Dracula 3^rd edition – Ето и нещо ново, което не е в типичния за мен стил. Въпреки че за 4 часа не стигнахме и до средата на играта и се отказахме да я довършим, мога да кажа, че идеята ми хареса. Тематичността е от всякъде. Механиката на криене на дракула и капаните ми допадна. Е, има си го и всичко типично за америтраша – късмет, много и не съвсем ясни правила. Въпреки това, играта върви бавно. 7,3/10

Не очаквах, че строенето на руски железници ще е толкова забавно.

• Russian Railroad – Въпреки че е в топ 50 на BGG нямах огромно желание да пробвам това тежичко евро поради това че изглежда доста сухо, а и влаковете не са ми любима тема. Играта е наистина сравнително абстрактна, но пък механиките й са отлични. Основата е поставяне на работници, но всеки играч има много работници (повече от мнозинството подобни игри) и има много полезни места за поставянето им. След като се схванат правилата, играта върви бързо и плавно. А след като първия ход правиш по 4-5 точки, на последния се печелят над 100. Малко игри имат плочка за 300 и 400 точки. Механиките за различните релси, които не трябва да се изпреварват и се активират от локомотивите ми допадна. Определено си заслужава. 8,5/10
• Играх още: 7 wonders duel, Keyflower + Farmers, Dead man’s draw, Dead of Winter, Wurfel Bohnanza, Completto, Concept, Celestia, Tides of Time, Takenoko, за които или вече съм споменавал в предишните ми разбори и/или няма много ново какво да добавя.

В момента няма определена игра, която очаквам много да играя, но чакам с нетърпение събитието наречено „Фелдкон“. Това е импровизирано събитие, в което 12 часа ще играем само игри на Стефан Фелд. Първо, не съм правил толкова дълги игри. И второ, игрите ще са на един от любимите ми дизайнери – точно в моята градинка.

Негово величество Фелд демонстрира Бора Бора

Игрите, които не съм играл а искам да пробвам са Macao, Luna и Rialto (подредени по приоритет). От останалите на първо място бих играл Bora Bora, която ми допадна много, но по стечение на обстоятелствата съм я играл само веднъж (и то мисля, че беше с трима човека, а е най-добра с 4). След това бих играл любимата ми Фелдова игра  – Trajan, и Aqua Sphere – за която трудно намирам подходящ колектив. Strasbourg не съм играл скоро също, а я харесвам доста. Оттам нататък, както се развият нещата, харесвам и по-леката La Isla, Бургундските замъци си е вече класика, а картовата й версия е по-лека и бърза, като запазва донякъде цялостното усещане. Bruges пък също ми е фаворит, но пък съм я играл малко повече от останалите, затова не ми е топ-приоритет на събирането.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com