- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Това е може би любимият ми измислен свят, който от известно време навлезе сериозно и в настолните игри. Абсолютен фен съм на Пришълецът и никой не може да отрече оригиналната раса на извъземните ловци – Хищниците… въпреки сравнително посредствените филми. Самият франчайз AvP започна след излизането на видео игра по темата, въпреки че това беше загатнато още в Predator 2, когато на кораба на Хищниците имаше череп от Пришълец.
Не знам защо първият AvP изяде толкова хейт. Аз пък го харесвам. За втория обаче нека се правим, че не съществува, окей?
У нас вече има няколко игри на тази тема, някои лицензирани, други загатнати… Въпреки, че все още има игри по темата, с които не съм се сдобил, мисля че тази – AvP: The Hunt Begins е най-тематичната и най-близка до оригиналния си материал настолна игра в света на AvP.
Затова най-вече помагат фигурките, но от друга страна доста от геймплея е близък до идеята, като Prodos не се страхуват да режат от баланса, за да могат да увеличат тематичността. Да, не съм убеден, че фракциите са напълно балансирани, но на мен това ми харесва, защото е вярно за света.
Да не завърша преди да започна обаче. А за да започна е хубаво да се спомене очевидното – основната точка, която продава играта – фигурките.
Prodos са компания, която създава миниатюри от високо и детайлно качество. Всъщност, това им е основната функнция. Съвсем очаквано беше миниатюрите да са перфектни (въпреки, че сглобяването беше тежка и досадна работа). Както виждате от снимките в това ревю, детайлите по всяка фигурка се вписват в представите ни за AvP света. Сега остава и да ги боядисам. Оф… някой ден…
Колкото се отнася до останалите компоненти, там можем да си поиграем на топло и студено. Лесно ще откриете, че някои неща са точно на място, но други са толкова ледено странни, че все още се чудя как и защо.
Картите и плочките са с отлично качество. Книжката е повече от чудесна. Правилата са написани ясно и с примери. Илюстрациите по плочките и книжката са също страхотни. Играта пристига с няколко вида плочки, като от всеки вид има по много. AvP се играе на сценарии и всеки сценарий има указания за построяването на картата. Принципът е подобен на Descent и въпреки, че картите тук са по-големи, те се строят по-лесно, защото видовете плочки не са толкова много. С други думи – няма огромно количество различен вид терени, защото концентрацията на геймплея е на друго място.
Илюстрациите по картите и някои от токъните са малко неясни и понякога трудно ще разпознаете коя фигурка на коя карта отговаря.
Насърчиха ме да хвърля малко хейт и по заровете в кутията, защото според специалисти, това са зарове от остатъчни материали с много лошо качество. Аз не съм голям разбирач, но това, което не ми харесва в тях е само едно мъничко нещо – едва се виждат цифрите! Трябва много да точите съсредоточени зъркели, за да разберете какво пише. Така де, купете си нови зарове, не е особено голям проблем.
Най-странното нещо при компонентите е кутията. Тя е с най-нестандартния размер, който съм срещал. Огромна дължина и широчина, и адски плоска! Толкова плоска, че ако сложите миниатюрите на Хищниците в напълно легнало положение, базата няма да се събере в кутията. А фигурките не са огромни. Ако искате да прибере фигурките обратно, трябва да положите хищниците в много странна полулегнала поза… но дори и да успеете, едва ли ще съберете останалите фигурки, след като са сглобени. Абе… като цяло, препоръчвам ви да си ги държите извън кутията. Така ще е по-сигурно и за здравината им. Чувал съм, че кикстартърската версия имала по-дебела кутия, но аз имам нормалната, която се продава в магазините, така че имайте го предвид.
Сега е моментът да си отговорим на въпроса…
Защо AvP: The Hunt Begins е толкова тематична?
Играта се развива по сценарии, но ако играете сценариите поред ще получите една вълнуваща и изпълнена с напрежение и история кампания. Дори и да не играете всичко наред е достатъчно да си прочетете предисториите и развитието на предните сценарии, за да влезете в сюжета. Спокойно, текстът е много по-малко от подобен тип игри. Казвам това с огромен плюс, защото ми е ясно, че… не обичаме да четем. А и малките абзаци са напълно достатъчни, за да си направим нужните препратки към франчайза.
Цялото действие се развива на космическа станция Тезей (Пришълци се срещат и в едноименната игра). Историята започва с това как хората (маринките) са заклещени в долната част на станцията си и, така известния, детектор за движение не спира да пиши. Пришълците си търсят домакини на бъдещето им поколение и откриват перфектен избор – хора, които в момента са в криогенен сън. Хищниците пък са проследили пришълците до това място и за тях те са идеална предизвикателна плячка за трофеи. Сблъсъкът е неизбежен.
За мен, това че една компания е концентрирана и рекламирана със създаването на фигурки е огромна червена предупредителна светлина, че под повърхността се крие дебела и гнусна риба балон, която може да отрови целия продукт. С други думи – дали прекрасните фигурки са само параван, който крие лоши механики? Бих казал не, но също така ще ви предупредя да внимавате. Подробности за това надолу.
AvP: The Hunt Begins е една доста по-различна игра от стандартния дънджън кроул. Всъщност не бих я нарекъл дори така. Играта, в класическия си вариант, е за трима, като всеки управлява по една фракция. Движението е плочка по плочка, а не по полета, което значи, че на една плочка може да се понасъбере народ. Има си лимит де, и ако се стигне, следва избутване. Обикновено този лимит се стига от налазване на пришълци, но за тях след малко.
Битките приличат по-скоро на система от ролева игра, колкото от стандартна настолна. В тях има чекове, модифайъри и таблици. В първата ви игра може и да изглеждат сложни, но ви гарантирам, че бързо ще свикнете и ще осъзнаете колко просто е всичко, всъщност.
Идеята е, че първо атакуващият хвърля зар, за да провери дали уцелва, после използва модифайър от оръжието си, който се изважда от бронята на противника. Противникът хвърля зар, за да провери дали се отбранява. Ако не успее, получава рана. В базовата игра, всички са на едно кръв, с изключение на тия машини – Хищниците, които са на три.
Разбира се, сред целия този процес могат да се ползват както умения, така и карти.
Принципът на хода е много прост.
- Хвърля се за инициатива.
- Всеки допълва ръката си от пет екшън карти. По време на целия ход, всеки може да изиграе максимум две карти.
- Тегли се карта Събитие за хода.
- Всеки активира всичките си единици една по една. Една на единия играч, после една на другия и така нататък. По време на активацията, всяка единица може да направи до две действия.
- Когато всички бъдат активирани, ходът свършва и всичко започва от начало.
Всяка фракция има собствено тесте с карти, като в началото играчът тегли пет карти и всеки ход допълва до пет. Малко е досадно, че няма начин да чистите ръката си, освен да играете карти. Картите имат ситуационни, но вълнуващи умения, които в някои случаи могат да се окажат изключително силни. Те са тематични и обогатяват фракцията ви. Хората могат да хвърлят гранати, да подсилват оръжията си и да се подкрепят един друг. Хищниците стават невидими или пък се лекуват. Пришълците могат да се крият в сенките и да нападат изведнъж, или пък да се трупат на едно място като рояк!
Играта използва оригинална механика, в която всеки играч замества фигурките си с токъни, които не издават коя фигурка се движи, докато някой не я види или вие не използвате специално умение. В базовата игра, това е почти без знаение, тъй като пришълците са само два вида, а при хората с Team Tactics тези токъни не са от особено значние. Единствено Хищниците могат да използват по-ефективно токъните, защото те имат два допълнителни – примамки, които се движат из станцията. Въпреки, че 15 минути след началото на играта ви вероятно всички токъни ще бъдат заместени от фигурки, те добавят възможност за предварителна тактическа позиция, която може да окаже влияние върху цялата мисия.
Фракциите се играят по изключително различен начин и ако някой харесва определен стил, може да развие уменията си с всяка изминала игра.
Пришълците
Те разчитат предимно на количество и на маневри. Това е най-подвижната фракция и може за нула време да стигне от единия край на картата до другия. Те могат да ползват шахтите за допълнително движение. Някои модели (не и в базовата игра) могат дори да се крият там. Ако отделен пришълец остане сам може лесно да бъде изваден от игра. Ако обаче успеете да издебнете момент и да ударите пръв с цяло стадо безпощадни пришълци, нямате да имате спирка! Внимавайте обаче, защото имате слаба защита от близък бой и ако се отдаде възможност на някого, той може да ви унищожи много лесно. Особено ако е Хищник.
Ако сте в зона с ваше гнездо можете лесно да се скриете и да се предпазите от атаки, но излезете ли… стойте с глутницата. Ако някой от вашите пришълци умре, той има шанс да пръсне киселинната си кръв из кораба и в очите на противниците, така че винаги имате оръжие и след смъртта.
С други думи, това е раса, която се движи на прайдове, но не може просто ей така да се хвърля на първия срещнат.
Хищниците
Това определено е най-мощната раса в играта. Играете само с трима, но всеки един е толкова мощен, че освен, че умира трудно, ами и трепе всичко наред без да му мигне окото. Хищниците могат да усмъртят по 5-6 единици на ход, а бронята им е непробиваема. Използват джаджи, които ги лекуват и смъртоносни такива, които могат да мятат и зад ъгли. Картите им позволяват да слагат даже и капани.
Хищниците определено са фракцията, която искате да избягвате, докато си постигате целта. За нещастие за вас, доста от мисиите на Хищниците са събиране на трофеи. А трофеи, както се сещате, се събират от трупове. Да. Вие сте плячката. Не случайно, хищниците са наречени Ловците на вселената.
Хората
Откъм геймплей, за мен, те са най-интересната фракция за игра. Хората разчитат на тактически позиции, както и на сериозен оръжеен арсенал. В играта има знаменития пулс автомат, както и детектор за движение. Има и огромна картечница. Горелката пък е чудесна срещу множество досадни пришълци, а гранатометът е ефективен начин за маринките да се справят с хищниците, тъй като нанася две рани. Освен това, тактическите умения на хората им позволяват да се пазят един друг и да поемат ударите, когато някой брат е на път да поеме рана.
Ако не се държат заедно обаче и не се възползват от тактическите си умения и преимущества, могат бързо да станат жертва на Хищниците или плячка на Пришълците. Дори и бъдещи домакини за техните бебета.
Баланс?
Както споменах, Хищниците тотално смачкват противниците. Тоест, те са страшният враг, от когото искате да бягате. Пришълците може и да изглеждат много, но когато поизчезнат… самотните пришълчета са напълно безсилни. Хората пък лесно могат да бъдат притиснати в ъгъла и изтрепани за два хода.
Механично… не, не мисля че има особен баланс в силата. Ако искате да сте машина – винаги можете да си вземете Хищниците. Тематично обаче – О, Да! Няма нищо по-вълнуващо от смразяващото чувство да сте човек и да знаете, че злото ви дебне във всеки един ъгъл и можете да бъдете разкостен всеки един момент.
Големият розов слон
Да. Време е да поговорим за слонът в стаята. Темата е страхотна, това е ясно. Аз съм фен – това май всички го разбраха. Ако махнем темата, ще има ли добра игра? Ами… всъщност не можем да махнем темата. Всичко е построено около нея. Цялата игра е темата.
Добре де, ама все пак? Окей, ще го кажа. От гледна точка на механики, играта не е нищо особено. Те са там просто да поддържат страшния космически свят на AvP. Ако търсите стабилни механики и не ви пука за този свят, бих казал, че играта не е за вас. Ако поне малко харесвате света, бих ви посъветвал да я пробвате. Механиките работят. Ако сте като мен обаче…
Заключение
Оооо, да! Това е точното място. Готов съм да пренебрегна късмета от D20-ката (в играта се хвърлят двайсет стенни зарове за всичко), не ми пука за баланса, нито за липсата на контрол на ръката. Всичко, от което се интересувам е, че няма момент, в който да не се усещам в мрачната атмосфера на станция Тезей. Това е играта за мен! AvP е една от най-тематичните игри, които съм играл и всяко едно разиграване разказва история. Всеки персонаж, който се движи по картата може да бъде изигран ролево. Понякога и безличен пришълец може да бъде завъртян в някаква абсурдна ситуация, която да го изкара неочакван герой-чешит.
Всяка мисия е различна и не винаги се свежда до мачкане и мятане на зарове. И това е само базовият начин на игра!
AvP: The Hunt Begins е адски гъвкава. В играта има Survival мод, в който можете да оцелявате срещу нашествие от пришълци. Има и мод за директен сблъсък между две раси. Има собствен начин за създаване на история и карти, както и прекрасна система за правене на собствен отряд (ако имате допълнения) . О! Има и система за вдигане на нива на единиците!
И това не са просто модове, лепнати там за бройката. Не, всеки един има сериозно отделение в книжката и внимателно обосновани правила.
Миниатюрите са зашеметителни, а геймплеят макар и не с най-оригиналните механики е работещ чисто и само подкрепя така или иначе оригиналния хорър свят. Да, доста хора от компанията ми не харесаха играта точно заради липсата на по-детайлни правила, но аз не само съм готов да пренебрегна това, но и да мушна играта си сред любимите ми игри!
Да, толкова ме кефи!
ПЛЮСОВЕ:
- Най-тематичната игра в света на AvP
- Запленителни миниатюри
- Трите фракции са тотално различни и тематични
- Гъвкави правила и различни модове
- Детайлна книжка с правила със страхотни илюстрации
МИНУСИ:
- Огромна доза шанс
- Кофти зарове и странна кутия
- Липса на контрол на ръката от карти
- Иска ми се да имаше реферънси
За щастие, играта се продава в България, заедно с всичките разширенийца.
За да оплакнете окото и да разгледате уникалните миниатюри и всичко свързано с играта ви съветвам да посетите и сайта на Prodos!