Архив за етитет: Stronghold Games

Steam Rollers – Roll and Write за маниаци

Roll and Write игрите обикновено са дребни филърчета, с които запълвате времето си и забравяте, че някога сте играли. Наскоро правих ревю на Penny Papers поредицата.

Всъщност тази година се появяват адски много roll and write, което е абсолютно неразбираемо за мен. Коцепцията е стара и вече съвсем неоригинална. Не знам защо някой реши, че това е модерно.

Тази година се очакват още купища такива и доста от тях ще минат през нашите ръце, така че очаквайте към края на годината да съм „Пф… още една“.

Steam Rollers е малко по-различно животно. В основата си е класическа игра от този тип, но в геймплея са заложени концепции и механики, типични за по-сериозни евро игри.

Ако мога да бъда по-точен – Steam Rollers е средно тежка евро игра с рисуване на релси върху лично табло.

За да бъда още по-конкретен, ще кажа, че това е игра тип „pick up and deliver”, или както аз ги наричан „Земи-и-донеси“.

Земи-и-донеси не е най-обичаната механика, както от мен, така и от повече ми познати, но Steam Rollers се оказа хит дори сред хейтъри като нас.

Това се крие във факта, че играта е както тактическа, така и стратегическа. С други думи – добре е да прецените какво да направите, да оптимизирате хода си, но също така трябва да имате план от самото начало, който да се опитвате да следвате, за да сте успешни.

Всеки играч получава шарено листче, което е еднакво за всеки. Освен това, в средата на масата се слага борд, който е копие на въпросните листчета. Добре е да си завъртите така листчетата, че да са аналогични на борда, защото върху този борд ще се слагат стоките за пренос, а върху листчетата ще рисувате влаковете, които ги разнасят.

Основната цел е да свързвате различни градове върху вашия борд, след което да прехвърляте ресурси от един град до друг. Ето и врътката обаче. Всеки град иска определен ресурс, а ресурсите бързо свършват, така че вие се състезавате с останалите играчи.

Освен това, в Steam Rollers има и известна доза „пушурлък“, защото през колкото дребни селища минете (има и такива по картата) преди да сте занесли ресурса, толкова повече точки ще вземете. С други думи – бихте искали да правите дълги и завъртяни пътища, но ако се забавите, ще ви отмъкнат ресурса.

Дотук е Steam-a. А къде са Rollers-ите?

Еми, като всяка Roll and write игра, и в тази има зарчета. Заровете са два вида. Няколко стандартни шест стенни и един уникален, който ви казва какъв вид релси може да рисувате, извинете – строите, този ход. След като един играч метне всички зарове, тогава всеки, един по един си избира зарче.

Числото на зара показва какво и къде можете да вършите работа този ход. Листчетата са разделени на части, а частите отговарят на определен зар. Освен това можете да си ъпгрейдвате локомотива, както и да си вземате специални умения от пазар с такива.

Опции имате много, но ако някой ви отмъкне зара, можете да го изритате от вас. Имате специално разшрение от мен. Ако някой пита – Дян тъй казА.

Играта пристига и с „модове“, защото така вече модерно компаниите да си наричат част от игрите, с които така или иначе винаги ще играете. Първото, и задължително, са договорите, които ще изпълнявате – Ако сте събрали нужните ресурси ще можете да вземете още точки. Това ви дава насоченост и още една причина да мразите вашия приятел, който точно преди 4 минути ви взе идеалния зар.

Второто нещо, и абсолютно задължително, са началните специални умения, които може и да са дребни, но няма причина да играете без тях.

Третото нещо, което странно защо и то е абсолютно задължително, е качването на трудността. Не виждам причина да играете на най-лесното, освен ако не сте женчовци.

Трудностите тук са за всички и не правят играта непременно по-трудна, а мааалко по-бавна, но по-интересна и по-уникална.

Колкото по-трудна си правите играта, толкова по-голяма планина добавяте на листчетата си, която трябва да заобикаляте.

Заключение

Steam Rollers е различна Roll and Write игра. Това не е нещо за лежерните и неангажирани играчи. Това си е геймърска игра и то поне със средна тежест. Тук вие започвате в почти sandbox позиция и в началото количеството избори и информация могат да ви дойдат в повече. Ако сте опитен играч обаче, ще можете да прецените стратегия и да я следвате постоянно… освен ако тоя идиот, който все ви взема заровете не реши да ви дойде отново на гости, въпреки че вие изрично сте му забранили да доближава вашия квартал.

Съветвам ви да не разглеждате играта като късметлийска лека игричка, в която си рисувате релси, а като евро игра за маниаци, която свършва за около час. С други думи – одобрявам. Щот съм маниак.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изненадваща дълбочина
  • Тактически и стратегически избори
  • Късметът не е толкова голям, като за игра със зарове
  • Възможност за хейт драфт

МИНУСИ:

  • Артът по листчетата е скучен
  • Началните умения са скучни

Ако и вие сте маниаци, що не вземете да кликнете на линка отдолу и да разгледате още по-подробно играта в сайта на нашите партньори. Те също си имат статия за играта. Инфо да искаш.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи или прочети за: Steam Rollers[/button]

 

Stronghold – обсада и защита на крепост за стратези

Гледали/чели ли сте “Властелинът на пръстените”? Ако сте изпълнили поне едно от двете неща, ще ме разберете много добре, а ако не сте… изпълнете поне едно и се върнете пак! Та, както вече знаете, епичната битка в частта “Двете кули” е решаваща за оцеляването на голяма част от главните герои и е един от най-напрягащите моменти в трилогията. Експлодиращи орки, един милион билион неексплодиращи такива и само шепа от “нашите хора”, като накрая всичко завършва славно за добрите, разбира се. Но какво общо има това с играта, за която ще говорим днес?

Stronghold e едно от ярко отличаващите се заглавия в “tower defense” линията настолни игри.   Няма да говоря за разликите между второто и първото издание на играта, защото нито съм играл първото, нито го имам. Това обаче не ми пречи да ви кажа мнението си за второто, “ошлайфано” издание, което е силно аплодирано от редица ревюъри по целия свят. През това време обаче, няма и как да не сравнявам Stronghold с една базирана на нея игра, която играхме преди няколко месеца – The Exiled: Siege. Двете имат доста сходства, но и няколко важни разлики, които смятам да отбележа и да натрия носа на едната или другата игра. Да започваме!

Обща идея и компоненти

Stronghold е игра за двама – единият напада крепостта, другият я защитава. Целта на защитникът е да издържи, целта на нападателят е да бутне една кула. Единият ползва гоблини, орки и тролове, за да премаже защитите, другият ползва стрелци, войници ,ветерани и герои за защитата. И тук започвам да мрънкам… Докато стрелците, войниците и ветераните са яки дървени фигурки, няма как да не отбележа, че гоблините, орките и троловете са значително по-непривлекателни… кубчета. Ясно ми е, че това е така поради целта да има много гадове в играта и постоянно да се появяват нови и нови. И въпреки това изглежда малко странно. Сега да включим и The Exiled…. В The Exiled не се залага на мащаб и единиците не са толкова много, но пък там всяка единица е миниатюра, визуално изглежда много по-добре. Относно самите крепости, също се вижда голяма разлика – в Stronghold се слагат малки дървени парченца за ново укрепление, докато в The Exile се сменят самите кули и сгради като им вдигнеш нивото или като се рушат… След първият рунд Stronghold претърпява тотален погром визуално, но да видим натам!

Механики

Откъм механики Stronghold залага на интересна смес от избиране на действия и поставяне на тайни неща по картата. Нападателят има тесте карти в началото на играта, от което тегли произволни по време на подготовката за игра и те определят началната стратегия. Картите правят най-различни неща – събирате армии и ресурси, правите някакви заклинания срещу защитите, правите подобрения на войските движите се към кулите, правите обсадни оръжия. Трябва да призная, че от гледна точка на стратегии има как да играете и десет игри, без играта да се повтори. Казвам това не само заради картите в играта, а и заради ефекта им за защитниците – всеки похарчен ресурс дава време на защитника да организира защитите си. Това време е под формата на малки дървени часовничета, които той слага по бордовете в крепостта и прави различни действия. Тази основна част от играта обаче е по-интересна за нападателя, защото той постоянно се старае да надхитри защитите, сменяйки картите си и стратегиите си, а защитника се старае единствено да издържи на постоянните атаки до края на играта, ползвайки едни и същи сгради през цялото време. Странно, нали? За края на играта – играта свършва или след 7 рунда, или след като нападателят успее да пробие защитите на която и да е една кула и да избие всичките защитници там (освен героите).

Сравнението тук е в полза на Stronghold. Въпреки очевидно странната логика за някои от скритите действия и претрупването с ненужни ресурси към края на играта, откъм стратегии и зависимост от действията на един играч спрямо друг Stronghold е много по-напред от The Exiled и се усеща една идея по-тематична. Усещането, че каквото и да направиш, ще дадеш време на защитника държи нападателя в постоянно напрежение и дори го кара да мисли по-креативно. Това обаче отнема и доста повече време и прави играта изключително мудна (браво на издателите за това, че са написали 90+ на кутията). При пълни седем рунда сериозно мислене, Stronghold отива към пет часа, докато The Exiled беше около два часа максимум и ни се стори доста “плавна” през цялото време. Коя от двете си заслужава повече тогава?

Заключение


Stronghold е един звяр откъм възможности по време игра и откъм времетраене. За някои може единият фактор да е по-важен, за други другият. Ако искате да играете приятна и сравнително бърза, красиво изглеждаща “tower defense”  игра, вземете си The Exiled: Siege (ако има от къде да я намерите). В противен случай, ако решите, че мозъците ви не са тормозени достатъчно напоследък, че външният вид не е важен и имате половин ден за уплътняване, Stronghold ще ви хареса много и даже може да изиграете две игри наведнъж… ако успеете. (бел. ред. – Чак пък две!).

ПЛЮСОВЕ:

  • Много възможности за различни стратегии
  • Интересна „ако направя това, ще му дам това“ механика
  • Тематични умения и действия

МИНУСИ:

  • Може да продължи с часове
  • Нехомогенност при компонентите и странни скрити действия, които през повечето време се усещат безсмислени 

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Survive: Escape from Atlantis – Забавен хаос от удавници, акули и морски чудовища

През далечните 1982 и 1986 година излизат две настолни игри – Survive! и Escape from Atlantis. Темата и на двете игри е доста сходна, а именно играчите се опитват да се спасят от бързо потъващ остров. Има, разбира се, и разлики, като например в Атлантис отделните човечета не носят различни точки, но като цяло са почти идентични. През 2011 година Stronghold Games направиха нещо, което изглежда доста логично всъщност, взеха и обединиха двете игри в една – Survive: Escape from Atlantis.  Ако не сте играли никоя от тях или пък се чудите дали комбинацията е сполучлива, то ви остава само да продължите да четете.

Компоненти

  • 1 поле за игра
  • 40 игрални хексагона
  • 40 мийпъла
  • 5 морски чудовища
  • 5 кита
  • 6 акули
  • 12 лодки
  • 1 специално зарче
  • Книга с правилата

Острова преди да потъне

Survive: Escape from Atlantis е парти игра с прецакване, за 2 до 4 играчи, като има разширение, което добавя още двама играчи. Целта ви в играта, както казах е да спасите възможно най-много мийпъли от потъващия остров. Преди това обаче трябва да ги наредите на него. Островът е построен от три различни вида плочки – пясък, гора и скали.  Основната разлика между трите вида плочки е реда, в който потъват – пясъка първи, след това гората и накрая скалите. След като наредите плочките е време да разположите мийпълите си по острова. Имате пълна свобода къде да ги слагате, като е хубаво да запомните къде какъв мийпъл слагате, тъй като те носят различни точки. Веднъж поставени не можете да гледа кой колко дава. И последното нещо, което остана да направите е да сложите морските чудовища, които дебнат около спасителните острови, в четирите края на полето. Когато и това е готово около Острова подреждате спасителните лодки и е ред на първия играч.

Острова потъва!

По време на своя ход имате право на няколко действия.

  • Ако това не е първият ви ход и имате някакви хексагони в ръката си, които ви дават да правите някакви действия, то сега е момента да ги играете.
  • Второто ви действие е да преместите  свое човече до три полета. Или да преместите лодка, в която има най-много ваши човечета три полета. Тези три полета могат да бъдат разпределени и между различни човечета и/или лодки, не е нужно да местите едно и също. Ако мийпъл ви попадне във водата без да е в лодка, него можете да го местите само по едно поле на ход.
  • Третото ви действие е да потопите плочка от острова по ваш избор, като трябва да спазвате реда на потапяне – първо пясък, после гора и накрая скали. Когато потопите плочка, вие я обръщате и виждате какво има от другата й страна. Вариантите са нещо, което се случва веднага или нещо, което можете да играете в началото на хода си. Плочките ще ви дават да поставяте нови китове и акули, както и да ги местите, което ще е ключово за спечелване на играта ви. Ако на потопената плочка има някакви мийпъли, то те падат във водата.
  • И последното ви действие е хвърлянето на зара, на който са изрисувани морско чудовище, акула и кит. Когато ви се падне едно от тях, то вие получавате власт над един кит, акула или чудовище, което можете да преместите. Кита може да потапя лодки, но не закача падналите във водата; акулата яде падналите във водата и морското чудовище потапя лодки и яде падналите във водата човечета.

Играта свършва, когато някой обърне плочката от другата страна на която има вулкан(тя е една от плочките скали). Когато това стане играта свършва и всички си сборуват точките единствено от спасените мийпъли. Този с най-много печели.

Заключение

Survive: Escape from Atlantis ми хареса много повече отколкото очаквах, тъй като всички описваха играта, като нещо подобно на Мънчкин, но с различна тема. И докато това е вярно в някаква степен, защото в играта доста ще си помагате и ще се прецаквате едни други, то Survive е доста по… лека, по-бърза, не толкова „in your face“, както Мънчкин. В същото време поредиците ви от лош късмет ще бъдат също толкова епични, колкото в Мънчкин. Все пак малко неща могат да се сравнят с това кит да ви разбие лодката, в която има три ваши човечета и те да паднат при акулата…

Survive си има и собствен чар. В играта има заложено добро количество стратегия – кое човече на каква плочка ще сложите, на къде ще се опитате да го извозите, дали ще се опитате да си помагате с някого. Десет минути след началото всичко това обаче отива на вятъра, тъй като вие не помните кое човече къде е, някой ви е преместил лодката към която сте тръгнал или просто този, с който сте се разбрали да си помагате потапя лодката, в която има две ваши и едно негово човече.

Това е Survival: Escape from Atlantis – едни забавен хаос от удавници, акули и морски чудовища.

[divider]

Можете да намерите в:

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/survive-escape-from-atlantis-familna-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]boardgames-bg[/button]

Още информация за играта търсете в:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/2653/survive-escape-atlantis“ target=“blank“ ]BoardGameGeek[/button]