Архив за етитет: Red Raven Games

Empires of the Void 2 – Простата сложна космическа игра

Ryan Laukat започна да бълва повече игри и от доктор Книция. Фабричното производство на Локат обаче е зашеметително не просто от гледна точка на дизайн на игри, но и от удивителния и разпознаваем арт, който пича сам си рисува. Окей, доста от илюстрациите, той взаимства от другите си игри, тъй като светът е „горе-долу“ същия… и въпреки това – той цвъка повече игри, отколкото чистачките на колекцията ми могат да поемат.

Не съм се добирал до първата част на играта, но тя не прегърна кой знае колко позитивни критики, след което се удави на дъното на посредствените заглавия. Точно поради тази причина приветствам смелото решение на Райън да пуска нова игра със същото име, само с различна цифра.

И доколкото разшифровам твърде очевидните мнения на по-интелигентни от мен хора, този път играта се е получила.

Нямам огромен опит с Райън. Играл съм само Near and Far и онова нещо с дингото.

Мога определено да видя приликите на Empires of the Void 2 с Near and Far – не откъм механики, колкото откъм усещане на игра.

И двете игри изглеждат като тежка машина с много малки машинни колела и дребни детайлни частици, които от гледна точка на зрител са блърнати до такова ниво, че сякаш сте сложили грешните очила за близко виждане, от които не само, че не ви боли главата, но дори ви успокояват погледа. Добре. Ще опитам по друг начин. Empires of the Void 2 e детската версия на Burning Suns. Окей, не много хора са играли Burning Suns – Empires of the Void 2 e близалката, която се е лепнала за очите ви. Пиу-пиу-то без сърдеж. 4х, но с гигантски сърбеж. Космическа пързалка за масовия геймър. Сложната проста мятанка… Или простата сложна космическа игра.

Ако не сте разшифровали нито едно от моите кодирани описания е време да се запознаете с игра на Райън Лоукат.

Empires of the Void 2 идва с помпозното, вече клиширано, описаниe на играта като 4х – знаете си ги (exploit, expand, exterminate и explore). Значи… в играта няма:

  • Explore – защото всички планети са открити в началото (с изключение на едни малки токъни, които така или иначе можете да играете с лицето нагоре).
  • Exterminate – защото никога не убивате чужди единици – загубилият просто се отмества.
  • Expand – защото щом се преместите от дадена планета, тя може толкова бързо да се вземе от друг играч, че често играта се превръща в постоянно дебнене – „отмести се, за да се наместя“.
  • Exploit – няма начин да „минирате“ ресурси. Вие ги събирате от специални места, където са поставени в началото на играта.

Ако трябва да съм честен, всеки играч може да строи сгради, но всъщност единствените сгради, които ви помагат са „базите“, които ви вдигат малко бойните статистики. Останалите сгради се строят с единствената цел да откриете символите под тях върху вашата дъска.

С други думи – целта ви е да завземете място, да си изплякате сграда и да търсите ново място, за да лепнете нова сграда.

Добре… от всичко дотук звучи сякаш играта е лоша. Не искам да оставям такова грешно впечатление. Искам просто да ви убедя, че играта не е това, на което прилича.

Empires of the Void 2 e америтраш с контрол на територии. Тук ще движите корабите си из галактиката, ще завземате планети и ще се биете с противниците, като използвате карти, специални умения и бонуси.

Играта е задвижвана от карти, които се използват за различна употреба. Използват се за битки, за ресурс и за умения. Освен това са и таймера на играта. На два момента в играта има отбелязване на точки. Веднъж в средата и веднъж в края на тестето.

Всеки играч има карта, която му позволява да отбележи средните си точки по-рано, когато според него би му било по-изгодно. Това потвърждава, че Райън знае колко бързо могат да се променят нещата по време на игра.

Преиграваемостта на играта е огромна, тъй като има много случайни фактори при подреждането на дъската – подредбата на планетите и събитията свързани със самите планети са основният двигател на конфликтите.

Всяка планета има два основни елемента – контрол – с битки, и влияние – с дипломация. Ако контролирате планетата, можете да строите върху нея. Ако имате влияние, ще можете да ползвате специалното й умение и да купувате от специалните й единици.

Точно тези специални умения и единици са нещото, което всеки път ме дърпа към играта. Всеки играч започва еднакво – с еднакви сгради и еднакви единици, с изключение на много малки разлики в няколко специални умения, които не са чак толкова голяма част от геймплея. За мен тук е изпусната възможност за радикално счупени умения, които биха повлияли положително на EOTV2. Така или иначе в играта има голяма доза случайност. Не мисля, че малко по-смели умения биха променили баланса.

За разлика от последните няколко заглавия на Райън, тук няма история с избори, която да крепи сторителинга, но ако следите флейвъра по картите ще можете да откриете развитие на вашата мини цивилизацийка. Освен това самите ви действия създават история, заради която си заслужава да влезете в роля тук-там. Нека не се отплесваме де – все пак това си е пуцалка с кораби.

Наричам смело Empires of the Void 2 лека игра за геймъри. Да, не бих я препоръчал на новаци в хобито, но от гледна точка на механики не бихте открили нищо ново, което да ви затормози при разбирането на правилата.

В повечето случаи – това не бих нарекъл минус, а в игра с толкова правила като Empires of the Void 2 си е направо плюс. Основната механика за избиране на действия е подобна на класически „role selection”, като активният играч избира едно от няколкото основни действия, а другите играчи имат избор – дали да направят същото действие или да си платят скъпо и да изберат друго… или да направят „refresh”.

Това действие „refresh” звучи като стандартна безлична болка, нужна за поемане – събиране на пари, рестартиране на възможностите и теглене на карти. С други думи – празно и досадно действие, което всъщност ще правите изключително често. Истината обаче е, че най-голямата интрига  в играта се крие точно в него. Едно от основните действия, които можете да изберете като активен играч е Scavenge. Scavenge е друга дума за „refresh” в тази игра. Тоест, вие винаги можете да правите „refresh”, но като активен играч можете да заложите действието за целия рунд на всички играчи да е именно “refresh”. По този начин, ако правилно планирате ходовете си, можете да направите така, че да „рефрешнете“, точно след като няколко човека са дали рефреш. Така ги принуждавате да плащат скъпо, за да правят други действия.

Другите действия, които можете да правите са движения и битки, играене на карти, строене на сгради, вдигане на умения и вербуване на единици – стандартно чекнене за подобен тип игра. Не мисля, че нещо тук би изненадало ветераните в настолните игри.

Заключение

Гледайте сега – Empires of the Void 2 е прекрасна игра. От една страна буквално – тя просто изглежда великолепно, което не е изненада за всеки запознат с Red Raven Games. От друга страна – механиките вървят толкова гладко и хомогенно, че всичко добива смисъл и няма да задавате никакви въпроси или да се ровите в книжката само след няколко хода.

Да, едва ли ще помните играта след няколко години, защото със сигурност има по-оригинални заглавия и като цяло – по-добри космически игри. Но! Не бързайте да я анатемосвате, защото Empires of the Void 2 ви предоставя нужната доза космическа чесалка в обрано време и без нужда от болезнено навлизане в дълбочина, която някои от този тип игри изискват.

Това е игра, която се научава, но само след една-две игри вие ще сте готови да експериментирате с най-различни тактики и стратегии. Има пътища към победата и макар да не са обективно много, то взаимодействието тук е много – и конфротационно и пасивно-агресивно.

Не мисля, че ще сбъркате с тази игра. Преиграваемостта е сериозна част от нея, така че дори и без разширения ще можете да я играете дълго време занапред. Да, не е най-оригиналното нещо на пазара, но липсата й на претенция я превръща в апетитна космическа хапка за тези от вас, които искат да се почешат на място, където рядко се чешат.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен арт. Отново.
  • Елегантни правила. Отново.
  • Огромна преиграваемост. Отново.
  • Идеална дължина на геймплея. Точно така – отново.

МИНУСИ:

  • Нищо крайно оригинално

Играта можете да закупите от сайта на нашите партньори – Pikko Games.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Empires of the Void 2[/button]

Near and Far – Една от най-чаровните игри, които съм срещал!

Това е. Игрите с елемент „книга-игра“ официално заемат челното място за модата на 2017 в настолния свят. Въпреки че тези игри не са толкова малко, аз мисля да тегля сравнителната черта основно с, на пръв поглед може би, най-нетипичното за целта заглавие – This War of Mine.

Преди да стигнем до там обаче, трябва да подхвърля нещо за Раян Лоукат – човека машина. Той е диайнер и художник на всичките си игри. Въпреки че съм запознат с творчеството му и съм фен на света, който е създал и в който са всичките му игри, никога досега не бях се допирал до тях. The Ancient World, City of Iron и Artifacts Inn са част от заглавията във фентъзи атмосферата с лек стиймпънк елемент, а Above and Below си е пряк чичо на Near and Far. Не е съвсем таткото, но не и далечен роднина. По-скоро е онзи чичо, който идва всеки уикенд на гости уж да ви види, но много добре знаете, че е у вас просто заради безплатното ядене. Обичате си го, но ако спре да идва няма да умрете от скука.

Не съм запознат с другите игри, но със света на Near and Far може да се направи аналогия и с този на Игра на Тронове. Добре де, с PG версията на троновете. И двата франчайза представят измислен свят, в който можете да срещнете фантастични същества и зависимости, но това, което движи основните принципи на света и мотивациите на персонажите е реалния живот, който познаваме ние. Докато в Игра на тронове, Джордж Мартин използва най-тъмните и срамни страсти на човека, Лоукат използва по-малко психологически реализъм и гони хумор в ежедневните битове проблеми, които плават така на повърхността, че не само няма да откривате дълбок социален смисъл, но и ще се забавлявате с идентификацията с персонажите. С други думи, може в света да има гоблини, тролове и магии, но нищо не пречи главния ви персонаж да има несподелена любов по най-тийнеджърски прийом. Или пък независимо от нетипичните за нашия свят ровене из стари руини и гонене на съкровища в мистични гори, нищо не пречи основната цел на персонажа ви да е да сдобрите сбърканите си родители.

И всичко това е представено по лековат начин с невероятно добър стил на писане. Лоукат е успял с малко думи, и то действени!, да разкаже силна и ангажираща история. И тук е приликата с This War of Mine. Там също текстовете са написани изключително с фокус емоционален удар. В Near and Far емоцията е… „усмивка“. Каквото и да се случи – дори и ситуацията да е трудна за вашия персонаж, вие никога няма да чувствате претенция за нещо дълбоко и сериозно. Но това не значи, че няма да влезете в обувките на персонажа си. О, не. Авторът знае как да ви бръкне в душицата и да ви задържи.

Всичко това беше описание на стила на писане и книжката с епизодите. Тук обаче, това е само част от цялата игра и дори можете да играете без нея. Защото в Near and Far има още цяла една вселена от механики.

Near and Far е приключенска игра, която пристига с цели 11 карти, върху които да играете. Картите са в книжка със спирала и са удобни за игра.

Още преди да сме почнали с основата на играта е важното да знаете, че в Near and Far има 4 напълно различни начини за игра.

  • Еднократна стандартна игра (Първа, туториъл игра)
  • Кампания (всички 11 карти една след друга с развитие на персонажите ви)
  • Кампания на персонажите (3-4 игри с продължителни истории)
  • Еднократна игра без книжката с истории

Наричам ги персонажи, а не „герои“, защото това в никакъв случай не са герои. Това са си средностатистически пичове (в повечето случаи), които просто живеят в един различен свят. Нека ги наречем „фентъзи ежедневци“.  Ако играете която и да е друга версия, освен Кампанията на персонажите, тогава всеки един образ, с който се движите из света на играта е просто име и картинка, а уменията, които му залагате не зависят от него, а от вас. Малко повече за различните начини на игра ще говоря по-надолу.

Всяка игра ще се развива върху едно от единадесетте игрални полета. Целта на играта, в общия случай, е да събирате точки. Знам, малко е странно в тематична игра да не се борите за нещо конкретно, но ако не играете кампаниен мод, нямате никаква друга мотивация, освен за максимизирането на точките ви.

Гледайте сега, Near and Far е евро игра. Тук има поставяне на работници, управляване на ресурси и икономика. Всяко едно от тези неща обаче е елегантно и това превръща играта ако не в лека, то най-много в такава от средна трудност. А веднъж щом запалите двигателя, след няколко хода всичко ще ви се стори ясно и динамично.

Най-основното нещо, около което се върти цялата игра е приключенстването. А именно – ходенето по картата, събирането на ресурси, строенето на лагери и откриването на нови и вълнуващи истории из книжката. Всяко едно движение обаче изисква ресурси, а за да строите лагери, които ще ви дават бонуси и точки са нужни дори още повече пари, диаманти и помощници.

За да ходите на приключение  вие имате нужда от събиране на подходящи предмети, артефакти и силни помощници. Това се случва в основния град, в който има няколко различни места и където механиката е поставяне на работници. С други думи, ако някой заеме място, то там не може да се стъпва от друг. Разбира се, има и механика за дуел, но тя не е в никакъв случай агресивна и в повечето случаи няма никакви негативни ефекти… освен ако не си ги търсите. Понякога нарочно ще искате да се сбиете, и то мръсно, за да ви падне репутацията, защото вие искате хората да възприемат персонажа ви като долен мошеник. С други думи – в играта има механика за морал, която освен че дава или отнема точки в края на играта, помага и за изискванията на разни артефакти.

Артефактите са централна част от играта. В началото на играта ще си теглите (с драфт механика) няколко обикновени и един-два за напреднали и понеже освен готино умение дават и сериозни точки, това ще бъде и насока за вашата стратегия в играта. Приемете тези артефакти като билетите в Ticket to Ride. Това е стартово бутане към някаква крайна цел.

Други начини за събиране на точки за слагане на лагери на стратегически места, трупане на ресурси, събиране на съкровища и биене на престъпници. Това си е салатиера от точки и колкото повече можете да боднете с десертната си виличката, толкова по-голям шанс имате да спечелите.

Тук печалбата обаче е доста абстрактно понятие и за много хора това ще бъде негатив. Когато свършите играта си, вие няма да имате усещане, че сте извършили някакъв гениален план, който да е довел до първото място, а самата дума „победа“ навежда, че сте победили някого. Тук наистина не побеждавате другите. Просто имате повече точки. Взаимодействието в играта е минимално и крайно приятелско. Дори и да ви дойде умисъл за някоя мръсотия, защото е възможно да се направи нещо такова тук и там, с помощта на топлото настроение, играта ще ви накара да се чувствате виновно по най-безгрижната пасивна агресия, която можете да си представите… точно като една добре мотивирана съпруга. За несемейните хора, пичове – ето това е „семейна“ игра.

В играта има цяла книжка с епизоди. Всеки епизод е свързан с конкретно място по картите и ако стъпите там (в повечето случаи) някой ви чете епизода и вие избирате от две опции. В повечето случаи ще изберете опцията, която по-лесно ще победите с помощта на зар и ваши статистики, но ако сте като мен и обичате роулплея, бихте следвали логиката на персонажа, който сте избрали и развили.

Относно епизодите. Тук е основната разлика с This War of Mine. Всеки епизод има някаква тематична развръзка, която понякога дава и кодова дума (ала книги-игри), но и гейплей награда. В повечето случаи тя е много малка, но винаги е свързана с избора, който сте направили. В This War of Mine рядко изобщо имаше геймплей смисъл от епизодите, докато в Near and Far винаги можете да гоните историите, защото могат да ви донесат някакъв ресурс бонус. Хубавото е, че те не са най-добрият метод за сдобиване на такива ресурси, а просто добавят готина тематичност. А в играта има тема. Има много тема.

Near and Far е добра като игра. Но ако играете за чистите механики и стратегии за печелене на точки, няма да остане задоволени след час и половина – три часа игра (Да, това е дълга игра). Near and Far носи сладка, но богата тема с лековат и отпускащ хумор. Дори и да не четете от книжката, можете да влезете в света на Лоукат. Ако не го правите, едва ли ще откриете защо тази игра е толкова популярна.

Всеки мод носи различно усещане. Единственият вариант, който не ви препоръчвам особено е стартовия. В този играете първата карта с орязани правила. Идеята е да „опитате“ механиките. Повярвайте, играта не е толкова сложна, дори и за нови хора, че да имате нужда от този мод.

Двата основни начини са кампаниите.

В единия случай играете през всички карти и четете от стандартната книжка с епизоди. Вие бавно развивате персонажа си и вдигате опит, с който купувате умения. Тук ви трябва сериозна отдаденост и е препоръчително да играете с една и съща кампания, макар и да не е абслютно задължително, тъй като всяка една игра е независима от другите.

Вторият вид кампания е Character кампанията. Тук всеки започва с персонаж със стабилна история и всеки път щом трябва да четете от книжката, вие четете от друго място, което е специфично свързано с този персонаж. Така малко по малко вие развивате историята му, като финалите могат да бъдат различни. Тук можете да свършите кампанията за 3-4 игри, но трябва да се има предвид, че самите игри ще бъдат по-дълги, понеже ще има по-обилно четене. Ако искате да влезете във вселената на играта, това е най-добрият начин да играете Near and Far. Така обаче се убиват тематичните локации по картата, тъй като няма никакво значение къде сте, докато четете от книжката. Плюс това историите ви са независими една от друга и така още повече се засилва липсата на взаимодействие. НО! Уверявам ви, че историите са пленяващи и изпълнени с качествен и ангажиращ хумор.

Последният начин на игра е да не ползвате книжката с епизоди изобщо, а малко тесте с карти. Когато трябва да четете, вие просто теглите карта и четете само заглавието и изборите. Там няма текст и картите са напълно случайни, но бихте могли дори да разкажете кратка история, защото може и да са самоцелни, но ви предоставят място за въображение. Плюс това, това е единственият начин да играете качествена еднократна игра.

Заключение

Near and Far е чаровна игра. Всъщност, това е най-чаровната игра, която съм играл тази година, а може би и най-чаровната по принцип. Да, играта е изпълнена с добри механики и комплект игрови концепции, но сами по себе си те не са нищо особено. Ако бяха само те, играта щеше да потъне в морето от удавени окей игри.

Това, което строи остров сред нищото и предоставя вечна доставка био продукти и суджук за оцеляване е именно отлично изграденият и консистентен свят, който е изобразен не само чрез страхотни илюстрации, но и чрез великолепно написани текстове и механични инструменти за свободно тематично въображение.

Near and Far е хитова и ГОЛЯМА игра, но сякаш не се възприема сериозно и се предлага приятелски. Точно тази близост, която създава я превръща в онзи ваш приятел, който никога не бихте нарекъл „вашия най-добър приятел“, но заради мекия си и вечно позитивен характер, винаги бихте му звъннали просто да си вдигнете настроението, защото ви е писнало живота ви да бъде толкова комплициран.

ПЛЮСОВЕ:

  • Дълбок и консистентен свят
  • Страхотни илюстрации
  • Силна тематичност
  • Отлично написани текстове
  • Различни вариации за игра

МИНУСИ:

  • Оптималният начин да играете играта е кампания
  • Геймплеят е по-дълъг, отколкото бихте очаквали (средно два часа)
  • Повечето умения, вдигани с точки опит са незначителни
  • Победата се усеща „абстрактно“

Играта можете да откриете на обичайното място – в магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Near and Far[/button]

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Dingo’s Dreams – елементарна настолна игра с пъзел елемент

Здравейте отново, много време мина! Толкова много, че започнах да забравям кога последно сме си „говорили”. Това, разбира се, не ми е намалило желанието да си „говоря” с вас, ни най-малко! Точно обратното! И днес искам да си говорим, пак за игри! По-точно за една конкретна игра. Но нека започнем с животните… Обичате ли животните? Аз много ги обичам, особено добронамерените и спокойните. Помня едно време, когато нашето куче беше още малко (все още се побираше да спи на леглото на сестра ми) и тя го беше загубила в парка. Беше много тъжна работа, но се оказа, че кучето е по-оправно от нея и се беше прибрало само! Та така и в тази игра…

Dingo’s Dreams


Dingo’s Dreams e леко детинска настолна игра на Алф Сийгърт и Раян Лаукат, като последният е решил този път да е само илюстратор и нищо повече. Както може би се досетихте от горния абзац, в тази игра вие ще сте животни, които са се загубили и се опитват да се приберат. Групата на Динго (Динго е куче динго, изненада!) ще преминава през най-различни местонахождения по пътя си към дома и точно в тях се крие основната ви цел в Dingo’s Dreams –  трябва да подредите „сънищата”, по които минават животните, и то за предпочитане преди другите да го направят. За тази цел, всяка игра се изтегля една карта, която задава каква форма на сънищата ви трябва, за да изведете всички животни от гората. Просто, нали? Да видим набързо как се случва целият 

Геймплей

Всеки играч има пред себе си 25 картончета подредени в квардат 5×5 и едно картонче с името и картинката на животното му. В началото на всеки ход един от играчите тегли карта от тестето с локации и показва на всички съответната локация. Всеки има едни и същи локации и когато види какво има на картата, обръща картончето на съответната своя локация така, че да показва неговото животинче (дори и картончето да е в ръката му). Това се води разкрита част от пътеката вече и до края на играта ще я местите насам-натам. Като заговорихме за местене… Втората фаза от всеки ход е местене на плочки. Както казах, в началото на играта имате едно картонче с името на животинката си, от там започва местенето. Механиката е много проста – взимате картончето и бутате цял ред или цяла колона в права линия, за да излезе друго картонче. По този начин съответният ред или колона се разместват и лека-полека пътеката започва да се нарежда. Който нареди първи зададената форма на пътека успява да изведе животните по правилната пътека и печели 1 точка, като след това започвате нов рунд и това се повтаря, докато някой не спечели две точки. Това е цялата игра! Е, добре де, има още малко…

В играта има едни дървени дискчета за бедствия, които указват къде не трябва да има лик на вашето животинче. Въпреки на пръв поглед стратегическият елемент, който се добавя в играта, тези дискчета хич не ми харесват поради две причини. Първата е, че абослютно ненужно се удължава играта и въпреки идеята за по-сложна игра, играта си остава точно толкова произволна. Често пъти се случва някой да спечели по време на първата фаза, когато единствената плочка, която му трябва се изтегли от тестето с локациите. Както и да е, нека минем на второто. Правилата за игра с тези дискчета правят така, че много често никой не печели. Защо? Ако играта не приключи много бързо, за 7-8 хода, става много трудно да подредиш формата и да избегнеш всички полета с бедствия. Колкото повече се удължава играта, толкова по-невъзможно е някой да спечели. Може би, ако играта не беше толкова произволна по начало, щеше да стане по-стратегическа с дискчетата, но в случая просто не виждам смисъл.

Заключение

Щеше ми се Dingo’s Dreams да е повече, отколкото се оказа, че е. Щеше ми се да има поне някакво взаимодействие между играчите, щеше ми се играта да не е толкова произволна,  както и да има още, и по-разнообразни, карти за сънищата… След две-три игри започнаха да излизат повече и повече проблеми, които правеха играта някак недовършена в моите очи. Няма спор, че играта е лека и бърза без бедствията, както и, че е с много приятни илюстрации и компоненти. Казвайки това, трябва да отбележа и нещо друго. Това е една от идеалните игри за игра с деца – много лесни правила, шарена, включва разпознаване на форми и базови двигателни и логически дейности. Дори и вие да не я харесате, децата ви или децата на ваши познати със сигурност ще играят с удоволствие на нея. А дори и те да не я харесат, някой ден техните деца… Спирам с глупостите. До скоро.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елементарни правила
  • Подходяща за игра с деца или за филър
  • Хубави илюстрации и качествени компоненти

МИНУСИ:

  • Почти всичко зависи от произволно подредените карти
  • Никакво взаимодействие между играчите
  • Формите на сънищата са генерирани и не особено оригинални (с изключение на една)
  • Дискчетата за бедствия са ненужно ограничаващи, правят играта почти безмислена