Архив за етитет: horrible guild

Vampire the Masquerade: Vendetta – Шантава игра

Последната година изпонадизлизаха купища настолни игри в света на Vampire: The Masquerade. Вампирите винаги са ми били безкрайно скучна тема във всякакъв вид медия, но си признавам, че Bloodlines беше изключително пленителна видео игра.

Светът на маскарада е дълбок и многопластово богат. Няма да навлизам в кастите на аристократичния нощен живот, защото има хора, които ще ми изпият кръвчицата, ако кажа нещо грешно.

Vendetta е игра с карти за контрол на територии, наподобяваща Smash Up. Играчите се борят за определени зони, които носят точки. След три рунда и не повече от 30 минути всичко приключва и броите точки.

Компонентите в играта са просто купчина карти, няколко плочки и разни токъни. Кутията пристига в непретенциозен малък и лилав формат, а илюстрациите са доста добри, доколкото разбирам от илюстрации и изобщо от вкус.

В началото на играта се нареждат няколко кръгли плочки в средата на масата, изобразяващи вампирски квартални общности. Всеки рунд там се появяват съюзници вампири или хора, които ще се опитвате да привлечете на ваша страна, защото освен уменията им, те ще ви сипват точки в края на играта.

Vendetta пристига със 7 клана, всеки тотално асиметричен от останалите. Тестето на всеки играч е само 9 карти и дори няма да използвате всички, дори и да играете с един и същи клан.

Една от основните механики е „Hand Building”. Това ще рече, че вие си строите не тесте, а „ръка“, докато играете. В първи рунд ще играете само 2 карти от ръка с 3. Във втори рунд ще играете 3 карти от ръка с 4. В трети – четири от ръка с 5. НО! Във всеки рунд ще използвате предходните карти плюс само още една. Това означава, че всяка игра ще имате на разположение 5 карти (освен ако нямате някакво специално умение), което си е горе-долу половината от вашите общо 9 карти.

5 карти може и да не ви звучи като много, но тук ще разчитате на блъф, позициониране и тайминг.

Всяка карта има сила и умение. Когато е ваш ход вие слагате карта на една от плочките в средата на масата с лицето нагоре или с лицето надолу. Ако я сложите надолу, трябва да платите допълнително кръв, което си е и вашия живот. Картите се активират по различно време и уменията им са тотално счупени до толкова, че винаги ще мислите, че другите имат с пъти по-силни умения от вашите.

Освен картите обаче, можете да слагате и кръв на всяка зона за контрол, което ви дава повече мощ, но и увеличава риска да ви вкарат във Frenzy. Ако ви свърши кръвта, вие не излизате от игра. Вместо това трябва спешно да изядете някой от съюзниците ви, които иначе си ги държите, колкото да си ги точите малко по малко. И понеже сте полудели от глад, ако сте във Frenzy, ще трябва даизядете някой на случаен принцип, което може да е съвсем стабилен проблемитет.

Стандартните съюзници. Зуумнете, за да им разгледате имената. Нещо познато виждате ли?

Ако по този начин хапнете без да искате друг вампир, това е най-сериозният грях, който можете да извършите в света на Маскарада и се нарича Diablerie. В този случай получавате Diablerie токън, който ви е бонус всеки рунд, но ако получите трети излизате от игра.

След като всеки играч сложи всичките си карти една по една на която зона прецени, започват битките за зоните, като те се случват в определен ред. Преди всяка битка играчите могат да преценят дали да останат или да избягат. Ако останат, дори и да загубят битката, все пак могат да се вредят за награда на второ място, което също може да е вкусно. Ако обаче избягат, това може да не е подвиване на опашка, а тактическо решение, защото избягалите отиват винаги на последната зона. По този начин винаги най-мощният сблъсък е на последната зона – Haven. Там освен бонусите, получавате и правото да бъдете първия играч в следващия рунд, което си е добро предимство.

Самите битки са доста ясни и очевидни. Просто сравнявате цифри на сила и разни умения в последователсност.

След три рунда в битки за зоните играта приключва и се смятат точките от съюзниците и натрупаните бонуси по време на игра. Който има най-много пичели.

Мод за специални умения на локациите.
Мод със специални артифакти с умения.

Заключение

Vendetta пристигна под радара и въпреки, че я тествах преди 2 години още в Есен, нямах големи надежди, нито очаквания. Приличаше ми на просто поредния клонинг на Smash Up. С голям кеф мога да ви уверя, че това не е така. Играта се държи стабилно дори с всеки брой играчи. Тествали сме я с всички – от 3 до 6. Да, с 6 понякога става каша с 50 умения и тумба карти наслагащи се една върху друга, но играта е достаъчно кратка, че да преминете бързо през бъркотията. Освен това, оставам с впечатлението, че Vendetta не се приема насериозно, което важи и за повечето игри на Horrible Guild. Тази компания се издига все повече в очите ми и вече е сред топ 3 любими издатели, които ни предоставят всеки път все по-различна и шантава игра. Защото тази игра е шантава, хора. Да, механиките са стандартни, но балансът е толкова извънземно счупен, че ако не я приемете за шантава ще си остане просто счупена. А тя не е. Шантава е.

ПЛЮСОВЕ:

  • Добре представена тема
  • Бърз геймплей
  • Вълнуващи умения
  • Работи отлично  и с трима и с 6 човека
  • Има възможност за отборна игра
  • Огромно разнообразие и преиграваемост

МИНУСИ:

  • Понякога става каша от карти и умения

Unicorn Fever – игра за фентъзи мутри

Horrible Guild са един от любимите ми издатели, защото никога не се страхуват да изследват странни територии, както откъм гейплей, така и откъм теми. Dungeon Fighter е една от най-шантавите игри, излизали някога и затова я обичам. Dragon Castle захваща идеята за смесване на Mahjong и геймръски елементи, и някак си работи. Alone пък се опита да промени цялостно концепцията за dungeon crawl и въпреки, че не беше огромния хит, който се очакваше, идеите определено бяха иновативни. Дори Kings Dilemma е едно от най-тематичните легасита, които съществуват.

Изобщо, излезе ли нещо от тия пичове, ви препоръчвам най-малкото да го разгледате, защото игрите им са далеч от клишето. Това важи и за Unicorn Fever.

Unicorn Fever е ремейк на игра от далечната 2009-та година от компанията Cranio Creations. В онзи момент собственика на Horrible Guild  (Lorenzo Silva) е бил само дизайнер там и заедно с  Lorenzo Tucci създават Horse Fever, която все още държи високи оценки в Boardgamegeek. Не съм играл оригинала и не възнамерявам да правя никакви сравнения между двете освен очевидното – темата.

Horse Fever е игра за залагания върху състезания с коне. В Unicorn Fever обаче ще скочите отново в обичайните напушени теми на Horrible Guild и ще залагате върху редовните състезания на еднорози тичащи по тъгата към гърнетата със злато.

Първото, което ще забележите още от корицата на играта е шантавия арт изпълнен с качествено надрусан хумор от изключителната Giulia Ghigini, която е художник както на оригиналната Horse Fever, но също и на дори по-смахнатата Dungeon Fighter.

Дотук говорих за шантавости, смахнатости и гърнета пълни с гъби. С огромна радост мога да ви заявя, че геймплея отговаря на темата, поне от гледна точка на смехове и чисто забавление.

Тук е моментът да отбележа, че въпреки лековатата визия, Unicorn Fever не е особено подходяща за деца. Правилата са малко повечко и играта продължава над час. Така че една стабилна възраст от 10+ (както е отбелязано и общността на boardgamegeek) е препоръчителна.

Шанс срещу стратегия

В Unicorn Fever играчите наблюдават известното явление, което се вижда след всеки дъжд – еднорози тичат по дъга. Не ми казвайте, че и на вас не ви е любимо. Разликата е, че в тази игра вие го играете фентъзи мутри и ще залагате на еднорозите. Всеки еднорог има различен шанс да спечели и ако заложите на най-необичайния състезател, пък той вземе да спечели, вероятно ще спечелите милиарди пари. Парите обаче не са целта ви. В играта също.

Тук се борите за слава. Да, в края на играта можете да си купите слава с останалите си пари, но понякога и без много пари можете да спечелите, защото те се разменят с 20 към 1.  Е… винаги може да се случи и това…

Въпреки, че играчът беше на последно място през цялата игра, в края заложи всичко, което имаше на еднорога с най-малък шанс и спечли сума, за която нямаше дори достатъчно токъни в кутията. Няма нужда да ви казвам, но той спечели. С малко… но спечели.

В Unicorn са заложени доста от познатите ни механики – action selection, card play, bluff, dice rolling.  Играта се развива в две основни фази. В първата фаза, играчите основно залагат, като по подобие на рулетка – ако заложите на малко по-сигурно, отплатата ще е малка, а ако заложите на тоталния риск – отплатата ще ви удуши от мангизи.

Казах тотален риск, но и това не е съвсем точно. По време на тази първата фаза, вие имате възможност така да… „подкокоросате“ малко еднорогчетата. С други думи, вие можете да влияете на представянето на състезателите.

В играта има голямо тесте от Action Cards, което е сравнително балансирано, защото няма чак толкова много голямо разнообразие в него. В случая това е добре, защото прави играта по-интуитивна.

Карти се играят само по време на първата фаза и има различни начини да го правите. Когато успеете, вие слагате картата под конкретен състезател с лицето на долу. Когато започне състезанието, тогава ще обърнете картата, както и всички останали карти. Всеки може да слага навсякъде и не сте напълно сигурни дали картата е добра или не… поне не и докато играчът, който я сложи не заложи на определен еднорог.

Cool dice!

Динамиката на първия рунд е следната. Всеки има право на три действия, като след всяко действие се сменя играча. Трябва много добре да следите какво правят другите играчи, за да можете да прецените как да действате. Ако видите, че някой залага на определен еднорог, може и да не е толкова лошо вие също да заложите на него, защото няколко човека ще играят за него. От друга страна, залогът за ПЪРВО място на този еднорог може да се извърши само веднъж, така че ситуацията е – Който пръв завари. Тоест, може да искате първо да заложите на еднорог.

Но…. Това също не е винаги добра стратегия. Понякога искате да изчакате, защото ако заложите веднага на еднорог, всички ще слагат вероятно негативни карти върху вашия състезател.

Интересна тактика е да не бързате със залозите, а първо да слагате карти, които да влияят върху еднорозите. Така другите няма да знаят дали картите са добри или лоши и ще трябва да рискуват, когато играят за този състезател.

Всяко действие, което използвате обаче ще оскъпи последващото му ползване или ще го направи по-слабо. Обикновено, ако първи направиш определен вид действие, ти ще получиш най-много.

Това води до напрегната първа част на всеки рунд, която доста прилича на класическо евро поставяне на работници.

Едно от нещата, които можете да направите в тази първа част от рунда е да си вземете договор – това са специални умения, които ще ви вършат работа по време на играта. Тези специални умения правят играта разнообразна, но е възможно да спечелите и без тях. Лично аз винаги първо посягам към тях, защото дават различни начини за печелене на слава. Има хора обаче, които искат просто да играят хазарт и не ги интересуват някакви си там странни диверсивни методи!

След като прескочите частта с надлъгването идва време за вълнуващото състезание!

Първо се обръщат всички карти под еднорозите, за да се види как те повлияват на състезанието. Някои се случват веднага, други се изпълняват при определени условия по време на надбягването. Тези неща мога да бъдат  от типа – състезателят започва с едно поле напред в началото, или пък спринтира две допълнителни полета след като финишира. Любимото  ми е Ако хвърлиш чифт от този цвят той директно финишира първи или пък последен, зависи от картата.

Картите дават значителен трамплин, но те са само 10 процента от реалното състезание. Самото състезание се развива с огромна доза късмет и известна доза пресмятане на вероятности.

Всеки еднорог има различен шанс за печалба. Това се определя в началото на играта, с някои карти, както и от местата им на завършване след всеки рунд.

Във втората фаза на рунда се прави следното:

  • Обръща се карта, която показва кой еднорог с колко се движи (обикновено тези с по-добрите шансове се движат по-бързо… но НЕ ВИНАГИ)
  • Хвърлят се два зара с цветовете на еднорозите, които показват кои ще се движат с още едно.

Това продължава така, докато еднорозите финишират. Гарантирам ви, че дори и най-големите темерути ще викат за техните фаворите в този момент. Тичането на еднорозите е истинско преживяване и носи усещането на всичко или нищо.

Имали сме не веднъж случаи, в които някой е заложил цялото си състояние на един състезател, с което ясно осъзнава, че ако загуби вероятно е аут, но ако спечели ще получи пфффффф.

Така играта продължава четири рунда, след което се смята победител. И тук идва един любопитен момент, на който аз съм фен, но за някои може да прозвучи странно. Независимо колко слава имаш на финала, ако имаш неизплатен заем (тук можеш да вземаш заеми) не можеш да спечелиш. С други думи – в Unicorn Fever печели играчът без заеми (трябва да се пази репутация на мутра все пак). Ако няколко човека нямат заеми, тогава чак се гледа славата.

Има още доста малки детайли, които не споменах и които правят Unicorn Fever бижуто, което е. Ето и някои от тях:

  • Еднорозите имат специални умения, но само еднорога с най-малък шанс да спечели има право да го ползва.
  • Картите, които се играят върху еднорозите са интуитивни и дизайнерите са сложили хитра система, с която позитивните и негативните се самоизключват още преди дори да сте им прочели уменията.
  • Договорите със специални умения могат да са различни всяка игра. Кутията пристига с пет различни тестета договори, а всяка игра избирате само два от видовете и правите тематично тесте с тях. Някои договори наблягат на специални умения с пари, а други за залози. Различни са и макар да не афектират чак толкова играта добавят вкус, който да направи преживяването ви по-сладко.

Заключение

Гледайте какво,  Unicorn Fever е хазартна игра. Би трябвало да ви е ясно, че ако не си падате по тези игри, тази няма да ви промени мнението, особено когато късметът играе толкова ОГРОМНА роля. Да, съществуват редица подобни игри, като една от най-известните в жанра е семейната игра Camel Up, която е в пъти по-проста, но и в пъти по-бързо омръзва.

Unicorn Fever предлага уникално преживяване за геймъри, което смесва не просто залагане, но и тактически възможности да повлияеш на състезателите. Заради сравнителната си сложност, играта е насочена към геймъри, което може и да обърка много от вас, понеже розовата кутия и шантавия арт могат да ви насочат към мисълта, че това е детска игра. Съвсем не е.

Unicorn Fever бързо се превърна в една от любимите ми игри, което се дължи не само на механиките, но и на цялостната презентация и уникална тема. Благодаря ви, Horrible Guild. Черпете ме от вашите гъби.

ПЛЮСОВЕ:

  • Уникална и оригинална тема
  • Тематичен геймплей
  • Възможност за тактически и някои стратегически решения
  • Вълнуващи състезания и обрати

МИНУСИ:

  • Продължава по-дълго, отколкото бихте очаквали от такъв тип игра
  • Шансът играе по-голяма роля, отколкото планирането и това дразни някои (мен не)

Similio – ревю на система

Преди години на пазара се появи прекрасна парти игра с името Unusual Suspects. Тя беше подходяща за всякакви хора, от всякакви възрасти и с всякакъв опит в настолните игри. Единственият й „проблем“ (кавичките са, защото за повечето хора не е проблем) беше, че тя беше твърде… расистка. Основната идея на играта се състоеше в това, че един от играчите е свидетел, който се опитва да подскаже на останалите играчи кой е извършителя на дадено престъпление от група картинки със заподозрени, без да го прави очевидно, като отговаря на въпроси тип „Той притежава ли котка?“, „Живее ли с майка си?“ и други подобни. Целта на останалите беше да елиминира всички, които не са престъпника, докато стигне до него.

Similio e подобна (similar – бр-брм-чшш!).

Similio е елиминирала провокативната част с въпросите и оставила в кутията единствено карти с картинки, което я превръща в напълно езиково независима.

Картинките са с удивителен, леко анимационен и като цяло – чудесен арт.

Тук е момента да поясня, че Similio се продава в два варианта – Similio Fables (приказни герои) и Similio History (с исторически персонажи). Независимо кой вариант си изберете, играта е идентична. Ако имате и двете, можете да ги комбинирате в една обща игра, по-надолу ще ви обясня как.

Окей, да кажем сте си купили по-популярното тесте с приказките.

Similio е кооперативна игра. Един от играчите тегли карта и вижда кой персонаж трябва да подскаже на останалите. Това може да бъде Големият лош вълк, Алиса или дори Пепеляшка. След това играчът тегли още 11 карти. Размесва всички 12 и ги нарежда на масата.

 

За да подскаже, играчът тегли пет карти и чрез прилики или разлики с тези карти, той ще се опита да даде субективни указания на съотборниците си за правилната карта. Играчът сваля една от тези пет карти – ако я сложи под определен ъгъл означава, че тази карта ИМА нещо общо с търсената карта в средата на масата. Ако я сложи под друг ъгъл означава, че НЯМА нищо още с търсената карта. Целта на останалите играчи сега е не да намерят търсената карта, а да елиминират такава, която НЕ отговаря на критериите. Ако успеят, продължават напред. Във втори рунд, подсказващият си допълва до пет карти и отново прави същото. Вече има две указания, но понеже е втори рунд, останалите играчи трябва да елиминират ДВЕ карти. И така се продължава, докато се открие правилната. Ако по някое време се елиминира правилната, всички губят заедно.

Ако искате да играете с двете тестета, тогава използвате едното за картите със „заподозрените“, а другото за подсказване. Играта става по… различна. Определено е по-предизвикателна и трудна, но тестетата са достатъчно евтини, за да си разнообразите живота, за да не превърнете домашния си арест в „The Shining”. Йес! Успях да вкарам актуалност.

Заключение

Similio е перфектно семейно предложение за бърза и достъпна игра, която се обяснява за две минути и може да бъде разбрана от всички, дори от деца. Субективността на изборите я превръща в истинско парти преживяване, което може да предизвика спорове, които са по-скоро забавни, отколкото напрягащи. Геймплеят не е повече от 15-20 минути и нищо не пречи да изиграете няколко бързи игри. Ако сте маниак историк, може би ще предпочетете историческото тесте и можете да ограничите вашите аналогии за прилики и разлики до тематичност, вместо само по визия. Изобщо, Similio e гъвкава и достъпна. Освен това е само едно тесте, което можете да си мъкнете навсякъде. Не че има значение точно сега.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични илюстрации
  • Елементарни правила
  • Бърз геймплей
  • Компактна опаковка
  • Провокира смехове и забавни спорове
  • Съществуват две различни тематични версии, които даже могат да се комбинират

МИНУСИ:

  • Кризисният щаб

Ако ви кефи как звучи, играта се продава в магазина на нашите партньори от Time2Play и можете да си я поръчате онлайн.

Източник на снимките: boardgamegeek.com

King’s Dilemma – Моята дилема

Имам лоша история с Legacy игрите. Играл съм вече доста и не съм завършвал нито една. Единствената, която беше близо до завършване беше Betrayal on the House of the Hill Legacy. Това е и единствената, за която имам желание реално да довърша. King’s Dilemma не спада към нито една от категориите.

От една страна нямам никакво желание в момента да го играя повече, но от друга – имам нагласата, че все пак искам някой път да се върна към него.

Причината е, че играта ме поумори.

King’s Dilemma значително се различава от всички други Legacy игри по простата причина, че тук не променяте толкова дъската пред вас. Да, залепяте стикери, но местата са толкова ограничени и вие толкова пъти ги налепяте един върху друг, че King’s Dilemma няма почти никаква причина да бъде еднократна. Да… играта разделя събитията почти дървовидно и ви предлага множество изненади, но нищо не пречеше Horrible Guild да следват модела на Escape Room игрите. Освен… ако просто не са искали да стимулират продажбата втора ръка на играта, което всъщност е разбираемо.

Първото нещо, щом прочетете историята в King’s Dilemma, което ще разберете е, че това изобщо… кхъ…не е…кхъ…Game of Thrones. До толкова не е Игра на тронове, че ние нямахме фракции – Неланистър и Kindastark. Не искам да навлизам в темата, тъй като все пак това е игра, основана на историята си и не искам да ви развалям кефа, но ще кажа това – ако сте фенове на Игра на тронове, ще се чувствате в своите води.

Идеята е, че вие всички управлявате влиятелни семейства, които имат представители в съвета на краля. Вашата основна цел е да дърпате към свои собствени цели и межделения, като пробутвате интриги, кроите мръсни планове и като цяло не ви пука колко добре се развива кралството… стига да се задържи достатъчно дълго, за да изкярите нещо. Окей, току що осъзнах, че самите ние живеем в Игра на тронове.

King’s Dilemma залага на 90 процента тема и каквото там остане за механики. Всяка една игра протича по следния начин – обръщат се карти, която представлява казус (или Дилема), който вие като съветници на краля трябва да решите. В зависимост от вашето решение – ще се случи нещо , което ще промени статуа на кралството, а някои от вас ще получат повече облаги от други. И така докато краля бъде изритан и хвърли топа.

Феновете на игрите с дипломация могат да проронят малко лига, защото те ще процъфтят тук. King’s Dilemma ви предлага огромна възможност за тематична дипломация и ако обичате звука на вашия глас, можете съвсем оправдано да се опитате да заглушите дори мислите на останалите около масата с вашите бръщолевения. Въпреки това, тези разговори са по-скоро тематични, отколкото механични, за което ще говоря след малко. След обсъждането започва наддаване за дилемата с политическо влияние. Който заложи повече влияние, той ще спечели вота.

Системата за наддаване е оригинална, заради иновативния начин, по който се сменя първия играч. Веднага щом някой наддаде с най-висока сума влияние, той взема първия играч. Ако никой не даде повече докато дойде отново неговия ред завършва аукционът. Иновативната част се обогатява от това, че вие реално наддавате за две различни неща. Тоест, дори и да сте заложили малко, ако в комбинация с другите играчи имате общо повече отколкото другата страна, то вие ще спечелите, независимо от това кой е дал най-много влияние. Манипулирането на влиязнието и първия играч създават вариации за множество тактически врътки, които ние започнахме да откриваме още след втората игра. Освен това… по време на наддаването имате опция да не се включвате изобщо и да си потраете. Който се изключи от гласуване, може да събере повече влияние за следващи рундове. Или пък… може да стане балансьор, като вземе специален токън за решаване на равни в гласуванията. А тук често ще се получава балансирано гласуване.

Историята на играта е колкото позната, толкова и оригинална в своята тематичност и вълнуващи обрати. Играчите ще се чувстват като богове, които дърпат конците на мравки в кралството, защото заради едното гласуване, което ви е донесло 2-3 парички могат да измрат сума ти селяни в безумно начинание, което за вас в този момент е било леко изгодно.

Точно заради това, мога да нарека King’s Dilemma полукооперативна книга-игра с почти чиста дъвровидна структура, в която ще достигнете така или иначе края… въпросът е кой е този край.

С други думи, ако сте тематичен играч – бихте обикнали основната концепция на King’s Dilemma.

Но!

Въпреки прекрасно заложената идея, King’s Dilemma не е без проблеми. Историята в общия си случай е ангажираща и предизвиква редовни морални дебати. Дори в началото на книжката има бележка, в която ви предупреждават, че всички решения, които вземате не са вашите лични, а са от гледна точка на семейството, което играете. Ще навлизате в теми като робство, религия, сексизъм, расизъм, политически убеждения и всякакви подобни другояче конфликти ситуации. Липсва единствено „футбол“ и бихте били в пълен шлем. Добре е да си напомните, че все пак играете игра преди да започнете каквото и да е.

Както и да е – това е готино и го уважавам. Проблемът е, че тези истории имат проблеми с хронологически събития и тайминга. Заради системата, с която се придвижвате, понякога могат да се появят персонажи, които би трябвало да са умрели преди десетки години, но сякаш все още са на същата възраст и дишат през рептилоидните си масонски хриле. Това създава известна доза драматургичен дисонанс, който не чупи общата история, но би ви извадило от момента, за да се похилите на абсурдната ситуация.

По-големият проблем на играта обаче е механично-тематичен. Всеки играч започва с политическо семейство, което се бори за власт и за някакви тайни цели, които би трябвало да го бутат напред. Отделно, в началото на всяка игра се избират карти с временни цели, които важат само за тази конкретна игра.

Проблемът е липсата на баланс между тези две цели. Временните цели дават в пъти по-добри бонуси от обещанието за дребните наградки, ако изпълните крайните си цели. По този начин играта почти обезсмисля целите на семейството ви. Да, понякога те и моментните ще се препокриват, което би било окей, но в повечето случаи това няма да е така.

Истинският дразнител идва от това, че двете цели могат напълно да си противоречат и играта „зорлем“ ви бута да играете антитематично против семейството/фракцията си.

Това подразни хора около масата, честно казано разочарова и мен. След 5-6 игри аз вече напълно излязох от моите Неланистъри и играя само според това каква карта съм си дръпнал в началото на играта. Да, от време на време се опитвам да вкарвам повече тема и да си спомня каква е цялата идея на ролята ми, но все пак аз съм ролеви играч и обичам да потъвам в тема. А темата тук е добра… просто играта не ви стимулира да я следвате.

Заключение

King’s Dilemma ме вкара в дилемата дали изобщо искам да довърша кампанията. От една страна – харесвам системата и темата на играта, но от друга, почти всяка игра се играе самостоятелно, защото целите ми могат да се сменят постоянно. Да, общата история върви и то доста добре и интригуващо, защото е написана отлично и действено. Но в крайна сметка, ако нищо не ме стимулира да участвам активно в нея, започвам да се уморявам от опитите ми да се насилвам в началния ми избор, който мислих, че ще от много по-голямо значение.

Все още не съм напълно охладнял към играта и оценявам всичко, което прави тя за жанра, така че не мога да не ви я препоръчам… от друга страна трябва да имате предвид негативите, които са малко, но немалки.

ПЛЮСОВЕ:

  • Неоригинална тема развита по оригинален начин
  • Постоянни и вълнуващи обрати в историята
  • Играта ви кара да се чувствате като богове

МИНУСИ:

  • Проблеми с времевата линия
  • Проблеми с баланса между крактосрочни и дългосрочни цели
  • Не сте богове

Ако желаете да разгледате повече за играта и да си я купите, можете да го направите от сайта на нашите партньори.

Купи King’s Dilemma