Архив за етитет: academy games

Mare Nostrum: Empires – военна игра, в която битките не са приоритет

Academy Games пообра овации, макар и смесени, за предното си заглавие – Fief. Скоро пуснаха нова кикстартър кампания с играта, за която говоря днес и въпреки, че не съм много ЗА агресивния начин за подбор на бакъри (с твърде много и твърде големи кикстартър ексклузиви, които е почти невъзможно вече да се открият), играта си насъбра над половин милион долара.

Този път Academy са решили да преминат към актуалната страна на тренда и да мушнат една доста по-достъпна военна игра, за разлика от другите им заглавия. За нещастие, маркетинг кампанията им извън кикстартъра не струва и две стотинки, което спомогна играта да потъне в забвение след като насъбра хилядите си. Малко по-късно играта тихомълком се шмугна в магазините без да издаде звук. В допълнение към това, трябва да се каже, че това Mare e всъшност нещо като второ издание на старичка игра и всъщност затова се нарича Mare Nostrum: Empires, което, честно да си кажем, звучи по-скоро като разширение, отколкото като самостоятелна игра.

Това, което искам да кажа е, че не знам защо тези хора от Academy Games не желаят да си продават масово играта. Дори когато си я вземах, имах чувството, че вземам някакво изровено странно заглавие, за което никой не е чувал. И наистина доста хора не бяха. Трябва да си доста навътре в информацията свързана с настолните игри, че да имаш представа какво е това.

Всичко това е адски тъжно, защото смело мога да твърдя, че Mare Nostrum: Empires Е за масовия геймър. Да, не е за съвсем нови хора в хобито, но определено това е военна игра в по-лекия спектър, като „военна” не е съвсем правилната дума. Но за това след малко.

Играта е за от 3 до 5 играчи и колкото повече играете, толкова по-добре. Ако все пак не сте пълния комплект има приятен начин, по който се загражда картата, не се притеснявайте. Проблемът в това обаче е, че всяка нация в играта си има определено място и ако играете с по-малко хора, ще цъкате със строго определени нации.

Сетъпът на играта е мъка, тъй като всеки играч започва с конкретни единици в конкретни територии, с конкретни сгради… Освен това, кутията, колкото и практична да изглежда, всъщност не е. Добре е да изкарате всички ресурси навън в отделни купчинки… а ресурсите далеч не са малко. Няма как и да са, тъй като са центъра на играта. Всичко се върти около тях. Много повече, отколкото около битките.

След като свършите с досадната част – подготовката, играта се превръща в нещо елементарно, което се обяснява за около пет минути. Да. Военна игра,която се обяснява за пет минути. Това нека не ви тревожи, скъпи геймъри, защото въпреки привидната простота, Mare Nostrum те хвърля в океан от важни решения, които се вземат всеки ход.

По класически метод, достоен за всяка цивилизационна игра, Mare Nostrum може да се спечели по няколко начина –Да построите пирамидите, да съберете пет героя и/или чудеса, да контролирате определен брой градове и някой в даден момент да притежава най-много войски, да бъде най-големия търговец и да процъфтява с най-много култура едновременно.  Някои от тези цели са доста по-лесни от други.

Mare Nostrum е военна игра, в която се борите са територии, защото всяка територия съдържа нещо ценно – дали ще са редки ресурси, дали ще е ценен храм, дали ще е легендарен град, или пък просто искате да отнемете близалката от ръцете на вашето другарче.

Не се лъжете обаче, битките в тази игра не са толкова чести, защото да нападнете територия е с пъти по-трудно, отколкото да я защитите. Основната причина за това са крепостите, които се строят почти за без пари и които дават безбожно силни защитни бонуси.

Поради този факт, както и поради това, че разстоянията между играчите са малки, Mare Nostrum е изпълнена със задължителна дипломация, без която няма как да оцелеете. Защото, ако тръгнете с цялата си мощ да нападате някого (повярвайте ми, ще ви трябва цяла мощ), то тогава е твърде вероятно някой да ви отнесе територии зад гърба. С други думи, това е класически модел на „Двама се карат, третия печели”, освен! Освен, ако не сте си направили достатъчно изгодна сделка на годината с вашите „приятелски“ съседи. Няма такива.

Всъщност, дипломацията е още по-засилена, заради още едно нещо, което смятам, че е най-оригиналната част от играта.

В Mare Nostrum има три основни трака – един за култура, един за търговия и един за военна мощ. Който води на всеки един от траковете получава ценен бонус. Ако контролирате културата, то тогава вие определяте в какъв ред играчите ще строят сгради (когато се разбира заявката на всеки играч за този ход). Ако контролирате военната мощ, то вие определяте кой кога ще движи войските си… което няма нужда да ви казвам колко е важно. А който контролира търговията… той определя няколко важни неща, за които ще поговоря, само след като набързо ви спомена сградите и битките.

Общо взето, играта се развива във фази. Събиране на ресурси, търгуване на ресурси, строене на сгради и единици, движение по картата и битки, и наместване по траковете. След това всичко започва от начало.

За ресурсите ще обясня последно, тъй като са основната част на играта, което е най-големия плюс и най-големия минус на Mare Nostrum, според мен.

Сградите са такива, които ви дават защита, такива, които ви дават ресурси и такива, които ви дават бонуси към ресурсите. Единиците са лодки и военни единици. Трябва да се отбележи, че сградите за ресурси са общи. Тоест, те са на този, който контролира територията.

Във фазата с движението по картата, ако нечии единици навлязат в територии с чужди единици се състои битка. Битките са доста сходни с тези от битките в Clash of Cultures, с изключение на играта с карти в CoC. Дори крепостта е доста близка до крепостта в CoC.За всяка единица мятате по един зар. Събирате общия сбор и делите на пет. Колкото се получи – толкова единици другия играч трябва да махне от армията си. Ако ви се струва твърде случайно, бих казал, че в повечето случаи е точно обратното. Това са шест стенни зарове, но са с числа от три до шест, а в играта има начини да ги модифицирате – дали с герои, чудеса или със специалните умения на нациите. Често се получава така, че дори няма нужда да мятате. Само смятате щетите, защото всичко е ясно предварително.

И сега, дойдохме си на думата. Mare Nostrum е основно игра за управление на ресурси. В играта има 13 вида ресуси плюс парички. Те служат за купуването на всичко в играта. Ето и врътката – нищо в Mare Nostrum не изисква конкретен ресурс. Това, което изисква всичко обаче е да похарчите определен брой различни ресурси или същия брой парички – не и в комбинация.

С други думи – по време на играта ще се стремите да събирате различен по вид ресурси. За целта – трябва или да се поразширите из картата или да си държите главата ниско и да имате късмет да не ви забележат какво вършите по време на търгуването.

Най-честият начин, по който ще виждате играта да свършва е някой да построи пирамидите, които струват 12 ресурса или 12 парички. Мислите, че е лесно? И да, и не. Защото в края на хода трябва да изхвърлите всичките си ресурси, с изключение на две парички.

Това прави фазата с търгуването най-важна. Ето я и нея.

Когато настъпи време за тази фаза, водещият играч на търговския трак определя с едни токъни (в които няма да навлизаме) колко ресурси всеки ще търгува – от нула до пет. След това всеки играч вади от зад параванчето си определения брой ресурси с лицето надолу. Когато всички са готови, заедно всеки обръща ресурсите си. След това, търговският лидер избира един от видните ресурси или парички и си го слага до него. След това играчът, от когото е взет ресурса избира ресурс от някого и си го взема. Това продължава, докато някой няма какво да вземе. Има допълнителни правила, че двама играчи не могат вечно да си вземат един от друг, както и какво ще се случи, ако някой получи по-малко ресурси, отколкото трябва, но и в тях няма да навлизаме.

След тази фаза всеки трябва да има толквоа ресурси, колкото е предложил. Разбира се, може да се случи така, че никой да не е търувал с вас и вие да сте си останали с вашите си ресурси. Което… в някои случаи може и да не е чак толкова лошо нещо.

Казах, че тази фаза е най-важната, защото тук е моментът, в който често се решава победителят. Тъй като всичко в играта се решава с купуването на каквото и да е (дори траковете са свързани с купуване на сгради или единици), тази размяна може да коронова някого. В първата ни игра, ние бяхме все още доста неориентирани и позволихме един от играчите да спечели цялата игра на трети ход с пари. В търговската фаза той успя да събере няколко парички, като вече имаше няколко преди това. В следващата фаза използва умението си, което му позволи да замени паричка с ресурс и събра 12. Трети ход! 20 минути след старта на играта!

Изключително важно е… Момент да болдна и капслокна. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО в Маре Нострум е да следите опонентите си, защото е твърде вероятно и във вашите игри да се случват подобни галимации. Което всъщност е доста голям позитив за играта, защото придава важност на всяка секунда в играта и ангажираност, дори когато не е ваш ход.

Заключение

Mare Nostrum е най-достъпната военна игра, която съм играл. Достъпна не е най-точната дума. Може би – “най-чистата” военна игра, която съм играл. Марето, или както му казваме „Магарето” идва с няколко странички правилца, но ви отваря толкова много възможности, че превръща геймплея в почти „sandbox” стил. С ресурсите, които сте събрали можете да построите само два вида единици,няколко вида сгради, както и специални герои или чудеса, но това нека не ви звучи малко, защото ресурсите ви са ограничени и всяко едно нещо, което направите ще се отрази дългосрочно на плановете ви.

Тези избори се вплитат по великолепен начин с постоянното взаимодействие между играчите, защото въпреки, че няма механика, която да контролира дипломацията, то тя е на такова високо ниво, че всичко, което правите афектира по един или друг начин опонентите ви. Заради това без здрави основи с вашите съседи няма как да просперирате.

Компонентите са от високо качество, въпреки че ако искате „истинските” страхотни компоненти, първо – трябва да се изръсите яко, и второ – няма къде да се изръсите, защото все още не могат да се намерят никъде. Да, можете да ги преордърнете от сайта на Academy Games, но… бих изчакал на ваше място, защото Academy не се славят с най-добрата клиентска поддръжка.

Всичко това казано превръща Mare Nostrum в отлична стабилна игра, която дори може да се играе и с хора, прохождащи в хобито със само една-две игри зад гърба си. Обаче! ОБАЧЕ! Не искам да се втурвате към Магарето с очакването на конфликтна биткаджийска игра. Твърде е вероятно в цялата ви игра да няма повече от две-три битки. Да, ако всички играете агресивно, можете да превърнете малкия европейски свят в кървава баня… но е по-вероятно да се окопаете и малко по малко да се разширявате в търсене на по-редки ресурси. Защото всичко в играта се върти около ресурсите. И ако някой не внимава в това какво събирате вие, може да ви подари победата на сребърен поднос, че даже и да ви благодари после за това, че сте му наритали задника.

В едно изречение – Да, играта е отлична. Но не – това не е типичната военна игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Правилата се обясняват за пет минути
  • Постоянна ангажираност, дори и в ходовете на опонентите
  • Тематична и напрегната дипломация
  • Не твърде голям късмет в битките, въпреки че са със зарове
  • Отворени възожности, усещане за „sandbox“.

МИНУСИ:

  • Дълъг и досаден сетъп
  • Битките са рядкост
  • Подобрените компоненти са неоткриваеми

 

Fief:France 1429 – Феодална романтика по време на чума

През 1422 година умира френският крал Шарл VІ, известен като Безумният. С това започват дълги 7 години безвластие, които завършват едва през 1429. За тези 7 години Франция е раздирана от множество войни между малки и големи барони, графове, херцози и църковни владики. Всичко това е съпровождано от разгара на Стогодишната война, английската инвазия и кризата в Католическата църква. Ето това е обстановката, в която се развива действието на играта Fief: France 1429…

Кой съм аз и какво правя тук?        

Играчът премерва върху себе си бронята (или роклята) на глава на един от шестте най-влиятелни благороднически родове на Франция – всеки от които със свои амбиции и напълно обосновани претенции върху трона на кралството. Сред инструментите в тази борба са вярна армия от пехотинци и конни рицари, и до 4 члена на вашето семейство, чиято съдба вие ще управлявате. От вас зависи дали те ще намерят краят си на бойното поле или в чумната яма, или ще се окичат с титли и ще увенчаят главата си с кралска корона или пък папска тиара. В процеса на играта Вашите лордове могат да станат както барони, графове или херцози, така и да бъдат предопределени за кариера в църквата ставайки епископи, кардинали и дори Папа(освен ако не са с рокля). Лордовете освен това биват от женски и мъжки пол, и тук (слава на боговете) няма никаква псевдоисторическа толерантност. Женските лордове не могат да заемат църковни длъжности и не могат да станат крале, но от друга страна те могат да бъдат кралици(не, мъжките персонажи не могат да бъдат кралици), жизненоважни за съюзите, тъй като единствен вид съюзи в играта са брачните, и … драматична пауза … могат да носят титлата Д`Арк и да се изживяват в ролята на легендарната дева-воин.

Целта на играта е проста и елегантна – да се съберат 3 точки за соло-победа и 4 точки, ако сте в съюз с друг играч. Точките се получават също така много просто и елегантно – по 1 точка ви дава всяка от следните петте титли – барон, граф, херцог, крал или папа. И всеки, който за пръв път се сблъска с играта ще реши, че това е доста занижена цел, тъй като поне първите три титли могат да се придобият сравнително лесно и обикновено именно, благодарение на това повечето играчи в игри с 3-4 участници събират 2 точки още в първите два-три хода на играта. Но именно от тук започва адът: третата точка чрез получаване на титлите на поземлените лордове е невъзможно да се придобие без война, а длъжностите на крал и папа са изборни и са почти невъзможни за придобиване без поддръжка от друг играч.

Сун Дзъ и Макиавели        

  

За да получите заветната трета или четвърта точка ще ви се наложи да използвате целият арсенал на средновековни пълководци и политици. Опита ми от две игри ми позволява да дам съвет – не се гнусете да сте подли и не проявявайте милост, защото така крал не се става. Играта при 3 играчи е надпревара кой ще направи първи третата точка и там няма съюзи, така че цялото внимание се насочва към забавянето на противниците и настройването им един срещу друг. При повече играчи (4-6) имате предимството на възможните съюзи и кооперативна победа, но игровата карта става безнадеждно тясна за всички и при 5-6 играчи, предполагам, дори получаването на първата и втората точки, нужни за победата, ще бъдат получени само с цената на кървава пот или невниманието на другите играчи.

Това се дължи на факта че картата е разделена на 8 феодални владения (fief – от където е и името на играта), контролът над всяко от тях носи една точка. Те от своя страна се делят на херцогства, графства и баронства, но това няма значение от гледна точка на точкуване, а просто обозначава количество поселения във всяко от владенията (съответно 4,3 и 2). Селата носят доход, който може да се увеличи, чрез построяване на мелници в тях. За да си получи титлата, играчът трябва да контролира всичките поселения във владението. Така че, в идеалният случай при 4 играчи в първите ходове всеки контролира по 2 точки, и то само в случай че никой не е блокирал чуждата титла контролирайки едно от поселенията във владение, което си е набелязал друг играч. В играта е много важно да се мисли в перспектива, защото в същият този идеален случай, още в първите ходове могат да победят двама играчи на които им се паднат лордове способни да сключат брак (мъжки и женски), което ще им позволи да сключат съюз и да спечелят веднага с 4 точки.

И тук играта изпада в патова ситуация, тъй като ако всеки е играл разумно границите замръзват, тъй като армиите не са прекалено скъпи и при желание играчите могат да заемат стратегически точки охраняващи земите им така, че никой да не може да пробие защитата им без да оголи себе си от едната страна.  Точно тогава идва високата политика, която на места е по-брутална и от войната. В нея основната цел е да се разиграят точките от Краля и Папата.

Mlle D’Arc in a desperate siege against the ruling De Boars dynasty

Освен феодалните владения, картата е поделена на пет епископства, които се наслагват върху владенията, но имат различни граници. Всяко епископство се управлява от пожизнен епископ (в рядък случай лордът може да загуби епископство отделно от живота), който се избира от лордовете, контролиращи поселенията в границите на епископството, и от вече избраните епископи, кардинали и папата. Кардиналите от друга страна не се избират – има 3 кардиналски шапки които играчите могат да получат случайно, и една която могат да купят (колко показателно за епохата), обаче кардиналска шапка може да се надене само върху епископ. От друга страна Папскта тиара може също да бъде надяната на епископ, но в избирането на Папата участват само кардиналите. Но трябва да се има пред вид, че църковни длъжности могат да се заемат само от мъжки лордове, които нямат сключен брачен съюз.

След избирането на първия епископ, който зависи само от лордовете с селища в епископството, всеки следващ избор на църковно лице става все по-интересно и по-интересно, тъй като новоизлюпените епископи и кардинали участват в изборите за следващите, при това силата на гласа им е по-силен от лорд с контрол над едно селище в епископството. В по-напреднала фаза на играта злонамерени кардинали и епископи могат да форсират назначаването на свой кандидат за епископ, против волята на лордовете контролиращи земите в епископството (както направих аз със съюзника си в последната ни игра).

В избора на краля, пък участва буквално всеки куц и сакат, с поне някаква титла и има равен глас независимо дали е барон или Папата.

Хубаво е да си крал!              

        

Освен че носят по една точка за победата Кралят и Папата имат функции които им помагат да помагат на дружествени лордове и съответно да пакостят на врага. Папата може да отлъчи от църквата един от лордовете, като снеме от него всичките религиозни титли и не позволи да бъдат придобити нови или пък да бъде избиран за крал. Освен това, освен смъртта, Папата е единствен който може да разваля брачен съюз. Също така, ако има активен Папа лордове не могат да станат кардинали без неговото разрешение. Кралят от своя страна може да позволи на лорд да вземе титла без да плаща за нея (обикновенно за да се вземе титлата играчът трябва да плати определена сума).

И всяка титла дава право за събиране на феодален или църковен данък при наличие и използване на карта за събиране на данъци.

Заключение

Преди да съм преразказал изцяло правилата е по-добре да спра и да разкажа и за впечатленията си.

Аз съм човек, който плува в дълбините на историята и без излишна скромност мога да кажа, че съм ходеща историческа енциклопедия. Освен това съм и политолог, тоест съм на ти и с политическите процеси в исторически план и структурата на властта в съвремието, и в миналото. Та с всичко това основание за компетентност, мога смело да твърдя че системата на играта, въпреки своята привидна простота, доста точно предава историческите реалии на епохата, както като механика , така и като усещане. Играта лесно се разучава и може би е единствената игра с толкова висока историчност, която да е игруема за хора, които са далеч от историята. Вариантите за преиграване са множество и стратегиите се сменят дори в рамките на една игрова сесия. Въпреки простата система войната в играта има доста обрати и място за тактически хитрости.

Лично моя препоръка за тези, които решат да я пробват, е да я играят поне с 4 играчи и две корекции на правилата. Първото е правилото за кавалкадите и подкрепленията за обсадената армия. Кавалкадите са важен тактически елемент, което си е пробив през вражеските редици. Той може да се използва при армии съставени изцяло от конни рицари за преминаване през градове заети от вражеска войска, или за излизане от обсадена крепост. Принципно, в обсадена крепост според правилата свободно може да се докарва нова войска с други лордове, без битка с обсаждащата войска. Ние това правило го хаузрулнахме, тъй като смятаме че е по-логично подкрепленията да си пробиват път през обсадата и решихме да използваме кавалкадата не само за излизане, но и за влизане на подкрепление в обсаден град.

Второто е ограничение всеки играч да не купува по повече от една мелница на ход. Това е свързано с тяхната голяма полза и ограниченото количество, поради което още на втори ход те свършват, като поне един от играчите става прекалено ощетен финансово, поради това че докато ходът дойде до него, мелниците са свършили.

Като цяло, препоръчвам я горещо на хора със стратегическо мислене, тъй като без мислене поне на 1-2 хода напред, победата е немислима.

[divider]

Играта можете да откриете във физическия магазин на Paladium Games в квартал Изток – София.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%B8/“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]