петък, ноември 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Пандемия – Можеш ли да спасиш човечеството? Не.
Пандемия – Можеш ли да спасиш човечеството? Не.

Пандемия – Можеш ли да спасиш човечеството? Не.

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

 

Нall_base5ека ви попитам – с какво настроение сядате да играете настолни игри? Състезателно, вълнуващо, настървено? Добре де, ще задам въпроса по този начин – защо сядате да играете настолни игри? Защото цяла седмица сте мислили как ще разцъкате определена игра, или защото искате да видите как този път ще се развие конфликта в същата тази игра? Или просто искате поне една малка победа в тази скапана седмица от скапания ви провален и смачкан скапан живот?!

Ако ви гони това усещане, Пандемия не е за вас. Ако обаче искате леко усмихнато преживяване с приятели по отпускарски, жестоко ви препоръчвам играта.

Пандемия е най-неангажиращата кооперативна игра, която съм играл. Признавам си, не съм играл кой знае колко кооперативни, но съм пробвал десетина. Дори съм играл Forbidden Desert, която е от дизайнера на Пандемия(Мат Лийкок). За мен Forbidden Desert е геймърска пропаст. Дори не мога да я призная за игра. Това е просто едно безцелно губене на време.  Веднага обяснявам.

Много хора казват за игрите на Мат Лийкок, че са така наречените – стартови игри. Или игри, които са подходящи за хора, които никога не са играли игри. Това е напълно вярно. Но! За евангелизирането на хобито обикновено е нужно поне един геймър, който да учи новите хора. Forbidden Desert и Forbidden Island са игри, които са твърде елементарни за един геймър. Тоест, той едва ли ще се забавлява да ги играе. Сега ще кажете – нали е важно хубавото изкарване? Противоречиш си, скапан лицемер! Повярвайте ми, играенето на игри с нови хора не винаги е най-забавното преживяване. Но стискате зъби, защото въпреки, че първия път боли, после  преживяването става уникално! …

Това, което искам да кажа е, че трябва да се намери център, в който и новите играчи и хард кор геймърите да си изкарат добре.

Това може да се случи единствено с подходящата игра.

След тези хаотични мисли мога да заключа само едно. Пандемия! Смятам да изложа днешното ревю именно върху тази теза.

Защо Пандемия е най-подходящата игра за нови играчи и семейства?

board3

1. Кооперативна. Когато играете с нови хора състезателни игри, много често се сблъсквате с елемента, който ще наречем „Да бия или да не бия”. Със сигурност вие сте повече запознат с играта и с лекота можете да смачкате фасона на противниците. Това, разбира се ще доведе само до отблъскване на новите играчи. Ако пък се оставите, това ще обиди новите играчи, защото така ги подценявате. Ако сте поставен в такава ситуация, аз съм открил следното. Започвате леко, правите невинни грешки, преди новите хора да разберат, че правите грешки. Да се надяваме, че тези грешки ще доведат до трудности в играта ви и когато новите хора вече са напреднали вие да сте с едно ниво назад. Тогава вече дайте всичко от себе си. Или с други думи, играйте с „невидим хендикап”. Или „невидими вързани ръце”.

Когато играете обаче кооперативни игри със семейството или новите хора, този проблем изчезва. Появява се друг – Алфа играчът. Или този, който се налага над всички. Това само по себе си води до други проблеми. Първо – останалите изобщо не играят и второ – всички ще го мислят за досадник, а в някои по-непретенциозни среди – гъз. За съжаление този проблем трудно се поправя, тъй като е проблем на характера. Ако обаче някой от новите играчи се изяви като такъв – оставете го. Най-вероятно ще ви доведе до гибел, но поне ще разбере какво представлява играта. При всички положения, много по-лесно се избягва Алфа проблемът, от колкото „Да бия или да не бия”. Затова кооперативните игри са винаги плюс за нови хора.

2. Темата. Ние геймърите сме свикнали на какви ли не теми – от фентъзи, хорър и фантастика до готвене, шиене и сглобяване на чудовища. Новите хора обаче не са така. Трябва да имате предвид, че не всички се кефят на дракони, джуджета и орки. За щастие – Пандемия е с реалистична тема и хората могат да се индетифицират с характера на играта. Учени, които лекуват болести. Няма нищо по-човешко от това да помагаме на хора в беда. А ако успеем и да влезем малко в роли, всичко ще е бЕжО!

3. Дъска с карта на света. Още от деца сме свикнали да гледаме картата на света – по Атласи, по глобуси, по автобусни спирки…на последното май бяха други неща… Идеята е, че подсъзнателно картата на света вкарва хората в много позната територия.

4. Механиката. Пандемия е най-елегантната игра, която съм срещал. Всичко е толкова изчистено и опростено, че противоречи с изискванията ми към настолните игри…Но работи! Повярвайте ми, в този случай работи! За да се движиш от град в град – има стрелка. За да летиш от град в град – има карти с градовете. Да изчистиш болест – махаш кубче с болест. Просто!

Всичко на всичко в играта има 8 различни действия, като редовно ще правите само 3-4 от тях. Сега пак ще кажете – абе ти, мръсен лицемерец! Нали каза, че и геймърите трябва да се забавляват? Да, казах го и в Пандемия ще се забавляват. В играта има достатъчно мислене, че да заинтригува и редовните играчи. Особеното е, че тук мисленето освен логично е и тематично. Трябва да се изчистят болестите, защото те все повече и повече ви завладяват. За да ги изчистите оптимално, тематично трябва да се справите с огнището на болестта. За първи път използвам тази дума. Найс.

5. Малко компоненти. Ние геймърите винаги имаме нужда от още и от още и от още и от ОЩЕ! Но за новите хора, това е стряскащо още при отварянето на кутията. Освен това, искате да разположите играта на масата максимално бързо, преди да са успели да избягат. О, да – и заключвайте вратата! От отварянето на кутията, до старта на играта изминават не повече 5-6 минути.

6. Езикът! Всичко е на български, благодарение на Паладиум геймс. Няма какво повече да кажа. Браво, пичове – добър избор за превод.

Както виждате, аз ХАРЕСВАМ Пандемия. Да, няма да е първата ми игра за избор, когато правим събирания, но ще бъдете първата игра, когато искаме просто да прекараме леко, безобидно и приятно време без напрягане…Но с достатъчно мислене – спокойно. Преди си мислих, че Ticket to Ride е перфектната игра за нови хора, но вече винаги ще предпочитам Пандемия. Първо, защото много често когато на кажете на хората, че ще играете на влакчета, те се дърпат, хилят, подиграват ви се и ви замерват с кисело мляко и кози барабонки. И второ, защото всичко е максимално опростено, логично и лесно достъпно в пандемия.

Щастлив съм, че все повече игри се превеждат на български. Това означава, че хобито се разширява. Ние няма да се отказваме и ще продължаваме да подкрепяме всички, които се занимават с тази не лека задача. Но се радвам, че не сме сами в каузата.

А, да – Пандемия!

board2

 

ПЛЮСОВЕ:

  • Изчистена и елегантна механика
  • Подходяща за всякакви групи хора
  • Нагласяне на различни трудности
  • Уникална и реалистична тема
  • Всичко е на български език

 

МИНУСИ:

  • само до четири човека
  • картите са тънки и лесно се огъват(нужни са им протектори)
  • има малка грешка на дъската(Открийте си я сами Муахаха!)

 

 

Най-достъпната игра за нови играчи!

Преглед на статията

Оценка

Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: 4.6 ( 1 гласове)
0
Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*