събота, октомври 21, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Airborne Commander – Тематичен соло дек билдър
Airborne Commander – Тематичен соло дек билдър

Airborne Commander – Тематичен соло дек билдър

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Рядко играя настолни игри сам, но дори и когато го правя е предимно за тест на игра, която по принцип е за повече хора. Разбира се, наясно съм, че съществуват десетки известни заглавия игри за сам човек, но просто никога не съм се интересувал чак толкова. Airborne Commander ми грабна вниманието с факта, че е финансирана игра в кикстартър. Да, знам, това не е нищо особено тези дни, но за мен е интересно, че соло игра може да си намери толкова „подкрепители“.

Ще започна от там, че аз никога не съм разбирал, или по-скоро приемал, концепцията за соло настолни игри, защото за мен хобито ни е именно обратното – едно от най-социалните преживявания, които човек може да изпита.

20161015_143023

Има дълги и сериозни игри с тежък дизайн само за един човек, което лично за моята представа е необяснимо и донякъде тъжно. Винаги съм мислил, че ако ще играеш такъв тип игра е по-добре да си цъкнеш нещо на компа или на конзолата.

Преди да извадите факлите, искам да кажа, че има един друг тип соло игри, с които не само, че нямам проблем, но могат да бъдат и готин времеубивач. Това са малките картови игрички тип едновремешните пасианси, които съм се скъсвал да праскам като дете.

Airborne Commander е точно такава игра. Не бих казал филър, защото се надявам, че няма да ви е филър между две големи соло игри, но може да ви запълни времето, докато чакате гостите или… както е в моят случай… докато е ред на жената да приспи децата и чакам в хола.

20161015_143100

Това е бърза декбилдинг игра с тема Втората световна война. Вие играете с „добрите“ съюзници срещу Оста. Механиките не са нещо крайно иновативно, но работят динамично и движат играта елегантно.

Като класически декбилдър, вие ще имате ръка от определен брой карти, ще купувате от пазар и ще хвърляте в дискарда купеното, ще получавате задръстващи карти и ще разбърквате, като ви свърши тестето.

Играта е изключително трудна, което е много важно за всяка кооперативна или соло игра с изкуствен интелект. Има два начина да победите – ако в даден момент сте събрали 12 точки или ако минете цялото тесте с гадове. Тогава броите колко сте спечелили и ще се стараете да си подобрявате рекорда.  Има и два начина да загубите. Ако тестето със „срамните“ карти влезе напълно във вашето тесте, или ако задръстите бойното поле с бази.

pic2437523_lg

Всеки ход ще нареждате ред от противници и целта ви е да трепете тези противници, или поне да се защитавате. Ако в края на хода ви не сте сложили някоя от вашите единици срещу единица на противник, тогава получавате „срамна“ карта, която ще ви задръсти тестето. Разбира се, ако сложите може да загубите някоя единица… което, колкото и тематично ужасно може да звучи, може и да не е толкова зле. Както всеки декбилдър, все пак, вие искате да се освобождавате от слабите си карти и както всеки себеуважаващ се тиранин, това се случва с жертване на единици – да ги наречем герои.

Освен единици обаче, в реда, който нареждате може да се появят терени, които модифицират битките (в повечето случаи във ваша вреда), бази и цели. Базите са един от начините, по които можете да загубите играта. Когато се появява нова база, тя се слага директно върху вече съществуваща база. Ако в даден момент се натрупат 4 бази, вие губите веднага играта. Така че искате да трепете колкото се може по-бързо тези така неприятни базички… и съвсем няма да ви е лесно.

Целите пък са основния начин на печелене на точки. Всяка цел ви дава 2 точки и за да я вземете, в повечето случаи просто трябва да си сложите човек пред нея. Ето и тънката врътка. За да вземете цел, трябва да сте се конфронтирали с всички гадове на оста в този момент… което си е бая отговорно.

20161015_135259

Гадовете и базите дават малко точки, целите малко повече, но пък срамните ви изваждат точки, така че… абе не е толкова лесно.

Пазарът е интересна част от играта, защото отново – не е чак толкова лесно да купувате. Първо, не всяка единица ви дава валута за купуване и второ – ако купувате, тогава тази единица няма да може да се бие в битките. Все пак вие имате ръка от пет карти, а на полето може да има 4 единици гадове (които често имат нужда от повече от просто 4 карти от вашите). Освен това новите единици от пазара са бая скъпички.

Осъзнах, че си струва някой ход да похарчиш много единици за купуване и да се жертваш с повечко „срамни“ карти, но да вземеш някоя „МЕГА“ мощна карта като бомбардиращия самолет, например, защото, както и в живота, всеки бомбардиращ самолет прави живота ви по-лесен.

В общия линии това са основните принципи на геймплея, като разбира се не говорих за отделните умения на картите, бронираните единици, разбира се – битките (които са просто сравняване на статистики) и куп други детайли, които украсяват иначе изчистената и гладка игра.

Има два начина на игра. Стандартният и предпочитан за първи игри начин е, ако подредите картите с гадове по определен ред и така се появяват пред вас. Така играта е доста балансирана, но както се досещате, след време ще загубите вълнението от обръщането на нова карта. Другият вариант е като просто да разбъркате картите и да ги обръщате една по една. Това, от една страна добавя напрегнато усещане, но от друга засилва случайността до неузнаваемост. Бъдете сигурни, че сте разбъркали добре тестето с гадове, защото може още първия ход да ви се паднат 4 бази и играта приключва.

Това, което ми направи силно впечатление беше уникалният арт, който вече сте видели от снимките. За мен е доста стилен и цялото „картинно“ усещане, като нарисувано с бои, донася някакво „героично“ и носталгично чувство към старите американски твърде патриотични военни филми… въпреки че осъзнавам, че за доста от вас това е минус.  За подсилване на темата, всяка от вашите единици си има име, и когато загубите единица, част от вашия отряд остава без определена личност. Добре де, играта не е чак толкова дълбока, но ако това е ВАШАТА тема, мисля че можете да влезете в нещо като някаква евентуално мини реалистична история.

20161017_202433

Заключение

Airborne Commander е най-добрата соло игра, която съм играл, което може и да означава нещо, може и да не означава нищо, защото почти не съм играл соло игри. Механиките са гладки, а геймплеят върви бързо. Цялото изиграване едва ли ще ви отнеме повече от 20 минути, но… поне сте ангажирани през цялото време, благодарение на иновативното справяне с най-големия проблем на класическите декбилдъри – времето за изчакване, наречено още „липса на други играчи“.

Артът и персонофицираните детайли спомагат за усещане на атмосфера, което е рядкост в подобни игри.

Играта е трудна. Играта е баш бая трудна! Това е огромен плюс, защото трудността не идва единствено от случайността, а от понякога трудните решения, които трябва да вземате. Все пак, случайността може и да дойде твърде много, но като за бърза соло игра не е проблем, защото можете веднага да започнете нова игра или… да погледнете настрани, докато без ваше знание, ей така случайно някоя карта с гадове всъщност се оказва, че не се е появила точно сега, а някак си се е самомушнала отдолу на тестето с гадове. Как се случват тия работи, ти да видиш!

ПЛЮСОВЕ:

  • Уникален „картинен“ арт
  • Бърз и интуитивен геймплей
  • Усещане за атмосфера, което е рядкост за такъв тип игри
  • Няма нужда от обясняване на правила

МИНУСИ:

  • Нищо чак толкова оригинално
  • Голяма доза случайност
  • Обичам да обяснявам правила!

Играта си е откритие и ви препоръчвам да се мушнете в сайта и да се завиете с нещо топло, защото ще си откарате доста време там, докато разгледате всичките им игри. 

Stratamax Games

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*