- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Казват, че не трябва да оценяваме играта според книжката й с правила. За жалост, Dig мина изцяло под знаменателя „ужасно написани правила“. Играта е виждала няколко пъти масата, като повечето пъти не сме могли изобщо да я започнем, защото просто не разбираме как се играе (всички четем книжката), а останалите игри играхме според наши собствени правила.
За щастие се оказа, че последния път сме уцелили правилата, по някаква случайност.
Как разбрах ли? Порових се малко в Boardgamegeek, където хората имаха точно същите въпроси и проблеми с правилата, които и аз имах. Бях леко изненадан как хора от екипа се оправдаха и обвиняваха потребителите, че се държат грубо. Който ме познава, знае, че аз винаги се отнасям с уважение към игрите и особено към хората. Но искам да кажа, Mangrove, наистина сте сгафили с книжката и колкото по-рано си го признаете, толкова по-добре. Искам да кажа… чел съм книжките на Vermin Games… и пак ми се струват по-ясни. Книжките на Argentum дори са по-добри. А. Те. Не. Са. Добри.
Забелязвам, че е някакъв основен проблем сред новите издатели в кикстартър. Книжките или са твърде сложно обяснени, или правилата са две страници и нищо не е ясно. Тук е вторият случай. Хубавата новина е, че се работи по второ издание на книжката.
Съжалявам, това Е проблем и не трябва да се пренебрегва. Особено на такъв взискателен етап от нашето хоби.
Иначе…
Играта има оригинална тема и въпреки че използва преекспонираната последните години 8 битова графика, мисля, че се връзва идеално с ровенето за кристали под земята. Дори заглавието напомня на онази стара игричка, която цъкахме на Правец – Digger.
Всъщност, дaже самият геймплей напомня малко на онази класика. Е, не правите лабиринти от тунели, но ще се сблъсквате с гадове по пътя и ще събирате средства, с които да се борите с тях.
DIG е „пушурлък“ игра (игра, в която си изпитвате късмета).
Играта пристига с голямо тесте с карти, което ще ровите. Когато е вашия ход, вие избирате или да ровите в мините, или да теглите карта в ръката. Ще искате да ровите, защото колкото по-надълбоко отивате и колкото по-ценни кристали откривате, толкова повече точки ще печелите. Който пръв събере 10, печели.
Ще искате да слагате карти в ръката, защото с кристалите, които са там ще можете да си наемате още копачи, както и специални умения от пазар.
Освен това има купища специални карти, които биха могли да ви помогнат. Има и такива, които обаче ще ви трошат мините. С други думи, ако изберете да копаете и ви се падне някакъв гад, да кажем скелет, той вероятно ще ви направи зулуми. Ако го изтеглите в ръката не е такъв проблем. Всъщност, точно това е пушурлък елементът в играта.
Уменията, които изискват майка си, баща си, двама далечни братовчеда и поне един случаен кон са нещо полезно, което ще си струва, защото ще ви предпазят от гадости и ще ви дават допълнителни точки.
Яко е, че в игра влизат само няколко от едно немалко тесте с умения. Дори можете да откриете Bearded Meeple вътре.
Казах, че специалните карти са много. И за мен, това е най-големият проблем на играта. И нямам предвид, че това ще предизвиква постоянно ровене из книжката. Това се преодолява след две-три игри – специалните карти са лесни и се научават бързо.
Проблемът е, че когато имате твърде добри карти и твърде лоши, и от всички имат толкова много видове… елементът с пушурлък добива крайно рандъм граници. Ясно е, че има случайност, но най-хубавата част от стандартна игра за тестване на шанса е в това да прецениш вероятностите предварително. В Dig това просто няма как да се случи. Има твърде много и твърде разнообразни карти. Предполагам, че това може да се хаусрулне, като се махнат конкретни карти от тестето… всъщност, направо ви го препоръчвам.
Целта на играта е да ровите кристали все пак, а не да теглите предмети.
Заключение
Може да ви звуча като някой, който „копае“ за проблеми, но тествах играта с различни хора, които харесват такъв тип игри, и всеки откри проблеми. Всъщност проблемите са два – кофти написани правила и твърде много специални карти. Докато правилата се преодоляват, то специалните карти трябва да се хаусрулнат, за да има някакъв баланс в пушурлъка. Да, баланс в игра с късмет може да ви звучи абсурдно, но за да усетите тръпката от велик УАУ момент, това трябва да е било благодарение на преодоляването на шансовете. А в Dig, шансът е неизмерима величина.
Темата е отлична, презентацията е по вкуса ми, компонентите са готини, дори илюстрацията на кутията е супер. Просто играта не е точно това, на което се надявах.
ПЛЮСОВЕ:
- Носталгична тема
- Носталгичен арт
- Огромно разнообразие от умения
- Огромно разнообразие от предмети
МИНУСИ
- Огромното разнообразие от предмети счупва вълнението от преценяването на вероятностите
- Ужасно написани правила
- Продължава малко по-дълго от колкото би трябвало (малко под час)