Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Имах големи надежди за тази игра още от първия ми поглед върху нея при изложението в Есен. Изглеждаше като обещаваща евро цивилизационна игра… докато не прочетох правилата. Тогава осъзнах, че играта е нещо като пъзел състезание, което обаче по никакъв начин не отне от ентусиазма ми. Аз харесвам състезателните игри и особено много си падам по пъзел игрите.
Много е трудно да се обяснят правилата, а и никога не ми е било целта, въпреки че понякога залитам в тази лесна права.
Бронз е от типа игри, в които строите малък пъзел пред себе си и всяка карта, която се сложи там може да активира други карти. Умения по картите няма. Те просто ви позволяват да слагате кубчета по дъската в средата.
Въпросната дъска е случайно построена от различни плочки. Върху всяка плочка има няколко различни терени, а във всяка зона има различно разпределение на три типа сгради. Всяка карта от вашето табло ви позволява да слагате кубче върху определена сграда и определен терен. Ето и състезателният елемент – никога не можете да слагате кубче в плочка зад най-предното ви кубче. С други думи – да, можете да бързате напред, но каква полза, ако нямате къде да си „турите“ пустите кубчета.
А защо ги тургате? Няколко причини.
- Контрол на плочката. По класически тертип на механиката „контрол на територии“, играчът имащ най-много кубчета на дадена територия печели значително количество точки.
- Продължителна линия. Ако имате непрекъсната верига от 3, 5 или 7 кубчета в един ред, тогава печелите също немалко точки.
- Добър избор за столица. Всеки път щом някой стъпи върху нова плочка, той обръща толкова карти със столици, колкото са играчите. Той си избира пръв. Когато мине следващия – той си избира и така, докато се изредят всички.
Тези столици, за огромно за мен съжаление, не дават специални умения или начини да индивидуализираш играта си с изкривени правила. Те просто дават различни начини за отбелязване на точки в края на играта. Да, това ще ви насочи към определени стратегии и е добре да комбинирате тези столици със сходни неща (ала билетите в Ticket to Ride), но като цяло открихме, че столиците се повтарят. Освен това има и друг малък проблем. В началото тези столици ви помагат, да. Но към края вече е въпрос на пълна случайност какво ще се падне, дори и за първия играч. Може да излезе нещо, което вече сте направили, а може и да са пълни безполезници. Най-добре в случая е да се хейт драфти.
Фокусът е на две места – кубчетата на централната дъска и личния ви пъзел. Въпросният личен пъзел е фън за строене, защото искате да оптимизирате картите, така че да се комбинират най-добре за стратегията ви от столици, но от друга страна, заради правилата на поставяне на кубчета, ще искате да ги поставяте и по друг начин, така че да имате повече възможност за комбота от ходове. Има разсъждаване и тетрис.
Проблемът в Бронз е… Айде да минем на заключението и там ще помрънкам.
Заключение
Bronze е добра игра. Дизайнът е стабилен и балансиран. Компонентите са отлични, а артът е готин. Иконографията работи, а книжката е добре написана. Това е добра игра, нека си го признаем. Но добра, не означава непременно „добра“… ако ме разбирате. С други думи – Bronze е обективно добра игра, която обаче е толкова добре балансирана, че е обречена да бъде забравена. В нея няма нищо смело, няма УАУ моменти, няма обрати, няма нищо, което да ви остави запомнящо преживяване. Това е напълно абстрактна тактическа игра, в която се надпреварвате за точки. Да, ако трябваше да пична играта, точно това щях да кажа – щяхте ли да ми дадете пари?
Точно заради липсата на вълнуващи моменти, играта страда от липса на дълготрайност. За мен годността е и крайно ограничена, защото във всяка една игра ще виждате едни и същи ходове, едни и същи прийоми, едно и също усещане. Да, не е лоша и си струва да се вади от рафта от време на време… но в днешно време, океанът е твърде тесен, за да можем да си позволим такова нещо.
ПЛЮСОВЕ:
- Отлични компоненти
- Отличен баланс
- Хитри механики
МИНУСИ:
- Твърде добър баланс
- Нищо особено вълнуващо
