Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Когато забелязах играта в Boardgamegeek знаех, че трябва да я имам. Игра с разказване на истории в Дивия Запад? И то с шеговит арт? Веднага се влюбих в идеята на тази малка игричка. Прочетох, че в играта има някакъв мемо елемент, но си казах – Meh, с него, без него, пак би трябвало да ми хареса.
Когато говорих с дизайнера, той няколко пъти ми обясняваше и ми натъртваше, че това е лека семейна игра. Да, така е. Такава е. Но… ако беше наблегнато на историите, а не на мемото, играта можеше да става и за забавна настолна вечер с приятели и геймъри.
Малко съм разкъсан за мнението ми за тази игра, но дерзанията ми ще ги обяснява в заключението. Нека преди това ви запознаят с правилата.
Old Town Robbery се развива в две части. Първата част е частта с разказване на истории (и малко мемо елемент), а втората е част е изцяло мемо игра). По време и на двете се печелят точки, но основните точки ще бъдат във втората част.
Историята в играта е следната. В града е станал обир. Играчите влизат в ролята на заместник шерифи и се опитват да разберат какво се е случило. За целта те разпитват хората от града дали са видели крадеца. Един по един всеки ще ви казва – „Аз не го видях, ама еди-кой-си го видя. И така ще ви въртят, докато най-после не стигнете до крадеца. Това е втората част. В първата част играчите ще съставят историята на малкото градче, като представят всеки един от хората в него и нещата, които върви из града. Ето как става това.
Първа част – Разказване на истории
В кръг се нареждат всички локации в града. От тесте започват да се изваждат персонажи от града. Обръща се персонаж и се хвърля зар. Като се започне от конкретно място, колкото показва зара, толкова се движите и където спрете, слагате персонажа с лицето надолу до локацията. След това разказвате история (или както пише в играта – едно изречение) за човека какво прави на локацията, да кажем – зубърчето в местната бръснарница. Може би – „Събира космите под столовете, за да си ги лепи за мустак и да впечатлява мацките.“ Или някоя друга подобна глупост.
Така всички играчи се изреждат. Ето и мемо частта. Всеки път щом играта се завърти през началната локация, един от играчите взема картата от локацията и я слага на друго място, като отново разказва някаква история, например: „След като зубърчето си е залепило мустака, отишло в конюшнята да резне опашка на кон и да си я сложи като перука“. Или друга подобна простотия. Ако обаче другите се усъмнят, могат да предизвикат вот и да гласуват с едни особени карти дали там наистина е зубъра или не. (защото картата е с лицето надолу, а и може вече да се е местила). Ако всички гласуват еднакво (включително и този, който разказва историята), нищо не се случва. Ако има разногласие, хората, които са прави получават точка.
Интересното е, че когато хвърляте зар се броят само локациите, където няма хора. Тоест, с течение на времето, все по-често ще се въртите и все по-често ще размествате хора.
Когато всичко това свърши идва ред на…
Втора част – Къде е крадецът?
След като всички хора в града са с лицето надолу до всяка локация (без една), е време играчите да започнат да търсят крадеца. Това става като отново се отварят карти от тесте с абсолютно същите персонажи. Когато се покаже персонаж, всеки си помисля къде ли се е скрил и всички едновременно посочват избраника си на масата(ала Cash and Guns). Който познае печели точка и верният се обръща отново с лицето надолу. Така, докато новото тесте свърши. Последният персонаж от новото тесте е крадецът и който го познае печели две точки.
Накрая се брои кой има най-много точки и точно така – който има най-много, печели.
Заключение
Old Town Robbery e… особена игра. Смесва разказването на истории и класическа мемо игра. Ако погледнем от добрата гледна точка, всъщност играта се явява като свежа глътка въздух в семейните игри. Дава ни нещо различно и непретенциозно. Артът е повече от чудесен и помага за разказването на историите. О, казах ли, че в играта има персонаж Кактус?
Първата част на играта е изненадващо приятна дори за възрастни. Можете да измисляте всякакви истории, да не говорим, че това разместване на персонажи увеличава удоволствието от измисляне на странни дивотии. Всъщност, тази част е толкова добра, че ако беше доразвита играта можеше да ми бъде Storytelling игра номер 1! Наистина, базата за истории е много конкретна, а в същото време възможностите са крайно отворени. Аз, като човек, който обича да разказва истории и даже така си изкарва хляба бях изключително впечатлен. И… тогава се появи втората част.
Втората част е малко… Бла. На теория звучи поносима и дори окей. Лошото е, че запомнянето е твърде лесно. Да, от време на време се правят грешки, но това е по-скоро изключение.
Добре де, „бла“ е само за възрастни. Ако играта се играе с деца, всъщност мисля, че играта би била страхотна. Но… не много големи деца. Нека не ги подценяваме. Моят голям син на две години и шест месеца вече схващаше принципа на стандартните мемо игри и гарантирам, че до две-три години ще е мастър на на Old Town Robbery. Частта с разказването на истории дори помага за запомнянето. То това е и целта, де.
Хм… не знам. Със сигурност мога да кажа, че играта е повече от подходяща за деца и даже съвсем не лоша игра за родители, които търсят да прекарат време с децата си. Може би съм малко разочарован, защото Clicker Spiele ми предостави две концепции, които страшно обичам (разказване на истории и дивия запад), но в крайна сметка играта не се оказа за мен. Ми… цупя се пък!
ПЛЮСОВЕ:
- Подходяща за деца и родители с деца
- Хитра механика за развиване на история.
- Чудесен комичен арт
- Кактус каубой!
- Разказване на истории в дивия запад!!!
МИНУСИ:
- Мемо частта е лесна
- Не е подходяща за игра само с възрастни хора
- Превода на книжката от немски на английски е просто ужасен.
Повече за играта можете да откриете, като кликнете на бутона отдолу.
