Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Като се има предвид историята на повечето Tiny Epic игри, някак естествено се породи шегата Tiny Epic Mehs още преди да сме я играли. И въпреки, че това не е напълно честно да се каже, защото играта има своите позитиви, трябва да се има предвид, че все още Gamelyn Games не могат да излязат с топ игра от този франчайз… с изключение, може би, на Galaxies.
Tiny Epic Mechs вълнува с идеята на биткаджийска игра с мекове. Адреналинното иху-аху се изпаравя обаче още щом прочетете правилата и осъзнаете, че това всъщност е Robo Rally с уж тактически сухи битки.
Първо – компонентите са типични за последните няколко игри на Tiny Epic серията. В кутията ще откриете отново Itemeeple-и. Тоест – човечета, върху които закачате предмети и оръжия. За пръв път видях това в Tiny Epic Zombies, а после и в Tiny Epic Quest. Все още смятам, че това е просто, но гениално решение и се надявам и други игри да подхванат идеята.
Освен тези неща, тук отново имате (като и в останалите им игри) микроскопични уникални дървени токъни. Да, трудно е да играете с тях, ако сте с дебели пръсти, но това не е минус, тъй като сме свикнали вече да работим с микроскоп в поредицата.
Картите са с добро качество, а илюстрациите създават тематично и вълнуващо усещане.
С други думи – компонентите са на високо ниво!
Геймплеят също е изчистен и се обяснява сравнително бързо, което е голям плюс и напредък в Tiny Epic игрите. За жалост, подредбата на играта е леко досадна по простата причина, че трябва сами да си подредите полето за игра. От това няма спасение, тъй като в тази малка кутийка няма как да се сгъне цяла дъска.
Концепцията на играта е очевидна. Всеки играч влиза в ролята на оператор на механичен костюм, като целта му е да намлати другите играчи.
И понеже това е „америтраш“ игра, в която мразите приятелите си, в идеята е вкарана и контрол на територии. Играта се печели с точки. Точките идват от контрола на териториите и от шамарите над приятелите ви.
Tiny Epic Mechs използва два ресурса, като менажирането на териториите ви дават доход на тези ресурси. С тях пък си купувате подобрения и оръжия, които да закачате за костюма си.
Ако пък искате да сте мега гъзари, можете да поемете контрол на УЛТРА МЕКА, който стои и ви чака сластно в средата на картата.
Геймплеят се върти около програмиране на действия. В началото на всеки рунд, вие ще програмирате четири действия, които са придружени с движения. Действията са събиране на ресурси, поставяне на стационарни оръдия, мини, купуване на подобрения и подобни.
Ако по време на изпълнението на програмирането се засечете с друг играч, квото било-било. Време е за ритници в зъбите. Звучи вълнуващо, нали? Ама не е.
По принцип не съм най-големия фен на случайността на заровете в много от игрите, но в жанр като този – зарът не би бил излишен. За жалост, тук са решили да направят битките предвидими, леко шахови и дори почти „евро“, защото цялата информация е видима през цялото време.
Принципът е камък-ножица-хартия. Не е нещо невиждано. Но е малко нетипично за жанра. Нападателят първи изразходва оръжие (ако е „скочил“ със специално действие върху противника може да използва по-силното умение на оръжието). След това защитникът използва едно от оръжията си. Ако това оръжие е по-силно от това на нападателя (спрямо схема тип камък-ножица-хартия), тогава защитникът използва по-силното умение. След това отговаря отново нападателят с изразходване на второ оръжие, което ако е по-силно от това на защитника – прави по-силното действие. И така, докато играчите изразходват оръжията си.
Битките са предвидими и не е нужно да сте умели тактик, за да прецените каквки оръжия да си купите. Тоест, очевидно е кой ще спечели при битка между двама души. Номерът тук е кой ще нападне пръв и кога ще се сгащите.
Въпреки че всички тези системи работят, аз съм леко разочарован от липсата на живец в битките, а биткаджийска игра с меланхолични битки афектират цялото преживяване на иначе една от най-изчистените игри в поредицата Tiny Epic.
Заключение
Tiny Epic Mechs не е най-лошата игра от поредицата. Всъщност е една от най-добрите. За съжаление, всичко останало след Galaxies за мен е почти на едно ниво (признавам, не съм играл Defenders и все още Tactics). Концепцията на Mechs е добра, правилата са изчистени и можете лесно да играете играта дори с нови хора. За жалост, най-важната част от играта – битките, могат да се сравнят с бенетарско литературно четене на описанието на хобитските градинки в първата част на Властелина на Пръстените. Това ме отказа да дочета книгата. Това ме отказа и да играя повече Tiny Epic Mechs.
ПЛЮСОВЕ:
- Отлични компоненти
- Лесни за научаване правила
- Itemeeple-ите никога не са били по-яки!
МИНУСИ:
- Микроскопичен шрифт по уменията на картите
- Zzzz битки
