Игри, които разказват история
Игрите, които играем, често оставят траен спомен в нас с епични моменти. Дали някой ще метне шест лапички и ще избие останалите играчи в King of Tokyo или ще обърне епидемия, която помита половината земно кълбо в Пандемия, такива моменти остават с нас за дълго. Но някои заглавия достигат следващото ниво – самата игра се превръща в история, достойна за филмова адаптация. Преживяването се разказва на всяко следващо събиране и всяко ново разиграване е с по-големи очаквания, за по-голяма фабула. За тази цел, ние препоръчваме тези игри.
Това не са story-telling игри, където това е основната механика, като Once Upon a Time. В тези заглавия самите играчи със своите действия и решения, а и понякога със събития извън техният контрол, създават запомняща се история.
BigBoxGamer препоръчва: Robinsion Crusoe: Adventure on the Cursed Island
Двоумях се между тази игра и Duel of Ages 2. Играл съм много игри, които разказват истории, но тези двете са шампионите. Все пак Робинзон взе върха основно поради две причини. Първо – играл съм я повече и второ – Робинзон разказва много богата, дълбока и напълно драматургична история.
Робинзон Крузо е игра, която се игра по сценарии, но не сценариите разказват историите. Сценариите просто определят целта. Историята…оооо! Ние сме играли почти всички сценарии по няколко пъти и всеки път историята е съвсем различна. Веднъж ни изяде пума, докато събирахме дърва за сал. И дори ние самите я пуснахме в лагера. Друг път, докато ходихме да горим канибалски селища попаднахме на стадо гоблини, които през цялата игра ни гониха и нямаше шанс да ги избягваме. Трети път ловецът ни изпадаше в депресия, а строителят ни все чупеше сградите, вместо да ги строи.
Това са само малка хилядна от цялостната история, която се получаваше в края на играта. В повечето случаи умирахме в средата на играта, но историята беше толкова запленяваща, че не ни интересуваше. Не ви разказа подробно за играта, защото можете да проверите моето ревю като кликнете на бутона отдолу.
А също така можете направо да прочетете разказът, който посветих на една от сесиите ни. Въпреки, че е художествен, можете да ми се доверите, че 90% от нещата се случиха точно по този начин.
BigBoxTyr препоръчва: Descent, Journeys in the Dark (2nd Edition)
Descent. Играта, която може би аз и групичката ми сме играли най-много. Въпреки че играта се „движи“ чрез сценарий, от него зависи само началната позицията на лошия (overlord-a) и добрите, и възможните изходи (за едната и другата страна) от дадената „ситуиация“. Тука вече идва частта с „игрите, които разказват истории“, защото много епичност и героичност стоят между началото и края. Все пак добрите играят срещу overlord, които може да им играе мръсно.
Една от най-запомнящите ми се истории е как играхме поредното приключение от кампанията (по точно The Dawnblade), като героите буквално ме разхвърляха по терена (аз в ролята на overlord-a) и си мислеха, че са спечелили сценария. Но! Бяха изтървали факта, че ако overlord-a успее да изкара един дракон от картата, overlord-a взима сценария. Точно тука дойде обрата! 😀 За мое щастие имах пролука през редиците на героите, през която видях възможност да реализирам това „бягство“. След моя ход – обрат, настана пълна паника и объркване в героите, които все пак успяха да се съвземат и да възложат решителната атака на стрелеца на групата. За жалост (но мое щастие :D) стрелеца хвърли X. Благодарение на него, дракона ми остана жив и успя да избяга. След тази случка, във всяка следваща игра на Descent се споменава, как overlord-a е обърнал играта с 1 ход и как на стрелеца им не трябва да се оставят решителни атаки.
Това е само пример за една такава случка, която се разказва и до днес.
BigBoxSolo препоръчва: Twilight Imperium (3rd Edition)
Това е една от най-големите, най-епични и най-времеотнемащи игри създадени някога. Въпреки, че едно изиграване отнема 5-6 часа, времето лети докато участвате в космическата схватка. Всеки играч поема юздите на извънземна раса (има ги и хората) след падението на старата галактическа империя и се надява неговата фракция да контролира космическото пространство в близкото бъдеще.
Дали ще е чрез военна кампания, политическо влияние, дипломатически съюзи, силна икономика или навременно предателство, всеки играч ще търси своят път към победата. Тъй като в играта има голямо количество дипломация, съюзи и дори гласуване „за“ и „против“ закони, играта прераства в епична история на война и мир.
Моята първа игра беше уникална, поучителна история за предателство. Още в началото се съюзих с най-богата раса, с обещанието да ги пазя, и съответно изградих силна и технологически напреднала армия. Наближавайки развръзката на нашата схватка, скъсах мирните взаимоотношения с тях и, предвкусвайки победата, започнах светкавични военни действия в територията им, завземайки две от техните основни бази. Но един ход преди да мога да се докопам до коронната им планета, те събраха твърде много влияние в галактиката и възседнаха трона на империята. Предателят остана с празни ръце.
Съюзи ще пропаднат, войски ще се избият и приятели стават предатели в Twilight Imperium. Всеки си има таен план и иска да го изпълни – по един или друг начин. Играта наистина носи усещането, че градите империя – всяка планета, която контролирате, всяка битка, която се разрази между фракциите, продължава историята.
И след като се изразих толкова ласкаво за тази игра, все пак внимавайте – Twilight Imperium иска от вас да се отдадете на нея. Ако решите да играете, отделете си достатъчно време – няма да получите очакваното преживяване, ако бързате или си говорите с някого по между другото. Но навлезете ли здраво в империума, изиграването ще остане с вас за дълго.
BigBoxSharki препоръчва: Betrayal at House on the Hill
Ако обичате кооперативни игри, хорър филми и голяма доза неизвестност, то значи моето предложение за игра, която разказва история има голяма вероятност да ви допадне. Става дума за Предателство в Къщата на Хълма( Betrayal at House on the Hill). Тук ще кажете „Да де, но в тая игра нямаше ли точно определени сценарии, по които се играе играта?“ и отговорът е и да и не.
В първата част на играта, преди някой от играчите да стане Предателят, участниците са напълно свободни да правят каквото си искат в къщата и това доста често води до интересни, забавни и понякога малко зловещи случки. Във втората част играчите се разделят на Предател и Оцеляващи, като всяка от двете страни има определена цел и начин, по който да я спечели – определен сценарий. Но дори и той не слага окови на играчите и те имат солидна доза свобода как да изпълнят задачата си, да не споменавам, че се случва някой да реши, че не му се занимава с някакви си там Предатели и просто продължи да се разхожда из къщата. И докато това може да прецака играта в известна степен, то е добър пример колко голяма свобода имат играчите.
А какви са историите, които след краят на играта ще разказвате? Е това никой не може да ви каже, защото никога не знаете какво ще ви случи. В пуст коридор, на изоставената, стара къща, може да звънне телефона и да се окаже, че е баба ви…какво като в коридора няма телефон. В градината може да срещнете призраците на старите собственици, които да ви помогнат. Но трябва да внимавате къде стъпвате, защото пода пропада, навсякъде дебнат опасности и най – важното, не знаете кога ще се случи Обсебването, както и кой ще е Предателят…ами ако е вашият приятел, който в момента върви до вас?
Ще откривате скрити врати в стените, тайни тунели, магически предмети и зловещи стаи окъпани в кръв. Ще се борите с демони, върколаци, вампири и всякакви други ужаси, които можете да си представите. Предателство в Kъщата на Хълма е чудесна и напрегната кооперативна игра. Ще разказвате истории на останалите си приятели и те не само, че няма да се изплашат, а ще дойдат дори да играят с вас.
Aко не сте съгласни или просто искате да помогнете на другите играчи, не се притеснявайте да изразите мнение за други игри в коментарите. 🙂
