петък, април 10, 2020
Заглавна страница » Енциклопедия » BigBoxLan – Разбор след 300 игри
BigBoxLan – Разбор след 300 игри

BigBoxLan – Разбор след 300 игри

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

Дойде време за поредния разбор. Подобно на BigBoxGamer, който написа статия по случай 300 статии съвпадаща с 3 годишния рожден ден на BigBoxGamers и аз ще използвам сходен повод – това че направих 300 играни различни игри.

Какво играх последния месец:

  • Pandemic Legacy – продължаваме сагата и този месец макар и с по-бавно темпо. Дали играта заслужава първо място в BGG незнам, но определено е уникално преживяване. Оценката ми не е толкова висока колкото можеше, понеже конкретно последната ни сесия загубихме две игри поред. 8/10
  • Through the Ages: A New Story of Civilization – първия ден на 2016-та година играхме новото издание на тази високо-оценяване игра. За съжаление вървеше много бавно и изиграхме само първата епоха за около 3 часа, та решихме че макар и да е доста интересна, не е за нас. 6.5/10
  • 7 Wonders duel – отлична игра за двама! Освен добрата имплементация на драфтинг за двама чрез пирамидата от карти, възможностите за военна и научна победа правят играта свежа и интересна. Макар да не съм много голям фен на игрите за двама тази ми влезе високо в списъка на желани игри (жалко че английското издание не е в печат в момента). 7.5/10

7 wonders_duel

  • Takenoko + Chibis expansion – доста приятна лека, зен игра в която все пак се случват достатъчно неща, задържа вниманието а и изглежда страхотно. Разширението е интересно – кара те постоянно да се замисляш дали да преместиш мъжката панда да яде бамбуци, които ти трябват, понеже тогава оставяш възможност на следващия играч да премести женската при него и да получи бебе-панда. Тъй като BigBoxGamer написа скоро ревю за основната игра, ще опитам скоро да напиша за разширението. 7.5/10
  • Dead Man’s Draw – случи се да играя 2 пъти по няколко раздавания. Играта е забавна, бърза и не трябва да се взема на сериозно, за мен е добър филър. Много добра имплементация на „пушурлък“, специални умения и доста хаос. Като стана въпрос за умения – не са особено балансирани, но за такава бърза и хаотична игра не е проблем. Възможно е почти до края да нямате нищо и един успешен рунд да ви спечели играта, което задържа интереса дори и да започнете зле. 7/10
  • Release! – trick-taking игра с тематика Software development. Като програмист темата ми беше интересна, но не е особено силна, тъй като играта е проста и кратка. Интересното в нея е, че според изтеглена карта на условия в началото на играта печелите или губите точки от различни карти, които вземете, та често ще се опитвате да не вземате ръката, има и карти със специални умения. Все пак не е нещо което бих играл често или да си направя труда да закупя. 6.5/10
  • Mangrovia – скрит диамант! За тази игра не се чуваше почти нищо, но като попаднах на нея ми се стори любопитна. След като я играх надмина очакванията ми, изчистена, с лесни правила, но доста дълбочина, добър микс на стратегия, тактика и късмет. Изглежда чудесно също така. След първото изиграваме веднага я играхме пак. Очаквайте скоро ревю. 8.3/10 (игра на месеца!) * Съвет – може да я пробвате в клуб Mulligan

mangrovia

  • Brick Party – доста приятна игра, в която по отбори в реално време единия играч строи конструкция от лего тухлички, а друг му обяснява. 7/10
  • Fun Farm – игра на рефлекс и бързина с гумени животни. Не е лоша и животните са яки, но Dobble ми харесва повече от този тип игри, защото при нея елемента на наблюдателност е по-важен от елемента на бързината на реакцията. Не съм играл още Jungle Speed. 6.3/10
  • The Producer 1940-1944 – Ужасна игра, не знам как са я пуснали в печат. Страшно бавна, основно късмет, механиките са остарели, неинтуитивни и скучни. Жалко за интересната тема и не лош арт. 3.5/10 (най-лоша игра на месеца)
  • 6 nimmt – класическа лека картова игра от Крамер. Първото изиграване не беше особено интересно – изглеждаше, че случайно се случват нещата, но ми се струва, че има повече в нея, та искам да я пробвам пак. 6.3/10
  • AYA – кооперативната игра с редене на изправено домино в реално време и бутането му накрая, за да се получи верижна реакция. Интересно на теория, но на практика според мен е забавно само за 1-2 пъти. 6.3/10
  • Queen’s architect – като цяло е добра евро игра с иновативна механика, но се надявах на малко повече. Липсва ми възможност за различни стратегии, само една е и който по-добре си оптимизира ходовете печели. Интеракцията също е малко ниска дори и като за моя вкус. 7.2/10
  • Codenames – за първи път я играх с 8 човека. Интересно е обсъждането между играчите и имаше интересни и напрегнати моменти. В един момент обаче играта се забави много, та трябва да се има предвид да се ползва часовника веднага и да не се чака твърде дългото разискване. Остава си една от любимите ми парти/асоциативни игри. 7.5/10
  • Choson – доста добра филър картова игра с различни умения. 7/10

choson

  • Trajan – първи успех за месеца в личната ми мисия да играя повече от игрите, които са ми харесали много, но не играя често. Така се получава понеже са по-сложни, отнемат повече време и не мога да ги играя с не-геймъри, а геймърите пък обикновено искат да се играят все нови игри (cult of the new). Отново играта беше много добра, BigBoxWolfy, който я спечели също я хареса много и каза, че мисли да си я добави в колекцията. 8.3/10
  • The Princes of Florence – отново малък успех в мисията. С 5-ма играчи, от които 2-ма не може да се определят като геймъри се проточи малко и не всички я харесаха заради гадността (ако направиш грешка потъваш), и някои особености в правилата. Все пак я признавам като добра класика и знам, че ако намеря подходящата група за нея играта ще блесне (но дали ще я намеря е друг въпрос). 7.3/10
  • Villanous Vikings – тематична игра с викинги и битки с зарове. Поради някои малки пропуснати правила играта не се получи добре, но с верните има известен потенциал. Все пак се забавлявахме, докато я играхме. Компонентите са интересни, макар че има какво да се желае от заровете със стикери и това, че всички войни имат един и същ арт. 6.3?/10
  • 011 – най-накрая я изиграх, но с неоптималния брой от трима играчи. При трима няма „предател“, което е ключов елемент, на който играта разчита, а и блокирането и нуждата да си напред в turn-order-а не са достатъчни. Като недостатък в играта видях, че движението по картата не е много полезно в първите ходове, а и отнема не малко време да се обмисли. Остава да я пробвам с 4 или 5. 6.3?/10
  • Subdivision – пробвах я с двама. Mеханиката на това, че като сложил плочка тя не се активира, а се активират само плочките до нея е малко странна. Също така това, че зоните свързани с пътя ти носят много точки доста те ограничава да активираш много зони наведнъж, което интуитивно ти се ще да правиш. Няма и почти никаква интеракция освен драфтинга. Все пак е бърза и има интересни аспекти, трябва да я пробвам с повече играчи. Има и соло вариант, който бих играл. 6.5/10
  • Keyflower + Farmers expansion – двоен успех – и в мисията ми, и в изпробването на експанжъна, с който се сдобих от Есен. Страхотна игра, разширението не я променя особено, но внася разнообразие и новата геймплей механика ми допада. Въпреки че започнах много слабо (спечелих само 3 плочки след първите 2 сезона) накрая завърших само на 1 точка от победителя. И все пак слабият старт може би попречи да се насладя на максимума от играта. 8.5/10

keyflower-farmers

  • Ali (Open Sesame) – кратка и лека (почти парти) игра комбинираща „пушурлък“ и памет. Оказа се по-забавна отколкото си мислех. Като успееш да кажеш правилно 8-9 предмета или пък като играча преди теб сгреши е доста удволетворяващо. И е забавно да видиш дали другите ще успеят да си спомнят предметите. 7/10
  • Tides of Time – микро игра с драфтинг за 2-ма играчи само с 18 карти. Има малко сходство с Fairy Tail и работи изненадващо добре въпреки, че драфтинга с двама обикновено не е оптимален. Изиграва се доста бързо, а има интересни решения. Това че е толкова кратка и лесна за обясняване я прави подходяща за запълване на малко време или игра навън. 7.2/10

Новата игра, която нямам търпение да играя е Steam Time. Получих много добри отзиви за нея и според правилата и това как изглежда смятам, че има голям потенциал. Вече е в колекцията ми и мисля, че ще е първият хит за мен на Рудигер Дорн. На неговите игри досега все ми липсва по нещо. Играта изглежда, че има много интересни решения и опции без да е прекалено тежка и отрупана с правила. Има потенциал да „замести“ за мен Egizia, която има подобен механизъм на поставяне на работниците пред предишните. В Egizia ми липсва възможност за различни стратегии. Също така може да утоли мъката ми по Aqua Sphere, която ми е любима игра, но е твърде сложна за повечето хора, с които играя (програмиране на робот, който програмира други роботи си е объркващо). Steam Time ми се струва че ще има малко сходно усещане, въпреки че е по-лека и с по-различни механики.

Защо искам да играя по-често отлични стари игри вместо всеки път да се играе нова игра?

  • Няма нужда да се четат наново дълги правила
  • Някои (или всички в най-добрия случай) от играчите са играли вече играта и няма нужда от дълго обясняване, както и се намалява риска от сгрешени правила. Дори и всички играчи да не са я играли, обясняването на правилата след като съм играл играта и съм ги обяснявал вече ми е доста по-лесно.
  • Тъй като знаем, че играта е отлична, се намалява риска новата игра да не е достатъчно добра, а тъй като имам ограничено време имам желание да го оползотворявам по най-добрия начин
  • Отличните игри обикновено имат достатъчно дълбочина, та да имат какво ново и интересно да предложат и след 3-4 изигравания
  • Когато всички (или част от хората) са играли играта могат да премерят сили на по-високо ниво и конкуренцията е по-силна и интересна
  • Опита от предишните изигравания помага да се сравняват игрите, да има по-интересни дискусии по време и след играта
  • Когато играя позната игра свиквам с нея, усещам я по-позната и близка и е по-вероятно да се „вживея“ в играта, което помага доста за доброто прекарване. Малко подобно на това да чуеш на концерт любима песен, ще се зарадваш повече отколкото някоя нова песен на групата, дори и да е добра.
  • Играта не се „изплаща“, ако ще се играе само 1-2 пъти. Също така каква е ползата от класации като игрите ни на 1-во, 2-ро или 3-то място се играят по 1-2 пъти на година

Разбира се, не казвам, че не искам и не е приятно да се играят нови игри, но смятам, че отношението, което за мен би било оптимално е около 40 на 60 време за игра на нови към време за стари игри, а в момента баланса накланя към новите.

Тъй като списъка с изиграните игри се оказа голям, ще завърша с въпрос – на коя игра игра искате да напиша ревю? За момента имам в предвид някой от следните: Mangrovia, Takenoko Chibis, Tzolkin, Trajan, Lords of Watedeep. Но може да предложите и друга разбира се.

Източник на снимките – BoardGameGeek.com

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*