събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » The Producer 1940-1944 – страхотна тема, ужасна игра
The Producer 1940-1944 – страхотна тема, ужасна игра

The Producer 1940-1944 – страхотна тема, ужасна игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

За тези, които не ме познават – прекарал съм 4 дълги години в дебрите на НАТФИЗ. За щастие бях встрани от шалчестата част, защото кино факултета беше в съседната сграда. За нещастие обаче, ми се е налагало да гледам всякакви изродщини, които филмовите критици наричат кино. Говоря не само за съвременно европейско кино. Говоря за бруталиите на Фелини, тягостните философствания с насилена почти порнография като „Двадесети век“ на Бертолучи, както и много подобни. Сега, казвайки това, трябва да имате предвид, че съм изгледал и не малко добри филми, както от миналото, така и от съвремието. Дори съм виждал и чудесни студентски филми… ъм… вероятно.

Холивуд може и да бълва всякакви касови филми последните двайсет години, но всъщност истинския му разцвет и „Холивуд“-а, който познаваме се е развил по време на втората световна война. Политическите причини за наливане на тонове пари в киното са очевидни, а патриотизмът в този момент почти засенчва комунистическата намеса на партията в българските филми преди има-няма трийсет години у нас.

pic2575014_lg

The Producer използва реални филми, реални актьори и режисьори от това време, както и доста други тематични и реалистични елементи. Повечето от тях и на мен бяха неизвестни, защото това е конкретна американска история на киното.

Тематичността на играта беше това, което ме привлече. Една от любимите ми видео игри е симулатора The Movies. Въпреки, че там всичко е малко по-комично и не използва реални фигури, всичко вътре е крайно тематично. Абсолютен кеф беше да си строя собствено студио и екип, както и да снимам филми.

Дали обаче настолната игра е също толкова тематична? Да…

The Producer е една от най-тематичните игри, които съм играл

pic2750112_lg

Както знаете, аз обожавам, когато една игра използва тематиката си функционално.

В The Producer играчите развиват собствени студиа. Имат личен борд, където строят монтажни стаи, гримьорни, студиа за снимане, както и различни сетове.

От централен борд, играчите могат да наемат актьори, режисьори, да купуват сценарии, да ипотекират студиата си, както и да се замесят с мафията.

Мафията в играта работи доста оригинално. Съвсем без никакви проблеми можете да си вземете един милион от там. Мафията е приятелски настроена все пак. Тя не си ги иска обратно.

pic2683865_lg

Ето и уловката. След известно време, може би, не се знае, евентуално… може някой да ви напомни за доброто дело, което мафията е сторила за вас и вече не толкова приятелски би искала също услуга от вас. Може и да е малка – като да уредят жената на боса като звезда във ваш филм (всъщност и това не е малка), може и да е по-голяма, която е по-добре да не знаете. Всъщност… от мафията измъкване няма. До края на играта, ако те решат, могат да си правят с вас каквото си искат.

Когато някой е събрал сценарий, подходящ екип, стаи, сетове и студиа е време да пусне филма за дистрибуция по кината. В зависимост от това колко хора го гледат, играчът получава пари. Филмът може да е с ниско качество (B Movie) Или пък грандиозна продукция в зависимост от актьорите и инвестицията в студиа и сетове.

След като всички са направили определен брой действия в стил „Поставяне на работници“ има фаза, в която всеки филм, актьор и режисьор има шанс за Оскар.

pic2648057_lg

В зависимост от влиянието, което имате и шанс, оскарите ще ви дадат точки… които всъщност са начина на печелене на играта.

В играта има няколко вида екшън карти, които играете заедно с вашия работник. Някои карти ви помагат, други вредят на вашите опоненти, а други (като във Virgin Queen) са карти, които,  искате – не искате, трябва да играете. Често тези карти са свързани с мафията, но понякога и с исторически събития от онова време.

След тази фаза, всичко започва отначало.

За жалост всичко хубаво свършва до тук. Какво? Всичко звучеше толкова чудно! Всъщност е далеч от „чудно“. В играта има няколко големи проблема, които не само не мога да пренебрегна, но ми отнемат всичкото удоволствие от  иначе прекрасно тематичната игра.

Играта е баааавна

pic2846554_md

На кутията пише два часа. Трябваше да пояснят – два часа… за първия ход. Окей, след повече разигравания, можете да свалите геймплея до 3 часа. Ако играете разширения мод ще докарате до 4 часа!

Часовете не са най-големият проблем. Все пак аз обичам доста игри, които се играят за около 4 часа. Проблемът е… не, проблемите са… Откъде да започна. Общото название на всичко може да се побере в следващото изречение.

Играта изглежда недовършена

20160105_223130

Компонентите са супер, качеството е отлично. Механиките обаче са далеч от крайната фаза. Мога да говоря от опит, защото аз също разработвам игра и знам какво беше, когато в първите няколко игри само един ход ни отнемаше повече от час-два. За щастие ние открихме проблемите си и ги поправихме… горе-долу.

Тук очевидно нещата са по-сериозни, защото на теория някои неща работят.

Идеята с картите, които се играят заедно с работниците е чудесна, но картите или не са толкова вълнуващи или са твърде задължаващи.

Да оставим това настрана и да минем към текстовия дизайн на картите, сценариите и всъщност всичко останало – дори книжката.

В описанията няма ясно разграничение между геймплей текст и тематичен текст. Описанията на самите умения са неинтуитивни и според мен липсва символика и иконография, която можеше да спести твърде многото четене.

Книжката не е подредена добре и неясна. Чел съм стотици книжки с правила, но тази влиза в топ 10 неприятни книжки, които считам предимно за „работа“, през която трябва да мина.

pic2678619_lg

Дистрибуцията на филмите е болезнено неизпипана и с дървена механика. Доста от нещата вътре са тематични, но има толкова малки детайлни и крайно неинтуитивни неща, че освен, че е мъка да си правите филма, ами и всички останали чакат ужасяващото дълго време. След осмото поредно чакане, вече няма да ви останат материал от носовете ви за бъркане.

Играта заема огромно място. Не, имам предвид – огроооомно място. И не защото компонентите са кой знае големи. Просто всяко нещо, което имат играчите и което е около борда трябва да е видимо. Тоест – всички карти, токъни и плочки са по равно разхвърлени из масата. Тук няма стакване освен тестетата с лицето надолу. Освен това не съм сигурен, че сме играли правилно пазара с актьорите и режисьорите, въпреки че съм чел сума ти пъти книжката, защото по време на играта има механики, които слагат твърде много карти на борда и това може да го прави всеки. При нас картите закриха действията по борда и започнаха да навлизат в личните ни пространства. Не ме интересува, че е Ингрид Бергман! Няма да си слагам карти в скута!

Оскарите разчитат на пълна случайност! За всяка категория имате шанса да повлияете с един-два-три вота, но всичко се свежда до определен брой карти, които се теглят от тестето, като всяка карта показва от нула до три статуетки. Тоест, ако сте се постарали добре, ще теглите три или четири карти, а вашият противник може да тегли примерно само една. Нулите са твърде много обаче и може да изтеглите две нули и две единици, а опонентът ви една тройка. Случвало се. Ще се случва.

Има още разни други дреболии, които можеха да бъдат много по-добре, ако играта беше достатъчно професионално плейтествана.

Заключение

The Producer: 1940-1944 не си заслужава. Не обичам да пиша негативни ревюта, особено на игри, които съм чакал с такова нетърпение. Темата ми е изключително интересна, а тематичността е добре напипана.

За жалост, след това всичко е изтървано. Механиките са дървени и неинтуитивни, текстовият дизайн е хаотичен и просто не работи.

Предполагам истинските фенове на холивудските филми по време на втората световна война, които никога не са играли съвременни настолни игри биха проявили колекционерски интерес към тази игра…. вероятно защото играта е правена от тях самите.

Аз обаче, дори и като киноман, дори и като човек, който е изучавал това изкуство… просто не бих задържал The Producer.

Ох! Толкова много ми се искаше това да е добра игра… На теория дори звучеше, че ще бъде така! На практика обаче… Ако не друго, поне се научих какви грешки да не правя с моята игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотна тема
  • Реални личности и тематични решения
  • Добро качество компоненти

МИНУСИ:

  • Лош дизайн по картите, книжката и всичко останало
  • Провлачен геймплей
  • Дървени механики
  • Мъка

Ако все пак искате да разгледате по-подробно играта, можете да посетите сайта на производителите:

Apocalypse Inc

Източник на повечето снимки: Boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.