Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Това е последната игра от известната поредица детски игри на Равенсбургер използващи вибрираща хлебарка. La Cucaracha е все още в колекцията ми и предизвиква редовен смях в цялото семейство.
Какерлакула е тематично обвързана с граф Дракула и има две неща, които я отличават. Първо – трамплина, който изтрелва хлебарката към луната. И второ – дизайнерите.
Kakerlacula е игра на Инка и Маркус Бранд -супер звезди в евро класиките, които напоследък са най-популярни с Exit поредицата и един от хитовете за 2018 – Rise of Queensdale. Хората имат опит и с детски непопулярни игри, където, смея да кажа, ще потъне и Kakerlacula.
Причината не е единствено в ограничената дистрибуция на Равенсбургер, за която неведнъж съм говорил. Причината е, че… Kakerlacula е посредствена игра, която не може и да се доближи до оригиналната (вече класика) La Cucaracha. Не мога да говоря за версията с тунелите, тъй като все още не съм я играл.
Kakerlacula използва две основни концепции. Първата е – страхът от това хлебарката да те докосне и второто – елемент на ловкост, докато я изстрелваш в небитието.
Играчите влизат в ролята на изследователи на имението на вампирa хлебарка – Какерлакула (което е може би най-ужасяващото нещо, за което човек може да се сети!). Хлебарката се пуска и тя обикаля из стаи, като минава между стени. В същото време, играчите се движат с класически „roll and move”, благодарение на зар. Целта им е да събират или да палят свещи (зависи от мода, който играете). Ако хлебарката ви докосне, вие губите временно свещите, като ги отделяте на специално място.
След като на това специално място са се събрали определен брой свещи, всеки играч има възможността да си ги върне обратно, като има право на определен брой опити да изстреля хлебарката с устройство, наподобяващо онези пружинни трамплини, които сме срещали в пистите на Hot Wheels и подобни.
За нещастие, това устройство доби същата съдба като устройствата на пистите у нас – ентусиазма на децата бързо угасна. Причината се крие , може би, в това, че се целите единствено в една дупка. Нещо, което Burg Flatterstein превъзхожда. Да, забавно е да хвърчат играчки из стаята, но те и без да играем на игри си хвърчат по цял ден. Въпросът е, че на децата им омръзна след една-две игри, а тук дори не говорим за игра от семеен тип (каквато е, отново, La Cucaracha), а за чисто детско преживяване.
Говоря само за трамплилна, защото първата част е банална и дори за миг не впечатли поне моите деца, които за добро или лошо са тестерите ми на този тип игри.
Заключение
Kakerlacula беше провал в нашия дом, но това може би се дължи на факта, че децата ми вече имат опит с движещата се хлебарка и то в игра, която е видно по-добра от тази.
За хора, които никога не са играли нещо от въпросната поредица на Равенсбургер, аз все пак препоръчвам La Cucaracha, особено като тя може да се намери и в България.
Маркус и Инка Бранд – Rise of Queensdale беше страхотна, но този път не ви се получи. Може би сте се отпуснали покрай геймърските си заглавия и тоя път ви прощавам, но ако ще ползвате любимата ни гнусна играчка, следващият път очаквам шедьовър!
ПЛЮСОВЕ:
- Отлични 3Д компоненти
МИНУСИ:
- Скучни механики, които бързо омръзнаха на децата ми
