вторник, март 19, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Rise of Queensdale – Кампания без компания
Rise of Queensdale – Кампания без компания

Rise of Queensdale – Кампания без компания

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Дълго време бавех това ревю, защото бяхме на косъм от завършването на кампанията и се надявах, че ще успеем да я завършим преди Есен. Уви, разболяхме се, не успяхме. После бяхме на Spiel, а после се заляхме от непростителната купчина от игри, които някак си изместиха Queensdale. Ще я завършим. Наистина. Ще я завършим… някой ден.

Всъщност, чувствам се уверен, че мога да говоря за играта, защото имаме над десет игри и сме на около три от финала.

Започвам с това, че не съм най-големия Легаси ентусиаст, като въпреки че знам, че Пандемия Легаси ще ми хареса, просто нямам смелостта да я започна. Не играя всяка игра по много пъти, камо ли поред. Освен това, компанията, с която играя игри е различна винаги. Имам две Легаси игри, които са започнати и си стоят до пета игра – Charterstone и Risk Legacy.

Проблемът с компанията и кампанията беше решен по елементарен начин. Реших да играя играта единствено с прекрасната ми съпруга. Тя си е заклет геймър и няма да се налага да свиквам свитата всеки път… а и кой знае дали някой няма да се откаже. Има и друг плюс – така ще играя игри и в дните, които не са ми отредени за игри. Знаете за какво говоря.

Това беше най-доброто решение за Queensdale, поради две прични.

Първо – играта допадна на съпругата ми изненадващо много и дори самата тя предлагаше да я играем по-често и по-интезивно.

Второ – Queensdale работи изненадващо добре с двама… в повечето случаи.

Ревюто ми се крепи на опита ми от двама играчи, така че го имайте предвид, защото усещам, че ще има няколко основни разлики.

Най-голямата разлика се крепи на факта, че нищо не се променя относно сетъпа, освен местата за работници. Централната дъска е разделена на 4 сектора и ако играете 4 човека, всеки играч си е в ъгъла. При нас картата беше отворена и нямаше нужда да се бутаме един в друг и да си крадем бонусите. Усещам, че при повече хора ще има повече такъв тип взаимодействие, което в нашия случай би било по-скоро минус.

Ние искахме лека евро игра с готини справедливи избори и отпускаща отплата. Това и получихме.

Rise of Queensdale е лека семейна евро игра с прости, но ангажиращи механики, които малко по малко стават все по-добри.

Ако не сте запознати с Legacy игрите, това са кампаниен тип игри, които имат тонове заключено съдържание. След всяка ваша игра вие ще лепите по дъската, ще пишете по нея, ще променяте външния вид и геймплея, заради решения, които вземате от игра до игра. Така след определен брой игри, вие ще имате уникална игра, която никой друг няма. Причината е, че обикновено тези игри идват с много повече съдържание, отколкото ще използвате, малко като книги-игри – избирате А или Б, като ако избере А, Б никога няма да го видите.

Играта, с която най-често сравняват Rise of Queensdale е Charterstone. Разбирам причините – и двете са леки семейни игри, като естетиката на Charterstone е очебийно по-добра. НО!

Играта не е.

Rise of Queensdale е стабилна средно тежка евро игра, в която използвате зарове за вашите работници.

В началото на всеки рунд вие хвърляте заровете си и започвате един по един да ги слагате по места за действия. Най-често ще събирате ресурси, но с изминаването на кампанията ще се отключват нови и по-вълнуващи места. Не искам да ви развалям изненадата, за да си откриете тези неща сами, така че няма да говоря повече по тази тема… а и защото не ми се занимава.

Нарочно не започнах с темата на играта, защото тя не е най-невероятното нещо тук. Говорим за фентъзи средновековие, в което кралицата е болна и вие се опитвате да построите огромна кула за нейното удовлетворение. По време на играта ще се случват най-различни неща – пътуващи циркове, оракули, чуми, бедствия, панаири… как ще взаимодействате с тях зависи от вас и дори можете да промените бъдещето на историята. Все още не сме завършили кампанията и очаквам да има някакъв туист, защото има известно драматургично струпване на нещо като напрежение.

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Най-вълнуващото нещо в играта са стикерите, с които облепяте заровете си и ги правите все по-добри и по-добри. Стикерите се купуват с ресурс, който се получава от това колко зле сте се справили на предната игра. Обикновено играчите, които са най-назад получават по-добър бонус за следващата игра, което понякога създава интересни, но не много тематични ситуации – ще видите как някои играчи няма да имат особено голям стимул за победа..

Разбира се, победата също ви дава някакви готини нещица и все пак развива играта, така че вероятно ще балансирате.

Rise of Queensdale е състезателна игра (подобно на Charterstone). Първият, който достигне дадена цел печели. Следващият път обаче на този човек целта ще му е изместена още по-напред и на теория ще му е по-трудно. Въпреки че на практика… ще е получил механики, с които ще може да печели повече точки, така че не съм сигурен колко точно ще е назад.

Преди да премина към позитивното си заключение нека ви кажа какво все пак не харесахме в Rise of Queensdale.

Първото нещо е свързано с играта за двама души. Има няколко стикера, които можете да си купите на сляпо. Не знаете какво правят преди да си ги сложите на заровете. Ние разбира се, че веднага се хвърлихме на тях… но се оказа грешка, защото тези стикери са свързани с вътрешни мини игри, които не работят добре за двама. Все пак, това не трябва да ви отблъсква от играта, ако смятате да играете само с половинката си, като мен, защото тези стикери изобщо не са задължителни.

Източник на снимката: Boardgamegeek.com

Второто, и най-голямото нещо, е необяснимо за мен. Ravensburger и Alea сериозно са се изложили с кутията. Всяка друга Legacy игра, която можете да срещнете на пазара има система за отключване на скритото съдържание. Тук тази система е на такова ниско ниво, че е почти невъзможно да не видите цялото съдържание щом отворите кутията. Всичко е събрано само с торбички и ластици и дори да не се опитате да гледате какво ви очаква, по някое време ще се налага да отчупвате от листите и ще забелязвате неща. По-добре си избодете очите. Недейте. Шегувам се. Горе-долу.

Освен това, тук няма никакви кутийки, никакви тайници, нищо, което да може да ви изненада. Всичко, което ще имате като изненада са картон и стикери. Да, има допълнителни фигурки, но те са в торбичката с всички останали фигурки още от началото!

Огромна част от кефа на Legacy игрите е „уууу, а сега какво ли ще отключа?!“. Шансът е вече да имате много добро предположение.

Третото… странно нещо, е свързано с една маркетинговите точки на играта. Rise of Queensdale пристига с Плунжер (Току що разбрах, че има такава дума на български… и се смях). Този Плунжер… (пак се смях) служи за смяна на плочки от централната дъска, след което ще слагате нови плочки.

Колкото и да е яко в началото, този „gimmick” бързо остарява поради три причини. Първо – Повечето от плочките могат да се махат и без него. Второ – тематично той няма абсолютно никаква логика да бъде в тази игра. И трето – цялата идея с плочки по дъската сякаш е създадена за този Плужер (Спирам да се смея). Всичко можеше да бъде направено със стикери, както в други подобни игри. Всъщност, както и в самата тази игра – тук също ще слагате стикери по дъските постоянно. По принцип не бих се оплаквам от това толкова, но само заради това решение играта не може да бъде съхранявана вертикално, което за игра с тези размери може да е доста проблемно. Ако я сложите вертикално, всички плочки ще се разпаднат. Не го правете. Аз го направих. Не го правете.

Заключение

Rise of Queensdale е чудесна игра. Да, да – имам някакви оплаквания, но не съм си прекарвал толкова спокойно и едновременно с това вълнуващо време, докато играя само с моята съпруга. Играта предлага сладки изненади и увеличава възможностите на геймплея без да го прави твърде тежък.

Да, Legacy елементите могат да бъдат лесно развалени, заради не особено интелигентния начин на съхранение, но това, което превръща играта в такъв хит за нас е… самата игра.

Ако обичате евро игрите с поставяне на работници, това е една от най-чистите форми на този жанр, която можете да срещнете. Тя предлага избори и ви дава правото да вземате оптимални решения, без да се чувствате наказани, ако не направите „правилното нещо“. Причината е, че тук няма „правилни““ ходове, а по-скоро се съобразявате с действията на другите, защото това е по-скоро състезание, отколкото стълба за събиране на точки. А ако човекът срещу вас е приятелски настроен, играта ще бъде приятелски настроена.

Ако искате да се хейтите, инструментът Rise of Queensdale предлага подходящи стратегии, макар и да не са много.

Това е по-скоро средно тежка семейна евро игра с Legacy елементи.

Големият въпрос е – може ли да се приграва веднъж щом минете кампанията. Ами… не. Така де, на теория може, но всяка една игра вие градите нещо като двигател, който се концентрира в две-три неща. Ако играете с вече завършения двигател, вероятно ще имате една и съща игра всеки път. Е, айде стига, де. Кой геймър днешно време играе игра с времетраене час – час и половина, повече от 15 пъти. Най-доброто решение е да съберете пари няколко човека и да си я минете. След това… ами има някои готини компоненти, които можете да разчоплите и да използвате за резервни части за други игри. Звучи грубо, знам, ама… лайф. Ко да прайш.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила и бързо навлизане в играта
  • Пристрастяващо елегантен геймплей
  • Свежи и забавни изненади
  • Подходяща е и за двама

МИНУСИ:

  • Въпреки, че е подходяща за двама, някои от малките незадължителни механики не работят добре с този брой играчи
  • Решението за съхраняване на изненадите е непонятно зле
  • След завършването на кампанията преиграваемостта е съмнителна
  • Плунжерът е по-скоро ненужен…. Хихи.Не. Още не съм спрял.
Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers