Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Преди няколко години една игра рязко се номинира за игра на годината и това сериозно раздразни геймърите. Играта се наричаше The Game и всъщност беше отлична семейна игра, работеща най-добре с двойки.
Няколко години по-късно, от компанията NSV пускат съмнително наподобяваща визуално игра и на теория близка до концепцията на The Game. Даже новата игра също беше номинирана за игра на годината. The Mind обаче е на друг дизайнер (Wolfgang Warsch), който имаше силна 2018-та година. Освен хита The Mind, пичът изкара и Quacks of Quedlinburg.
The Mind e играта с най-безумната концепция, която някога съм срещал. Тук липсата на правила така ще ви накарат да си чешете объркана кроманьонска физиономия, докато четете книжката, че дори се е наложило дизайнера да се намеси в правилата с изречението – „Знам, че ви звучи като да няма игра тук, но спокойно – играйте една-две игри и ще видите, че не е така!“
И е прав. В The Mind има повече игра, от колкото някои сериозни и тежки хитове на пазара.
Да, голяма част от геймплея се базира на мета преживяване, но ако изтърпите едно-две разигравания ще започнете да осъзнавате заглавието – The Mind.
Колкото и да е странно, тук вие наистина трябва, а и ЩЕ, започнете да разчитате другите какво си мислят само 10-15 минути след първото раздаване на картите.
The Mind пристига в малка кутийка, която има няколко допълнителни карти, но основата се крепи около тесте от 100 карти с номера от 1 до 100. Играчите се опитват кооперативно да подредят случайно раздадените им карти във възходящ ред. В първия рунд всеки получава по една карта, втория по две и така до около 10 рунда, в зависимост от броя на играчите.
Ето и къде се крие магията.
- Всеки си държи картите тайно
- Нямате право на никакво подсказване. Нито дори на знаци и други подобни.
- Няма никакъв ред по какъвто да слагате картите си на масата
В общи линии – всеки решава сам кога ще сложи картата на масата без да има никаква информация за числата в ръцете на другите играчи. Чудите си – WTF?! Това не е ли пълна случайност? Ами… не съвсем. Фокусът в The Mind е да играете извън играта. Тук трябва да можете да прецените колко уверени са другите играчи в картите си.
С други думи – след едно-две разигравания вероятно ще сте научили кой колко смее да рискува, как мисли и колко е уверен в себе си.
Често играта се свежда до двама човека, които бавно бутат карти с лицето надолу към средата и се гледат в очите. Не. Не е нужно да мълчите. Тук свободно можете да говорите неща от типа – Аз съм следващия. Сигурен ли си? Не. А ти? И аз. По-скоро съм аз. Не… май не съм. Бам! Трети се намесва.
В играта има няколко право на грешки преди да изгубите напълно, като през няколко рунда ще получавате нови животи.
Освен това ще имате и тук-там жокери, които можете да ползвате. Жокерите позволяват всички да изхвърлят най-ниската си карта, което не само, че чисти голяма част от рунда, но и ви дава солидна информация за ръката на съотборниците ви.
Има правило, което казва, че не можеш да играеш която и да е карта от ръката. Трябва винаги да даваш най-ниската. Това помага срещу чийтове, защото когато някой сгреши – всички играчи изхвърлят по-ниските карти от току що изиграната.
Понякога, ако имате само високи карти не е лошо нарочно да загубите живот, така че има някакво „геймване“ на системата.
Но не прекалявайте с геймърството. Защото… The Mind тотално се чупи, когато подходите към нея като геймъри. Виждал съм всякакви опити за „изгеймване“ на системата – Подсказване с кодови думи, намигания, знаци, че чак до безумната система за броене на ум, за която не само съм чел в нета, но разбрах, че и мои приятели използват. Абе, я да ви питам всички вас големите геймъри – Кого точно лъжете? Кого тарикатствате? Играете заедно срещу играта. И кво – заедно й въртите някакви номера? Лично аз не бих се чувствал победител, ако мамих безмълвна картонена кутийка.
The Game е създадена с определена цел и ако за вас това е да спечелите на всяка цена, за мен е да се създаде атмосфера на четене на мислите на съотборниците с напрегнат, но пресметнат риск.
Какво вълнение и какъв риск има в това да си програмирате действията? Това е все едно да хвърлиш зар, чиито всички стени показват шестици и да се надяваш на шестица. Единственият начин да загубите е да ви се падне калъч. Вълнуващо!
Заключение
The Mind е събитие в хобито. Играта е успешен експеримент, който ни показва, че не само с малко, но на практика с почти никакви правила, може да се извади ангажираща и вълнуваща игра с безкрайни обрати и УАУ моменти.
В тази малка кутийка се крие дълбока мета игра, която ще ви сближи с хората около масата до такава степен, че ще започнете наистина да си четете мислите. Така че ако имате нещо в мазето, за което другите не искат да знаят, по-добре си играйте сам.
Ако обаче осъзнаете в какво се забърквате, ще се счупите от кеф.
Трябва да имате предвид, че това не е геймърска игра и не е създадена, за да могат геймърите да се гаврят с условията й, като си добавят системи и правила.
Ако не понасяте семплия факт, че тук целта е да се впуснете непреубедено в едно изпразнено от игра събитие е по-добре да избягвате това бижу.
Лично аз играя The Mind единствено в семейна атмосфера или с хора, които не са играли много игри. Тогава те наистина се потапят в атмосферата и идеята на играта.
ПЛЮСОВЕ:
- Изненадващо много игра без правила
- Вълнуващи моменти
- С тази игра опознавате хората около масата
- Бърз геймплей… но никога няма да играете само една игра на събиране. Гарантирано!
- МИНУСИ:
- Ако се опитвате да измамите играта, преживяването ви се превръща в скучна програмирана победа
