петък, март 29, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Odyssey: Wrath of Poseidon – гъвкава игра с дедукция
Odyssey: Wrath of Poseidon – гъвкава игра с дедукция

Odyssey: Wrath of Poseidon – гъвкава игра с дедукция

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Скромният ми опит с игрите с дедукция ме е оставил с противоречиви чувства. От една страна самата идея изключително много ми допада, от друга страна повечето игри с такава базова механикa не са останали сред фаворитите ми. Може би 27th passenger се отличава повечко, но например отлично възприетият хит – Spector Ops, беше далеч от хитово заглавие в моя дом.

На пръв поглед Odyssey наподобява класическия Battleship. Слагате преграда между играчи и нареждате корабчета от двете страни. Предположението на съпругата ми беше точно такова.

Визуално може и така да изглежда, но това е всъщност  „един срещу всички“ тип игра с дедукция, в която и двете страна са напълно различни.

pic2528258_lg

В играта единият играч е Посейдон, а другите – капитани на кораби, които искат да стигнат до заветния Свещен остров. И като казвам заветен, имам предвид остров под зАвет, защото по пътя корабите ще бъдат мятани жестоко от ветровете, които Посейдон им пуска и ще се изгубват сред необятният океан.

Посейдон получава една от 4 възможни карти (голямо табло) с вода, острови и дълбоки води. Играчите с четирите кораба получават идентично табло. Независимо от броя на капитаните, корабите винаги са четири. За това ще говоря малко по-късно. След това се слага капакът от играта между Посейдон и капитаните. Посейдон и Капитаните слагат комплекта си от четири кораба на четирите стартови позиции.

DSC00232

По време на играта играчите ще се движат по картата, но няма да са сигурни дали се движат в правилна посока, защото Посейдон ще ги размества.

По време на хода си Посейдон има право да премести един или всички кораби с едно поле. В зависимост от мода, който играете, той може да каже, може и да не каже, кой кораб е местил. След като е бутнал кораб, играчите местят своите кораби един по един като казват в коя посока се местят. Посейдон си отбелязва на своето поле. По този начин, правилната позиция на корабите се намира върху картата на Посейдон. Играчите имат комплект токъни, с които да си отбелязват евентуално къде биха могли да са в момента.

20160524_222525

След като играч е местил свой кораб той пита Посейдон какво вижда. Посейдон е задължен да каже какво има в съседните полета и върху полето, върху което е стъпил кораба. Например – „Виждаш два острова и един кораб“. „В дълбоки води си и виждаш само един остров“. Или ако е стъпал върху остров, тогава трябва да се каже конкретния вид остров – „Стъпал си върху каменен остров и няма нищо около теб“.

Целта на играчите е да стигнат с поне 3 кораба в свещения остров. Ще си помислите, че на Посейдон е лесно. Всъщност, не е задължително. Играта трае 11 рунда, в които Посейдон има за цел да дезориентира напълно играчите и да ги накара да си мислят, че корабите им са на тотално различно място.

20160524_224350

Само че! Той има конкретен брой опити за конкретни кораби. Той може да движи точно два пъти всеки един от корабите и точно три пъти – всички кораби  наведнъж. Като последната опция не може да бъде ползвана два пъти поред.

Сега пък ще си помислите, че за капитаните е твърде лесно, защото ако Посейдон им казва какво движи, дедукцията е на много ниско ниво… И ще сте напълно прави.

Само че! Това е съвсем базовият начин на игра, който аз също пробвах и препоръчвам само за игра с по-малки играчи или дори деца. Истинското ФЪН на играта идва от високото разнообразие от моделиране, което можете да извършите с нея. С други думи…

Odyssey има гъвкава система за модифициране на трудност

20160524_224355

Още втората ми игра, която пробвахме беше така нареченият „вариант за напреднали“, в който Посейдон отново използва правилото за движение на определени кораби (използват се токъни), но не казва, нито показва кой кораб е движил. Само показва гърба на токъна.

Уау! Само това мъничко изменение на правилото промени тотално усещането за игра! Пресмятането на възможностите вече беше предизвикателно, а хаосът, който дори едно объркано нещо може да предизвика беше… изключително забавен.

20160524_224019

Да, тази игра може да бъде както мозъкочовъркаща, така и истерично забавна. Разбира се, по-голямата част от забавата е за Посейдон, когато вижда тотално объркания път, за който играчите си нямат идея.

Например, в една от игрите ми имаше кораб, който не само че задмина Свещения остров, но отиде до началната точка на точно срещуположния кораб. Друг кораб пък почти излезе от картата.

20160524_222522

Капитаните имат крайно отговорна задача. Ако направят грешка в началото и я неглижират, тази грешка може да се окаже, че им е объркала тотално пътя. Те така и може да не успеят да се ориентират до края на играта. Хубаво е, че понякога ще се позиционират (било то и случайно) на място, което ще ограничи възможностите само до две-три и тогава капитаните ще могат пак да се върнат на руля с малко по-малко разбито самочувствие.

Освен този вариант за напреднали, играта пристига с няколко модула, които могат да помогнат или затруднят всяка от страните. С други думи, можете да изравните силите или нарочно да подсилите някоя, ако си мислите, че някой гъзар се прави на твърде добър и интересен. Например, можете да слагате мъгли и водовъртежи, за да объркате тотално капитаните, или пък да слагате фарове, които да служат за ориентиране. Можете и кракени да „турите“, за да предпазите кораб от Посейдон. Тематично, капитана се бие с него и един прост вятър не може да му попречи. Освен това с Кракена ходовете се удължават с два.

20160524_222518

Преди да мина към заключението, ще кажа две изречения за бройката играчи. Тази игра може и да ви изглежда като класическа игра за двама, която може и да се играе от повече хора. На мен също така ми изглеждаше. Само че нека ви кажа, че ако играете сам с четирите кораба, главата ви сериозно може да се овърти с това-къде-беше-другото-евентуално-е-там-но-не-е-сигурно-а-тук-какво-защо-къде-а?-кой-съм-аз-предавам-се неща. Играта е пълна с твърде много променливи само за един играч. Ако въпреки това си падате по игри с много помнене и следене, можете и да се пробвате. Ако обаче корабите се играят от повече от един човек, кефът е сигурен. От една страна играчите могат да обсъждат теории за своите кораби, от друга страна, Посейдон едва ще скрива злобния си смях докато слуша абсурдните теории на опонентите си.

Ако пък не се кефите на кооперативния аспект между капитаните, играта предоставя състезателен мод, в който всеки ще се старае пръв да си мушне кораба в Свещения остров, докато Посейдон ги хвърля по тъчовете.

Усещаме, че това е началото на едно добро приятелство!

Усещаме, че това е началото на едно добро приятелство!

Заключение

Първо! Искам да кажа, че дизайнерът Лео Коловини се отсрами с втори хит. След гениалния му хит Cartagena, а сега и това бижунце. Почти съм забравил за Атлантида, Лео. Почти. 

Когато излезе, Odyssey събра очите на много хора, но само месеци по-късно, много малко вече говорят за нея. Ревютата, които се бяха появили също бяха с голяма амплитуда. Наистина не разбирам защо. Според мен играта е стабилна и предлага гъвкави възможности за играчите. Правилата се обясняват за 5 минути, а самият геймплей продължава около 30 минути. Това е лека игра с дедукция, която може да се играе почти с всеки, основно заради възможностите са модифициране.

Играл съм и с капитан, и с Посейдон. Двете страни са тотално различни, но вълнението е еднакво. От една страна е напрегнатостта на капитаните, които никога не са сигурни точно къде са и трябва да използват дедукция, за да се досетят, а от друга е безгрижният Посейдон, който има цялата информация и неговата главна цел е да разхвърля в тотално объркващи посоки корабите… и да позлорадства, докато гледа как капитаните се мъчат.

Един от най-забавните моменти е, когато капитанът е напълно сигурен в позицията си и дойде момент, в който каже „Ъ! Как съм попаднал между два острова?! Аз мислих, че съм на тотално друго място“. Не мога и да ви опиша кулминативния момент, който идва след играта – когато капитаните видят реалната карта и къде всъщност се намират корабите им. Това може и да ги накара да се чувстват глупаво, но е по-вероятно да избухнат в смях.

Наистина, това прекрасна игра, която с удоволствие ще си запазя и играя всеки път, щом някой ми предложи.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила, бърз геймплей
  • Асиметричен начин на игра
  • Гъвкава система за модифициране на трудност
  • Разнообразие от карти, върху които можете да играете

МИНУСИ:

  • Базовият вариант би бил добър само за деца
  • Играта би носила повече забавление с повече хора

Още за тази игра, както и за други епични заглавия, ви препоръчвам да посетите сайта на производителите!

Ares Games

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers