Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Кооперативните игри често попадат в категорията – или ги заобичаш или ги намразваш. По стандарт – това са американски тип игри, в които хората играят срещу играта. Напоследък обаче се засилва този жанр, защото е подходящ както за решаване на тежки пъзели в група, така и за въвеждане на нови хора в хобито.
BigBoxGamer препоръчва: 
Legendary Encounters:
Alien deckbuilding game
Както виждате от заглавието, това е deck builder. Това е достатъчно, за да направи играта различно кооперативна от това, което сме свикнали.
Когато мислих игра за тази препоръка, моментално в главата ми изникна Robinson Crusoe, тъй като е една от любимите ми игри по принцип, но… Дали е най-добрата кооперативна игра?
В кооперативните игри често се наблюдава проблема с алфа играча, който диктува на всички какво да правят и редовно един човек действа от името на всички. Е, в системата на Legendary, всеки управлява собствен екип от хора, като сам си избира картите, които да влязат в тестето му. Освен това, сам трябва да реши как най-добре да комбинира собствените си карти. Да, всички заедно обсъждат, но играчът сам решава. В играта има карти с командири, които могат да се ползват по време на хода на други играчи, така че и тогава има какво да се прави.
Като цяло, това е една много добре смазана машина, която върви гладко и динамично. От една страна всеки има какво да прави по време на хода, а от друга – сякаш всички работят заедно в един гигантски ход. Е… има и варианти на играта с предатели или играч–пришълец, но това е за друга тема.
О, да! Най-важното! Темата е „Пришълецът“!!!
BigBoxGeek препоръчва:
Pandemic: The Cure
Днес ще ви препоръчам една кооперативна игра, която не е нито най-добрата, нито най-лошата от жанра. Затова пък е най-горещата кооперативна игра за сезона – а именно Pandemic: The Cure.
Pandemic: The Cure е игра, в която 4 смъртоносни болести заплашват да покосят Земята, като играчите се въплъщават в ролята на членове на екип, чиято задача е да открие ваксина за всяка от болестите преди човечеството да загине. Дотук всичко звучи досущ като в големия брат на играта – Pandemic. Разликата идва от това, че в новото заглавие има зарчета.
Всеки играч има различна роля със специални умения и най-якото – различен комплект от специални зарчета. В началото на хода си играчът мята зарчетата и те определят действията, които може да извърши на хода си. Интересното е, че е позволено зарчетата да се мятат наново без ограничение в броя пъти, с изключение на символът „Biohazard“, който не може да се мята наново и веднага щом се метне инфекцията продължава да се разпространява. Всяка роля е наистина различна от другите, което е постигнато по-много интересен начин чрез различния комплект от зарчета, които има на разположение. Някои от страните им позволяват на играча да изпълни уникални само за тях действия или по-ефективно действия от общите за повечето играчи. Харесва ми, че играта е доста хитро замислена, върви леко и приятно и трудността й може да се настрои според желанието на играчите.
Pandemic: Cure направи своя дебют на тазгодишното изложение в Есен, Германия и аз бях един от късметлиите, които я пробваха още на първия ден. Впоследствие я играхме още няколко пъти в квартирата, като това беше предпочитана от нас игра за разтоварване след тежкия ден на безкрайно бродене из залите на изложението. Широко разпространение на играта се очаква да получи към края на ноември.
BigBoxSolo препоръчва:
Ghost Stories
Кооперативните игри са едно предизвикателство за всички играчи, да се обединят срещу кутията и нейните зли сили. Добрата кооп игра е достатъчно трудна, за да даде малка надежда и минимален шанс на добрите играчи да я победят, след което да ги накаже с бой по кратуната. За това преживяване съм се спрял на Ghost Stories.
1-4 играча са смелите монаси, които ще опазят селото от краля на Ада – Лу-фенг и неговата орда от призраци. Артът по картите и плочките е страхотен и дори леко шеговит, а фигурките на монасите са с гол в ръката нож – няма какво да се обърка. В играта има различни нива на трудности, първото от 
които кара играта да изглежда дори лесна, което я прави още по-пъклена и потайна. Да, ще се научите на играта, ще я победите и след това ще изпитате истинският кошмар на „нормалната“ трудност.
Защо тогава ви препоръчвам толкова безмилостна игра – защото удовлетворението от победата оправдава мъченията! Механиките на играта могат за едно завъртане да ви поставят от мирно спокойствие в „как ще издържим до следващия ход?“. Аз съм печелил Ghost Stories точно веднъж и използвахме всички трикове и номера, които селото позволяваше, връзваше ни със заровете и на ръба на живота ни претрепахме шефа на подземният свят. Поне една от формите му. Това, което ме кара да се връщам към тази игра е факта, че Лу-фенг има 10 форми, монасите две възможни умения, а селото се нарежда по различен начин всеки път. Да, играта е трудна, но всяка призрачна история е различна и всяка победа е велика!
Ревю на Ghost Stories
BigBoxTyr препоръчва:
DnD: Castle Ravenloft
Кооперативните игри са ми любимият жанр сред настолните игри. В кооперативните игри, игрaчите (или играчЪТ :)) се изправят пред проблемна ситуация, която задружно трябва да разрешат.
Обикновено кооперативните игри не са лесни и не щадят много-много играчите, но точно това им е забавното. „Нечестно“ преживяване, в което играчите трябва да намерят изход.
В главата ми излизат няколко заглавия като „Red November“, „Space Hulk: Death Angel“, „Легендите на Андор“ и „Castle Ravenloft“. Бих ви препоръчал „Castle Ravenloft“. Защо?
Castle Ravenloft е лесна и е отворена към новите играчи, чрез леката си механика и правила. Всяка игра се базира на сценарии и играчите могат да избират между 5 класа, всеки със своите си умения. Тъмниците се генерират на произволен принцип, което ви гарантира различна тъмница всеки път, като играете. По време на даден сценарий, играчите ще трябва да избият куп чудовища и да завършат своите цели, а след това (най-често) да избягат. Castle Ravenloft предлага 13 сценария в които има лесни, но има и трудни сценарии, където победата е „на косъм“ да се изплъзне. Също така общността е създала куп други сценарии – различни и разнообразни. Castle Ravenloft не блесва със своя арт, но това не е такъв проблем, защото играта цели да предостави „интро“ преживяване в света на ролевите игри.
Ревю на Castle Ravenloft
BigBoxYour препоръчва:
Легендите на Андор
Каквото и да кажа за тази игра ще е малко. Ако искате кооперативна игра с доста интересна история и героични прояви, битки с тролове, гролове, дракони и тъмни сили, то тази игра ще ви остави с много добри спомени и впечатления. Всяка отделна легенда от играта има нещо уникално в себе си и през цялото време кооперирането е задължително, понеже тук действията ви променят играта повече от всяка друга кооперативна игра. Можете да се биете заедно, да се предпазвате и да си помагате, да носите полезни предмети и ресурси един на друг.
Като времетраене, изиграването не е прекалено дълго (една легенда се изиграва за около час, особено ако няма прекалено много задълбочаване в стратегията), като в началото може да успеете да минете легендата от първи опит, но по-късно става значително по-сложно и интересно. Препоръчвам тази игра заради готиния арт, който има, заради сюжета и историята, развиваща се по време на самата игра и най-вече заради спомените които остават след всяка изиграна легенда – дори и да не сте успели да спечелите си спомняте кой какво е направил, къде с кой сте се били. Като цяло, ако искате с още един, двама или трима души да се вкарате в един съвсем друг динамичен свят с интересни преживявания, приказни елементи и събития, то Легендите на Андор е за вас.
BigBoxExplorer препоръчва:
Sentinels of the Multiverse
Някои хора ще играят доктори в Пандемик, други ще се правят на елфи и джуджета в Легендите на Андор, но истинските нърдове ще преметнат наметалото, ще си обуят червените гащи върху синия панталон и ще се впуснат да спасяват света като супер герои! Като един виден нърд, аз с гордост препоръчвам Sentinels of the Multiverse за кооперативна настолна игра.
В Сентинелс всеки играч поема контрола над един от различните герои на вселената и заедно с 2-4 приятели се впуска да спасява дадено място от даден лошковец. Ако последното изречение звучи малко странно, то е нарочно – всяка игра на Сентинелс е различна, защото освен различният отбор от герои ще се биете и с различен злодей (луд учен, космически робот, извънземен генерал и т.н.) на различно място (голям град, руините на Атлантида, 
забравен остров, населен с динозаври и т.н.). Всеки герой си има тесте карти, които представляват силите му и една основна картичка, която показва на колко живот е той (или тя) и какво му е основното умение. Героите наистина са доста различни, а играта има и доста експанжъни излезли вече, тъй че ако търсите разнообразие ще го намерите тук. Различните злодеи също изискват различен подход, а различните локации представят различни предизвикателства, с които трябва да се справяте.
Артът на играта е в силно-изразен комиксов стил като картинките по картите са като изрязани от комикс и част от текста по тях също е такъв. За тези, които обичат дълбочина на атмосферата, въпреки че героите са си на компанията издател (няма Батман, Супермен и т.н.) всеки си е много добре подплатен с история.
Защо препоръчвам Sentinels обаче? Освен разнообразието, артът и атмосферата, които сами по себе си биха били достатъчни, играта доста добре вкарва и в роля. Много други кооперативни игри страдат от елемента на алфа-играча – един играч, който поема контрол и казва на всеки какво да прави, което превръща играта в соло игричка с повечко изпълнители. Тук това е значително по-трудно, тъй като картите, които имаш си ги виждаш само ти и съответно няма кой да ти нарежда как да ги използваш. Комуникацията в играта се свежда до сравнително тематични изказвания от сорта на „Аз ще поема minion-ите, а ти блъскай по злодея!“ или „аз ще поема огъня от лошковците, докато ти ги трепеш.“ – изказвания които човек може да си представи, че би чул и в разгара на истинската битка.
Въпреки, че героите не са лицензирани, определено има различните архетипи. Има си и изцяло оригинални герои, но ако вечер спите с пижама на Супермен върху чаршафи на Кларк Кент, бих ви препоръчал да пробвате Legacy като първото си човече. Ако обичате филмите за супергерои и бихте искали да видите какво е да сте част от отбор такива – това е вашата игра! Аз го правя често и бих ви описал в по-голям детайл колко е яко, но Baron Blade, лудият учен, е решил да дърпа луната в земята и някой трябва да го спре …
Ако искате да добавите ваше предложение за най-добра кооперативна игра, моля пишете в коментарите. Тази седмица няма да има анкета вдясно, заради технически неизправности, но съвсем скоро я възстановяваме!
Източници на снимки: Boardgamegeek.com, bigbag.bg
