сряда, април 1, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Artline – не игра, а арт инсталация
Artline – не игра, а арт инсталация

Artline – не игра, а арт инсталация

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Ако виждате прилика в заглавието с една супер леко малко едва популярна игра на име Timeline, тя не е случайна… макар и връзките  между двете игри да са по-скоро лепки – Да, има такива, но след няколко използвания, вече не работят.

Artline използва идеята за подреждане на карти в линия, но тук линията се разпъва до цяла схема от карти, разположени в хоризонтален и вертикален ред.

И преди да преминем към самия геймплей, нека да кажем това – независимо дали Artline става за игра или не, тя има друга стойност – всяка карта представлява картина от колекцията на Ермитажа с описание на гърба на самата карта. С други думи, струва си да купите Arline дори само с образователна цел. За мен това е най-голямата сила на играта и смятам, че ще е от полза както за децата ми, така и за моята проста неука душа. Това, че можете да използвате картите за игра е само бонус, откъдето идва и заглавието на статията.

Artline е уникална игра и ако има нещо, с което евентуално бихме могли да се докоснем в сравнение, това сякаш би било Dixit. Но и това сравнение е разтегнато, колкото ластика на евтина тениска след три центрофуги.

Тук всеки играч има по няколко карти в ръка. Целта му е да се освободи от тях. Това не е толкова лесно, защото след като изиграе карта на масата в екселската таблица от картини, той трябва да си тегли нова карта. Този порочен кръг изглежда съмнителен, но всъщност има един единствен начин да не теглите карта в края на хода си и това е ако сложите карта, която да свързва хоризонтален и вертикален ред едновременно.

За да сложите карта на масата, вие трябва да спазите условието на реда или колоната… или вие самите да създадете такова условие. Тематично – вие откривате галерии. Гледате вече поставена карта на масата и откривате обща черта с карта в ръката ви. Примерно – жени, или пък хора, чакащи пред тоалетна, или пък хора с нощници, които гледат лошо и мечтаят котката им да хване варицела. Можете да измислите каквото си искате, но не забравяйте, че от тук нататък тази колона или ред, която сте започнали вече носи името на вашата галерия и всяка следваща карта трябва да отговаря на него.

Ето и дикстиската част – вие не бихте искали общата черта да е твърде лесно изпълнима, защото тогава всеки би могъл да сложи на това място карта и по-лесно би успял да свърже две галерии (хоризонтална и вертикална). От друга страна, не искате името да е твърде конкретно, защото едва ли се откриват толкова лесно картини с плешиви извънземни джуджета корабокрушенци пият токсично кафе под верандата . Това, което трябва да ви накара мозъка да щрака в ритъма на играта е идеята така да построите схемата в средата на масата, че да можете да вържете картите от ръката си с други в средата на масата. Току що осъзнах, че играта няма нищо общо с Диксит, но ми е твърде голяма мъка да се върна нагоре и да изтрия твърдението си.

Artline не е типичния приятелски филър. Всъщност това е изненадващо „тегава“ игра, защото изисква доста мислене и причинява аналитична парализа, достойна за сравнение с игри като Through the Ages.

Въпреки това, ако играете с правилната компания, Artline може да изкара повече смехове и от мемета с панди. По подобие на Spyfall обаче, ако играете с хора, които не схващат напълно идеята на играта или просто не се забавляват и искат мъчението да спре, парадоксално ще наложат това мъчение и върху останалите. Защото обикновено тези хора ще обявяват твърде очевидни галерии, като мъже, жени или просто… сиви неща. Тогава да, играта ще свърши бързо, но няма по-голям кеф от това да успееш да свържеш галерия с име: „На баба ти бумеранга“ s галерия: „Чичковите червенотиквеничковчета (Да, копирах го от интернет – Никой не знае как, по дяволите, се пише това)“.

Заключение

Artline е мозъчна врътка на популярни филър игри, което я превръща в не най-подходящото забавление за убиване на време. Със сигурност не я играйте в края на вечерта или в обедната си почивка. Тя може да се проточи. Но не това е най-голямата й особеност. Artline изцяло зависи от компанията и тук биха се забавлява тъпи идиоти с разкрепостени очаквания и извратена фантазия като мен. За съжаление, всички на масата трябва да споделят това общо съзнание на кретения, за да се получи приемливо преживяване. От друга страна, ще говорите за класики от Ермитажа, така че не съм сигурен колко уважително би било това.

Ако все пак не ви кефи цялата идея на тази парти мозъчна инквизиция, винаги можете да се сдобиете с играта единствено, заради арт стойността й. За мен, това е 60 процента от кефа в кутията. Играта е окей и въпреки че не бих отказал да я играя, когато някой я предложи, не бих разчитал на предната част на това изречение.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични копия на оригиналните картини от Ермитажа
  • Образователна стойност
  • Предизвиква асоциативна простащина

МИНУСИ:

  • Простащината не е уважителна към изкуството… Или?
  • Предизвиква сериозно аналитична парализа
  • Малко по-дълга и по-тежка е отколкото бих искал

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*