Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
- „Уруку – експедиция Амазонка“ – едно много пристрастно ревю - март 16, 2022
- ТРИ…ТРИК…ТРИКАЗКА. - декември 20, 2020
- „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!“ – народна мъдрост - октомври 6, 2020
За много години на всички фенове и от мен. Надявам се Дядо Мраз да ви е напълнил елхите с подаръци и колекциите ви от настолни игри да са се увеличили. Благодарение на няколко добри човека нашата колекция се увеличи с близо 30%. Но стига съм се хвалил.
Първото издание на играта е от не чак толкова далечната 2001, за което ще си говорим друг път. Днес на мерника ми е PG версията на играта, която според своите автори е подходяща за разиграване от всички членове на семейството – малки и големи.
Заглавието само по себе си подсказва за какво иде реч в играта.
До болка познатата ни тематика за зомбита и оцеляване е представена в най-първичната си форма – убий или умри (не много подходящо за деца, но на фона на цялата заобикаляща ни медия, това си е направо „Алиса в страната на чудесата“).
Правилата на играта са максимално опростени и се научават след първото завъртане между играчите. Имаме основните функции за движение и битка, всяко от което се изпълнява с хвърляне на шест стенен зар. Разполагаме с теренни картони, карти с екипировка и събития, и симпатични малки токънчета живот и куршуми.
Има няколко типа на игра: Състезателна – първият убил 25 зомбита или стигнал до хеликоптера печели, игра по отбори – първият отбор добрал се до хеликоптера печели, кооперативна – всички трябва да достигнат площадката с хеликоптера заедно за да оцелеят и на последно място – сценарии със спасяване на оцеляващи.
Най-пълноценно се играят първите два мода, защото по-голямата част от картите събития са с прецакващ ефект за противников играч.
Геймплеят е това, което ми хареса най-много. Играта напомня леко дънджън кроул, зареди тегленето на терен от всеки следващ играч и заради факта, че никога не се знае каква точно ще е картата. Това позволява многократното преиграване на играта с различна карта всеки път (след като я отворих изиграхме 7 игри подред в първите 3 мода). Движението се извършва чрез хвърляне на зар и е максимално опростено. Разполагаме със стандартно движение напред-назад и наляво – надясно, премахнати са диагоналните ходове, но това се компенсира с правото да не се изиграе движението до самия край. Системата за зареждане на зомбита по терена е елементарна – теглиш терен и поставяш зомбита. Правилата са описани на достъпен език, няма двусмислици и неяснота, което допринася за доброто настроение и голямата доза преиграваемост.
Фигурките, да има фигурки и то доста. Разполагаме с цели 100 зомбита и 6-ма оцеляващи. Четири различни типа зомбита – Полицай, Механик, Строителен работник и Фолк певица. Оцеляващите са една и съща фигура в шест различни цвята, няма отличителни белези, няма индивидуални характеристики и специални умения – има цвят за героите, за да няма сърдити играчи. Детайла на фигурите е на много високо ниво, но това което не одобрявам е мащаба им – 20мм, а не стандартните 25мм. Това не е никакъв проблем, освен ако не искате да ги използвате в друга игра с подобна тематика. 100 зомбита, ако някой не е разбрал. От фирмата предлагат допълнителни пакети с различни типове зомбита и още по детски изглеждащи миниатюри за ентусиастите.
Като художник не мога да не отбележа Страхотния дизайн в осемдесетарски нюретроуейв стил. Всяка една от рисунките е като плакат от филм на Джордж Ромеро – Night of the living boardgamers. Токъните за живот със сърчицата ми навяват спомени за часовете Super Mario пред стария телевизор Велико Търново. През цялото време докато играете се потапяте в един класически зомби апокалиптичен свят в средата на 80-те. Има моменти, в които може да усетите тълпата зомбита буквално да ви диша във врата.
Още малко за зомбитата – ако си мислите, че вие сте главните герои в играта, ами не сте. Не знам дали нарочно или съвсем случайно, но зомбитата са тези, които движат играта. Бродещите са на всякъде, във всяка отворена сграда, на всяка улица, зад всеки ъгъл и във всеки един момент могат да се озоват точно зад вас. Движат се бавно, но повече от половината карти-събития в играта им дават възможност буквално да се телепортират от единия до другия край на терена, което е приложимо основно за състезателния и отборния тип игра. Екипировките, и по-специално активирането на част от тях, е много хитро, защото намирайки даден предмет, преди да се активира, трябва да се влезе в сградата, в която се предлага – един вид заявка, че желаете посочения предмет. Понякога се налага да се почака докато се отвори дадената сграда на терена, но винаги можете да дискарднете нежеланата карта, за да си освободите място за нова.
Както при състезателните модове, така и при кооперативния има голяма доза комуникация между играчите и устни договорки. Въпреки сериозния си вид играта е забавна и увлекателна, а смехът докато се гоните със зомбитата е гарантиран.
В заключение ще кажа, че това е уникална и лека игра предлагаща неограничен брой преигравания, реално подходяща както за 2-ма така и за 6-ма играчи. Разполага със страхотни компоненти и дизайн. Миниатюрииииии. Единственият реален недостатък са картите със събития, които са неадекватни за кооперативния тип игра. Лично аз давам оценка 8 от 10. Но не вярвайте на нещо написано от човек пристрастен към тематиката, дизайна и миниатюрите, а потърсете играта и я разиграйте с приятели.
