Sail to India – по-скоро макро, отколкото микро

• About
• Latest Posts

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите.
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

• Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
• Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
• Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022

През последната година микро игрите станаха много популярни. Не само заради микро цената им, но заради качеството. Добри дизайнери доказаха, че не е нужно да си FFG и да произведеш гигантска игра за 150 лв, за да можеш да изкараш нещо качествено.

Първият хит от този тип игри беше Love Letter. Играта все още продължава да освежава вечерите с настолни игри навсякъде по света, а и подозирам, че още дълго време ще го прави.

Sail to India е микро игра, но бих казал едно ниво над Love letter. Съответно и мъничко по-скъпа. Не се притеснявайте, все още е твърде евтина, за това което получавате.

Играта успява да качи летвата на микро игрите, най-вече заради това, че още щом прочетете правилата, разбирате, че тази игра е всичко друго, но не и микро. Така че ако търсите малка блъф игричка, която да разцъквате между други игри без да се напрягате, погледнете другаде. Но ако искате да разберете как се прави добра икономическа игра с малко компоненти и много преиграваемост, време е да пообясня…

Какво представлява Sail to India?

Sail to India е worker placement игра(игра с поставяне на работници). Играта е само за три или четири човека. Продължава около час, така че не се вписва съвсем в леките „филър“ (допълващи гейм вечер) игри.

Игра в процес. (Boardgamegeek.com)

Както пише на кутията, това е игра за търговия и разкриване на нови територии. Играчите представляват португалски благородници през епохата на великите географски разкрития. Опитват се да достигнат до източна Индия с цел търговия на злато и подправки. Който успее да забогатее най-много в края на играта, той получава правото да злорадства над останалите благородници и очевидно да спечели играта.

В началото на играта, всеки играч получава по две лични табла. Едно, върху което да следи точките за победата и друго, върху което да следи парите и учените, с които разполага играча. Върху второто има и място за отбелязване на скоростта на неговите кораби.

На масата се слагат всички карти подредени на случаен принцип една до друга(или почти всички при игра с трима). На първо място се слага картата с Лисабон, следващите три се поставят обърнати с лицето нагоре и се появяват три дестинации. След това се слагат всички останали карти с гърба на горе. Последната такава карта, тази най-далеч от Лисабон, представлява Индия. В момента, в който някой достигне Индия играта свършва и се броят точките. Така че не е задължително този, който стигне пръв до Индия да е забогатял най-много.

В играта има кубчета. Накъде без кубчета в евро игра. Кубчетата представляват всичко. Кораби, учени, маркери за точки, маркери за злато, маркери за скорост, строители, събирачи на ресурси. Всеки играч започва с 5 кубчета и в последствие може да добави още от неизползваните от неговия цвят. В момента, в който на втори играч свършат кубчетата, всички останали имат по още един ход и играта приключва преди дори да сте стигнали до Индия. Е, важното е пари да има. Всичко все пак е за пари. Нали? НАЛИ? Не.

Табло за „богатство“, скорост на кораба и място учени (Boardgamegeek.com)

Табло за отбелязване на точки с помощта на историци (Boardgamegeek.com)

Кубчетата са силно ограничен ресурс. Много е важно да имаш под ръка в Лисабон по едно-две кубчета за всеки случай. Ако нямаш кубче там и спечелиш няколко точки, ти нямаш как да отбележиш на таблото си с точки, че си спечелил нещо и губиш съответните точки. Освен това, таблото ти за точки и пари е с максимум 5. Тоест, ако имаш маркер за точки и той е на 4, ти вземеш, че спечелиш 3 точки, можеш да мръднеш маркера максимум до 5. Ако нямаш свободно кубче в Лисабон пак ще изгориш. Същото важи и с парите. Ако нямаш с какво да отбележиш пари, няма как да спечелиш пари. От друга страна ако печелиш много точки или пари и забиеш всичките си кубчета на тези табла, тогава няма да имаш кубчета за кораби, събиране на ресурси и строене на сгради. Кофти.

Ходовете в играта са бързи, тъй като всеки играч има право да направи само две действия. Изборът от действие е следния.

1. Да си купи за 1 „богатство“ кубче от неизползваните и да го сложи в Лисабон. Това кубче вече може да бъде ползвано.
2. Да придвижи колкото иска от своите кораби. Корабите се движат под картите, като могат да разкриват нови територии. Разкриването на територии носи точки, така че това може да е стратегия за бързо приключване на играта (Въпреки, че всеки играч може максимум веднъж да разкрие територия в хода си).
3. Да продаде ресурс. В играта има няколко вида ресурси. Върху всяка територия има два различни вида. Всеки път
   

   Карта с дестинация по пътя към Индия. Горната сграда е крепост, долната е пазар със злато. (Boardgamegeek.com)

   когато корабите се движат под териториите имат възможност да се позиционират върху ресурс на съответната карта. Както всяка една игра с работници, така се блокира и мястото за други играчи. Когато реши, играчът може да ползва действието за събиране на ресурси и да вземе пари спрямо броя видове ресурси, които притежава. След това връща маркерите обратно в Лисабон. Както виждате, трябва внимателно да се прецени дали си струва да си вземеш ресурс или да си продължиш по пътя с корабите.

4. Да подобри скоростта на корабите си срещу съответната цена. Това е много важно. От друга страна, всичко е важно.
5. Да купи сграда. В играта има три вида сгради. Пазар – накрая на играта дава една точка и когато продаваш ресурси все едно имаш един допълнителен ресурс (отбелязан е на съответния пазар). Крепост – дава една точка и вместо да тръгваш от Лисабон, можеш да тръгнеш от някоя от твоите крепости. В играта можеш да се движиш както напред, така и назад, така че това е много полезно. Църква – просто ти дава две точки. Което си е много. Върху всяка карта има две различни сгради. Щом играч има кораб под съответната сграда, може да използва действие и срещу съответно „богатство“ да купи някоя от сградите. Слага си кораба върху сградата и вече това е маркер, който блокира останалите играчи от купуването на тази сграда.
6. Да купи технология. О, да! Има и технологии. Споменах, че всеки играч има по три учени. Това са три кубчета, които може да използва, за да купи технология (или специално умение). В играта има 12 такива и щом някой си купи умение, друг играч не може да си купи същото. Така че, както се казва, и в това има чалъм. Уменията могат да бъдат от такива каквито ти дават просто допълнителни точки за определен вид сграда до по-специфични неща. От
   

   Едно от трите табла с технологии (Boardgamegeek.com)

   типа на – всяка следваща технология ти е с едно „богатство“ по-евтина. Това е много силно и е безплатно, но от друга страна ти имаш само три учени, така че е балансирано. Също така можеш да вземеш умение, което ти позволява когато сваляш маркери от карта, да не ги пращаш обратно в Лисабон, а директно под картата. Например ако купуваш ресурси, маркерите просто ги слагаш под картата и вече стават кораби. Открихме, че това работи много добре ако използваш „rush” тактика.

Освен всички тези умения, като свободно действие винаги можеш да си махнеш маркер от където и да е и да го върнеш обратно в Лисабон. Това предпазва от зацикляне на играта. Например ако нямаш повече кубчета в Лисабон, но нямаш и пари да си купиш нови. Така че винаги можеш да върнеш един кораб в Лисабон или да освободиш някой ресурс или сграда.

Това са основите на играта. Както виждате, получавате значително количество игра в една малка кутийка. Така че не се залъгвайте от името „микро“ игра. Това си е съвсем хептем баш бая игра. Имам само едно малко мрънкане относно Sail to India. И то е свързано с…

Компонентите

Кубчетата в играта са стандартни кубчета, които се използват в почти всички евро игри. Книжката с правилата е ясна и с примери. Картите са с голям размер и дори има опасност да не ви стигне мястото на масата, тъй като ги нареждате една до друга. Това не е проблем. Артът по картите е сравнително стандартен, не е лош, но не е и кой знае какво. Но това също не е проблем. Проблемът ми е качеството на самите карти. Изглеждат някак…евтини. Сякаш сам съм си ги принтирал на малко по-дебела хартия. Когато ги сложите на масата не си личи, но когато ги хванете с ръка, определено се усеща. Това разбира се няма да е проблем ако им сложите протектори. Всъщност това е задължително според мен. Сложете протектори. Въпреки това…

Играта е страхотна!

За парите, които плащате, мисля че получавате повече от добра игра. Sail to India е игра с много стратегия и преиграваемост, различни подходи към победата и много напреженение, тъй като мястото е тясно и постоянно си заемате позициите. Още преди да взема играта, знаех, че тя ще е добра, но определено се изненадах от дълбочината на изборите и едновременно с това лекотата на плавните ходове. Дори в момента, докато пиша това ревю ми се доиграва и започвам да обмислям каква стратегия да поема следващия път като поема към Индия. Препоръчвам!

ПЛЮСОВЕ:

• Различни стратегии за победа
• Бързи и динамични ходове
• Безкрайна преиграваемост
• Много евтина игра

МИНУСИ:

• Ниско качество карти
• Само за трима или четирима играчи
• По-дълбока, по-тежка игра и по-дълга игра от стандартните микро игри

Благодаря на BoardGames.Bg за предоставеното копие на играта, особено когато играта е толкова добра! Препоръчвам ви веднага да се насочите към магазина и да купите играта, като кликнете на бутона отдолу.