неделя, октомври 22, 2017
Заглавна страница » Енциклопедия » За настолните игри и хората
За настолните игри и хората

За настолните игри и хората

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

 

Настолните игри… извинете, съвременните настолни станаха световно популярни последните десетина години. У нас тепърва навлизат и все още нашето хоби може да се категоризира към ъндърграунд културата. Това категоризиране обаче се оказа нож с две остриета и стана една от основните причини, поради които реших да напиша тази статия.  Целта ми не е да ви запозная с настолните игри като цяло, а с настоящето на цялата атмосфера, която цари в България, свързана с това наше толкова любимо хоби.

Ако сте запознати с термина „съвременни настолни игри”, можете да продължите да четете.

Ако не сте – УМОЛЯВАМ ви да продължите да четете, преди да попаднете на неподходяща статия или репортаж, правен от неподходящи хора. Преди това обаче ви препоръчвам да кликнете на бутона отдолу, за да се запознаете с основите на това „Какво е настолна игра”.

Какво е настолна игра?

Какво се изписа досега?

През последните една-две години излязоха няколко статии и няколко видео репортажа за това „ново” хоби. За жалост почти всички представиха зле и откровено неподходящо идеята за настолните игри. От всички лъхаше къде нафталин, къде запретнати шалчета, но общо взето можеха да се наблюдават три тотално погрешни и подвеждащи тези.

 Бягане от действителността – Това е най-тъжната и потискаща теза, която освен друго е клише. Това схващане може да се срещне и при определяне на хората, които играят видео игри – „младежта” в съвременното общество, която живее в един измислен свят”. Преди години, това беше оригинално изказване.

Не казвам, че подкрепям безцелното висене пред компютъра и конзолите, да не говорим за MMO-тата. Казвам само, че често тези неща се пишат от хора, които и понятие си нямат за какво говорят.

Ако все пак, някой играе настолни игри с цел да бяга от реалността, да замества нещо, което му липсва в живота – това вече е тъжно и определено има нужда от приятели и близки.  Сега ще кажете – нали затова играем настолни игри? Да се запознаваме с хора. Да, така е, но обикновено, този тип хора, които бягат от реалността не играят игри да се социализират, нито да се забавляват. Те играят, за да влязат в играта и ако може да не излязат. Недай си Боже да загубят…

Връщане към детството – това е най-абсурдната теза, която съм чувал, но се среща. Ако някой ми каже кога през осемдесетте, айде през деведесетте е играл настолна игра… Да, срещало се е тук-там някои фалшиви версии на Монополи като Тони Бизнесмена, но все пак целта на репортажите е уж да запознаят хората със съвременните настолни игри, не с „пионките и зарчетата” – както се изразяват.

 Хипстър тезата – Това е най-често срещаното определение последно време. Да, няма да го чуете по този начин. Но понеже хобито е ново и „ъндърграунд”, кой ли не се качи на влака и се направи на оригинален. В никакъв случай не искам да секвам ентусиазма на начинаещите в хобито, аз говоря точно за онези статии, репортажи и ивенти, които имат обратния ефект на това, което претендират, че правят. Говоря за организиране на срещи по барове за уж играене на настолни игри, където хората се правят на интересни и се преструват, за да могат „да се почувстват по детски”. Говоря за играене на настолни игри на приглушена светлина с по чаша вино в ръка. Говоря за претенциозни статии, в които авторите обясняват какви са спецове на настолните игри и колко са модерни, че разбират от това, а всъщност имат снизходително и презрително отношение към геймърите. Говоря за всичко онова, което настолните игри не са.

 – Тогава какво са настолните игри?

– И до там ще стигнем, но първо…

От автора за автора

Вметнал съм тази част, тъй като искам да напиша една напълно откровена статия, в която да стане ясно защо плямпам всичко това, имам ли някакво покритие на претенциите си, а и да разберат най-после тези, които ми четат ревютата, с какъв човек си имат работа.

Време е за малко нарцисизъм, себепръцство и курс по излишна информация и изящество.

Името ми е Деян. Считам се за вярващ, не просто номинален, християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.

Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.  От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Занимавам се с писане цял живот – къде професионално, къде не. Завършил съм кино и телевизионна драматургия (кхъ… семестриално, кхъ…) и твърдя егоистично, че разбирам що годе от това.

Запалих се по хобито преди около три години с играта „Age of Empires 3: Age of Discovery”. Преди това, разбира се, съм играл до пръсване класиката Монополи под всякакви варианти, дори и домашни. Като дете с моите приятели сме мислили десетки настолни игри преди дори да чуем, че съществува такъв термин. Като човек 84-ти набор съм израснал с книгите-игри, като дори съм писал десетина. За домашна употреба, разбира се. Все пак съм бил на десет. Спомням си голямата революция, когато прочетохме първата книга-игра за двама. Не се сещам за какво ставаше въпрос, помня че имаше някакъв кораб. Малко по-късно излезе нещо като книга-игра, но с разгръщаща карта. Помня вълнението, когато влизах всеки път в книжарницата и първо търсих този тип игри. След това спомените ми се сливат с видео геймърството, на което отделих твърде голяма част от живота си. Вече не играя никакви видео игри, въпреки, че този Hearthstonе! Ох…

Преди около две години и половина направих блог, в който можех да си бъбря колкото си искам за новата ми страст. Оказа се успешен, защото чрез него се запознах с много готини хора и успях да се внедря малко или много в общността на настолните геймъри. Блогът (TheBigBoxBg), между другото, още съществува и все се каня да го приключа, въпреки, че все още привлича читатели и отвежда от време на време до сегашния сайт. С което стигаме до…

 BigBoxGamers

Блогът някак естествено премина в нещо по-голямо. На 22 Януари 2013, с помощта на близки и приятели се появи сайтът. По-късно се оказа, че имаме сърожден ден с BoardGameGeek. Хм…

Кръстихме сайта BigBoxGamers, защото идеята ми беше това наистина да е място, където да се обединим всички геймъри и ентусиазирани хора в хобито, за да можем да споделим нашите преживявания и опит в игрите.

Ентусиазъм имаше. Желание – не толкова. С което не обвинявам никого, разбира се. Защото все пак ние работим изцяло за кауза и удоволствие, без да изкарваме нито стотинка. Също така не планираме нищо такова в близкото бъдеще. Няма как да плащам на автори, така че разчитам на ентусиасти, които имат възможност и време.

Ако разгледате сайта ни, ще разберете, че всъщност имаме доста автори, които пишат от време на време за нас и на които ние сме много благодарни! Въпреки това, сайтът трябваше ежеседмично да се пълни с нова информация, ревюта, интервюта, видеа и всякакви други интересни неща. Затова ми трябваше партньор, който да е сериозен в безплатния труд и отдаден на каузата. От първия път уцелих точно такъв. Така че сайтът вече не е само мой, но и на Недислав (на който искрено благодаря), или както можете да го засечете в сайта – BigBoxTyr.

За бъдещето и плановете на сайта, можете да ни следите във фейсбук . Сега да кажа две думи за…

 Каузата

Очевидно искаме да популяризираме хобито в България. Стараем се да бъдем полезни колкото можем повече и до колкото можем да си го позволим. Поради тази причина имаме желание да работим с производители и магазини, за да може да има постоянно течение на новини и ревюта. Смея да твърдя, че малко по малко ни се получава, като от известно време работим с доста производителииз целия свят. Но затова след малко.

Освен популяризирането искам да кажа нещо, което със сигурност не излезе от нито един от материалите, написани или излъчени досега.

 Шок! ШОК! ШОК!

“ Хората, които играят настолни игри са нормални хора.“ 

                                                 –   Деян Георгиев

Можете да ме цитирате.

Да, точно така. Нормални хора и то в добрия смисъл… че напоследък ненормалността е много отмито понятие. Освен трите тези, които споменах по горе, има още една, която има някаква основа и може да подведе към грешно разбиране.

Често заклеймяват хората, които играят не само настолни, а какъвто и да е вид игри като задръстени хора. Не казвам нърдове или гийкове, защото последно време е модерно да си нърд. Говоря за задръстенячеството, което все още се води такова каквото е.

За жалост, в повечето случаи, хората които обвиняват другите, че са задръстени – потъват сами в определението си. Те са задръстени със задръжки, предубеждения, комплекси и всякакви други бастунни образования запокитени на някое болезнено място. Не искам да ги обидя по този начин, но проблемът на тези хора не е в игрите, а в начинът на възприемане на околността. Затова ние, които играем игри, също не трябва да се отнасяме с тях като с „невежи”, „неосенени” и много често „глупави” хора. Защото по този начин сами си падаме в клишето, в което ни обвиняват. Нека постъпваме разумно като леко и внимателно… нагло им наместим някоя настолна игра в някое събиране!

Няма нищо лошо да не харесваш настолните игри. Това, което искам да кажа е да не си изграждаш мнение от некомпетентно написани статии, филми, телевизия, общи възприятия и от бабешки приказки. Просто опитай, пък тогава реши.

Което ме навежда на основната кауза, за която се борим. Ние искаме да покажем на хората, че настолните игри могат да бъдат…

 Алтернативно социално преживяване

Социално преживяване е такова преживяване, в което има социален контакт. После ще ми благодарите за това гениално осенение.

Сега ще ви изброя няколко псевдо социални преживявания, които масово се възприемат за това, което никак не са:

–   Шумна дискотека, бар (запознанствата и взаимоотношенията се леят на килограм, когато се налага да врещиш в ушите на хората)

–   Алкохолно парти (хубавия социален контакт изисква поне да помниш нещо на сутринта)

–   Безцелно кисене по кафета (в повечето случаи това са едни часове прекарани в пушене и без нито една полезна „приказка”)

Преди да сте си изградили стереотипно мнение за мен, прочетете няколко абзаца по-горе или просто се замислете колко продуктивни са всички тези неща.

Всичко, което правим трябва да носи някакъв плод. Ние искаме да научим хората, че има добри и позитивни начини хората да се забавляват и сближават.

Естествено не е нужно да играете винаги игри, ние просто предлагаме безопасен вариант за социален контакт. Игрите просто са перфектен хибрид между комуникиране, взаимодействие и целенасоченост в едно събиране. На мен лично (в повечето случаи)  събиранията за игри ми носят нужното социално задоволение, което едно нормално събиране може да донесе.

 Погрешно разбиране за общността

Да играеш настолни игри, не означава, че си в една отделна каста, която не приема никого. Често хората се затварят в общността на интересите си и не възприемат нищо различно от това или в по-лошия случай – смятат, че понеже те са различни са по-добри. Тази тенденция съществува и при общността на хората, които играят настолни игри, разбира се. Нашата цел е да премахнем тази преграда и да покажем, че това да играеш игри не означава, че влизаш в някаква отделна прослойка, а че просто играеш игри. Дори самият аз се старая да го показвам в начина си на писане, за което ще поговорим след малко.

Ние сме отворени за абсолютно всички, които искат да пробват настолни игри. Нашият дом (на моето семейство) е винаги отворен. Така че просто ни елате на гости. Много пъти хората са се страхували да дойдат, защото си мислят, че настолните игри са твърде задръстена работа или пък твърде сложни. Вече опровергах първото, а за второто – има всякакви игри, така че ние се стараем да имаме в колекцията си както игри за сериозни геймъри, така и игри за хора, които никога не са играли нещо подобно. Защото не играта е важната, а както казахме – хората. Е… ще бъде твърде лицемерно да кажа, че ако играта е тъпа бихме си изкарали добре.

 За писането на ревюта

(Рецензия на български, но рецензия звучи… ами не на място, когато говорим за игри.)

Писането на ревюта е много субективна тема. Точно затова искам да се захвана с идеята за субективизма. Първо, нека да кажа, че няма такова нещо като обективно ревю. Именно затова са ревюта. С ревютата си, човек изказва мнението си за нещо. Няма значение дали е обхванал всички гледни точки, няма значение дали е справедлив спрямо дизайнерите, няма значение дори дали е неграмотно написано (въпреки че две-три запетайки биха били добре). Ревюто е преценка за нещо, което някой е видял и иска да изкаже мнението си за него. Може да е неясно ревю, може да е глуповато, но е ревю. Това е мнение. Да, това е точната дума – мнение. Целта на ревюто е на първо място да бъде полезно и на второ – авторът да си изкара натрупаната нужда от графомания, която го е мъчила цяла седмица. Това носи удоволствие… поне на мен.

Ако искате нещо обективно, можете да прочетете правилата на някоя игра. Почти винаги се намират онлайн. Ще кажете – да, ама правилата са на английски. За съжаление, много е вероятно самата играта да е на английски, така че и ревюто би ви било безполезно.

 Нещото, на което държа най-много в нашия сайт е искреността на хората и тяхната личност, предадена в текста. Не искам да чета сухо преразказване на правила (предполагам и вие), не искам да чета как тази игра е добра, само защото механиките работят (предполагам и вие), не искам да чета нещо, което и сам мога да се сетя (със сигурност и вие). Това, което искам да чета е какво усещане носи играта, как точно е променила вечерта ви след като съм я играл и ако може една искрена непретенциозна и директна лична оценка.

 За претенциозността

По-рано споменах, че се занимавам с писане от много години. Като човек, който познава употребата на думите, аз мога да се направя на интересен и да започна да пиша литературни послания и научни изследвания на игри, но не трябва да се забравя едно нещо.

Хора, говорим за игри!

Нека да пишем все едно говорим за игри, нека усещаме текстовете си, все едно говорим за игри, нека да пишем така, все едно говорим с приятелите си за тези игри.

Старая се да гоня точно това усещане с моите текстове. Старая се да убеждавам и колегите да пишат по този начин. Защото в крайна сметка, ние сме просто хора, които играят много игри и искаме да обясним на другите хора, защото играем толкова много игри. А ако успеем и да ги убедим да играят с нас, още по-добре.

Разбирам, че много хора не харесват начина по който пиша, както и че други пък са си фенове на глупостите, с които ги заливам. Това е което търся. Защото това означава, че имам стил, че имам глас и че имам мнение. Тези, които ме следят могат да разчитат винаги на постоянното ми мнение и изказ. Няма да ме видите да се правя на интересен, нито на Елин Пелин.

Тук е моментът да спомена, че постоянно търсим автори, така че ако има желаещи, могат да ни пишат тук или във фейсбук.

 Финал

За какво беше цялата тази логорея на моралничене и сочене на пръсти? Ще го кажа с едно изречение – Това сме ние, това съм аз, това е нашето мнение. И най-вече – това са настолните игри!

Стараем се да не бъдем негативни, искаме общността да е цяла, но искаме да е и отворена. Има много дразги и глупави интриги, особено сред магазините и разпространителите, но не искам дори да говоря за тях, защото се излагате момчета и момичета. Стегнете се, бе! И без това сме малко. Защото всички ходим по голяма нужда, но няма нужда да ядем от същото място.

Ако някой има въпроси, очаквайте ме другата седмица с още 34 страници… Шегувам се. Или…

 

Откровено за настолните игри и за нас!

Преглед на статията

Оценка

Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!

Потребителска оценка: 4.44 ( 9 гласове)
0
Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*