Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
- Компания – NSKN Games
- Дизайнер – Андрей Новак
- Тип – европейски тип
- Основна механика – поставяне на работници
- Времетраене – 60-120 минути
- Тема – Строене на граничен град в древен Рим, способен да защити империята от варварите…дам, всички знаем как свършва това.
Радвам се, че имах възможността да опитам една съвсем прясна игра и то с хората, които са я създали. Преди няколко седмици бяхме на международен фестивал на настолните игри в Румъния и там NSKN Games ни представиха няколко игри. Претор беше една от тях. Бях гледал ревюто на Ричард Хам и малко се съмнявах играта да ми хареса, тъй като почти всички игри, по които се възнася Ричард за мен са ми…meh… Но!
to BigBoxGamers, You guys are awsome – Andrei Novac
Това, което виждате е моето копие от играта, барабар с автографа на Андрей Новак. Дали това означава, че наистина харесвам играта или просто като съм купил Прето съм действал емоционално и прибързано р, както обикновено?
Милата ни Римска империя
В момента има много игри на римска тематика, но почти не се сещам за такава игра, която е изкарала темата на преден план и наистина да се усеща мощта на едновремешните завоеватели. Е…и тук няма да видите това. Темата просто я има. Съвсем спокойно всичко това можеше да се развива да кажем и в средновековна Англия и да не строим стени, а пристанища. Но!(2)
Първо – темата не е за завоевания, а за защита. Играчите са инженери, наети от Цезар Адриан да построят стена в покрайнините на Рим, за да предпазят империята. Освен стени, трябва да се направи и град, който да поддържа работата на работниците. Така че преди всичко, това е игра за строене, събиране на ресурси и пак строене.
Второ – Темата на Претор се усеща в малките неща. Да, като цяло можеше да е всичко друго, но детайлите правят атмосферата истинска. Какъв труд ще дадеш на работника? Дали елементарен, с който да не му позволиш да се развива или такъв, който ще го повиши от чирак в калфа? Дали ще бързаш да пенсионираш хората си, за да се чувстват по-добре и да ти дават повече слава или ще пазиш работниците си колкото може по-дълго, защото пенсиите – скъпи, а и тая пуста стена все някой трябва да я направи! Дали ще вдигнеш морала на хората със строене на повече храмове или ще се насочиш към връщането на пенсионерите от запаса. И най-важното – как ще строиш сградите? Дали ще сложиш единия площад до другия или дъскорезницата до храма, но да вдига шум. Всичко е от значение. И да, тези неща ги няма в книжката, но ако имаш желание, можеш още на втората игра да усетиш потока на темата в Претор.
Градът на инженерите
Целта на играта е да строите сгради, които да ви помагат в мазненето пред Цезар Адриан. Колкото по-добри и успешни са те, толкова по-забелязани можете да са чувствате. Играчът, натрупал най-много слава (или в 
случая точки) печели играта.
Претор свършва щом почти всички сгради бъдат построени или не свършат възможностите да построите стена.
Сградите са скъпи, но дават много слава. Въпреки това, можете да се направите на разсеян и да оставите другите да купуват сградите, а вие само да ги ползвате. Това би свършило работа ако имате добър начин да изкарвате пари, тъй като всеки път щом ползвате сграда на някого, трябва да му платите такса.
Сградите биха могли да ви дадат ресурси, слава, пари или умения.
Сградите са малко, така че внимавайте къде ще пратите хората си да работят най-напред, за да не ви заемат каменоломната, точно когато ви трябват камъни най-много.
Много е важно и как позиционирате сградата си в града. Всяка сграда има различни по цвят мозайки в своите ъгли. Ако успеете да съчетаете тези мозайки с други мозайки от този цвят, това би направило града още по-красив, след което можете да се похвалите със самодоволна усмивка пред цезара, на който да се надяваме му пука за вас.
Условия на труд
Работниците ви представляват зарове. За разлика от игри като Kingsburg, вие не ги мятате, а само използвате като отбелязвате кое ниво са те. Кой шеф си мята безразборно подчинените така или иначе?!
Има сгради, където ако пратите вашия работник, той качва ниво. Има други – като пазара например, където работникът не прави нищо друго освен да продава и купува. Според играта, пазарът не го учи на нищо, но да ви кажа за пресмятане на това колко пари ще ви излязат три оръжия, шест дъски и четири плочи мрамор и, пък после да обмените всичко това в двайсет кила камъни – това си е направо висша математика.
Когато един работник стигне петица, на него му остава съвсем малко до пенсия…За съжаление, ако сте коравосърдечен работодател, винаги можете да го пращате на пазара и постоянно да му казвате – само още мъничко не ти достига до пенсия. Утре, обещавам. Утре! В Рим очевидно за да вземеш пенсия не се искат години, а опит! Е, можеше и да е по-лошо. Да не си римски гражданин. Тогава ‘земи тая българска пенсия. Ако вземеш изобщо, де. Всъщност, то това е българската пенсия.
Римски социалисти?
Комунизмът очевидно тече и в кръвта на древните римляни. Модата да се наричаш демократ, но да си носиш плексигласов ключодържател с лика на Маркс, явно не е от сега.
Ако вземеш, че много набереш скорост в началото на играта и мазните ти номера изглежда, че минават пред цезара, не се радвай твърде много. Рано или късно на Адриан ще му дойде някаква псевдо демократична идея, че не е хубаво един човек да напредва толкова много, затова ще реши, че може да подпомогне другите играчи като им даде предимството да избират първи къде искат да работят през деня.
Поне има разнообразен пазар, а не щандове, пълни само с дърво и то през два вторника.
Сериозно – тия механики са много добри!
Всеки играч има пред себе си табло, върху което си прави плановете и следи развитието си.
- Място за работниците – тук се слагат всички зарове със съответните нива. В края на хода трябва
да плащате заплати за всички работници, които стоят на място с отбелязана монета. - Място за пенсионерите – тук стоят всички пенсионери. Накрая на хода, трябват да плащате на пенсионерите, които стоят на място с монета.
- Място за бъдещи работници – когато искате да наемете нов работник, отивате на сградата, където се наемат работници и после започвате да го обучавате. След два хода, той ще е готов за работа и ще бъде първо ниво.
- Място за морал – започвате играта с неутрален морал, тоест „0“. Всеки път щом не успеете да платите заплата или пенсия се движите на минус. Има малко варианти обаче да вдигаш морала, така че контролирайте си парите и хората. Накрая на играта се отбелязват точки, които съответстват на таблицата ви за морал.
- Цена на ресурсите – всеки път, когато отивате на пазар се консултирате с тази таблица и разменяте колкото и каквито си искате ресурси и пари. Не е лека работа.
- Точки за пенсионирани работници – в играта има две епохи. В зависимост от това дали пенсионирате работник в първата или втората, вземате различни точки. В общия случай, играта ви стимулира да пенсионирате хората си бързо. По този начин обаче оставате с по-малко работници. Спокойно, има начин да върнете тези мързеливи дъртаци обратно на работа!
Различни инженери!
Играта пристига с пет еднакви табла за всички играчи. Когато обърнете тези табла обаче ще видите, че от „B” страната всички са уникални и помагат за различна стратегия. В някои случаи, ресурсите са с различни цени, в други пенсионерите вземат по-голяма пенсия, в трети липсата на морал може да бъде опустошителна. Това не само придава различен привкус на играчите, но може тотално да ви бутне към различна стратегия по начин, по който няма всички да се избивате за едни и същи сгради постоянно.
Някои притеснения
В играта има ограничено количество сгради и всеки път излизат абсолютно всички. Не ме разбирайте погрешно, сградите са много и играта е измислена по такъв начин, че да можете да планирате ресурсите си за бъдещите сгради. Това би могло да доведе до познати схеми след няколко игри, но не съм сигурен в това. Разнообразието на таблата, различните начини на печелене на точки и интерактивността в блокирането на места може би троши опасенията ми. Времето ще покаже.
Основното ми притеснение с това обаче е друго. Играта става изключително трудна за нов играч срещу опитен играч. Да, върху задната част на книжката с правилата има всички сгради, подробно описани, но това пак не би помогнало на съвсем нов играч, който не знае какво прави. Така че, майстори на Претор, бъдете малко снизходителни към неопитните си приятели!
Бъгове в зарчетата. При мой приятел, играта е пристигнала с няколко пострадали зарчета с дупки, където трудно можете да различите петицата с четворката. Аз имам само един такъв зар, но не се оплаквам, защото имам засъхнало мастило върху зара с двойката във формата на усмивка. Предпочитам да си мисля, че е нарочно и благодаря!
Ооо…Колко мило!
В крайна сметка?
Изключително много харесвам играта! Носи едно много приятно удовлетворение и лекота по време на играта, което малко евро игри успяват. Претор не е сложна, изборите са много, но не особено трудни и обикновено знаеш какво ще правиш няколко хода напред без да се напрягаш много. Ходовете са бързи и няма да чакате много докато отново сте вие. Различните табла изглеждат балансирани, а механиката, в която този с най-малко точки винаги е първи е хитра и може да заблуди първия играч. В последната ми игра се случи да съм цялата игра поне с 30 точки повече от втория и накрая съвсем безславно си заех почетното последно място. Така че трябва много да внимавате да не се отделяте твърде рано, защото в края на играта се появяват сгради, които носят рязко много ама МНОГО точки и до които може да нямате шанс да се докопате!
С други думи – евала NSKN Games, успяхте да ни спечелите с първата ваша игра, която сме пробвали, нямаме търпение за следващата!
ПЛЮСОВЕ:
- Иновативна механика с подобряващи работници
- Красив арт и добри компоненти (О, забравих ли да спомена?)
- Обезопасена игра от феномена анализис парализис
- Уникални стартови умения за различните играчи
МИНУСИ:
- Новите играчи нямат шанс срещу ветераните
- Може да заеме доста място на масата
- Продължава по-дълго от колкото пише на кутията
Преглед на статията
Оценка
Накратко: Моля подкрепете ни като дадете оценка, харесате и споделите това ревю! Ако се чувствате разговорливи можете да ни оставите и коментар. Уверяваме ви, четем всички коментари!
