петък, февруари 23, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Memoir’44 – номер едно за мен BigBoxGeek
Memoir’44 – номер едно за мен BigBoxGeek

Memoir’44 – номер едно за мен BigBoxGeek

Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Казвам се Христо Филипов, на 31 години съм. Ако съдим по датата на регистрацията ми в Boardgamegeek.com сериозно съм се потопил в света на настолните игри от около 8 години. За това време съм изиграл повече от 250 заглавия, като съм заформил колекция от около 80 настолни игри. За мен по-важното е, че през това време създадох множество запознанства и дори приятелства с други фенове на хобито, което е безценно.
Христо Филипов 'BigBoxGeek'

memoir-44-sword-beach-800Когато някой разбере, че имам над 70 настолни игри, следващият въпрос обикновено е коя е любимата ми игра. Имам заучен отговор – Memoir’44! Не, че толкова категорично може да се отговори на този толкова некоректно зададен въпрос…  Защото аз деля игрите на много видове, например взависимост от бройката на играчите, от вида на компанията, с която би следвало да се играе, от темата, от времетраенето на играта, от количеството мислене, което се изисква от играча и т.н. Във всяка категория мога да кажа, че имам една или няколко любими игри.

И все пак избирам да посочвам Memoir’44 за любимата ми игра, без да се обяснявам, че това е само условно. “Защо?” – ще попитате. Защото е една от малкото преминали два много тежки теста – теста на времето и теста за преиграваемост. Играя тази игра редовно от 5-6 години и все още изпитвам огромно удоволствие всеки път, когато я играя. Благодарение на факта, че играта е базирана на стотици сценарии, може да играеш като мен години наред, без да се налага да изиграеш един и същи сценарий два пъти. Всеки път си поставен пред нова игрова ситуация, което е особено ценното на тази игра.

Но нека да обясня малко повече за правилата, преди да продължа с анализа и превъзнасянето по играта!

Това е игра за двама, която е базирана на различни битки от Втората световна война. Всеки сценарий представлява разиграването на дадена битка. От едната страна са нацистите, а от другата – американците (експанжъните вкарват и други нации). Бордът, върху който се играе, е разделен на шестоъгълни полета, върху които преди началото на битката се разполага сценарий, т.е. добавят се различни терени като градове, реки, гори, хълмове и т.н., всеки от които с различни, но елементарни правила. След това се поставят и различните военни единици на стартовите им позиции според сценария. Основно има три вида такива военни единици – пехота, танкове и артилерия. Всяка с различни правила за движение, атака и брой военни (фигурки) в нея. Експанжъните добавят десетки нови военни единици, така че разнообразието в последствие е огромно.

След слагането на борда се раздават по определен брой карти, с които по време на играта се дават команди на единиците. Броят на картите за всеки играч зависи от конкретния сценарий.

Ходът протича по следния начин: избираш карта от ръка и я изиграваш. Най-често срещаният вид карта е за даване на команда на определен брой военни единици от дадена част на борда (сектор) да се движат и атакуват. Тук следва да се спомене, че бордът е разделен с пунктирна линия на три сектора – център, ляв и десен фланк. Та, съответната карта ти дава право да даваш команди само на единици от съответната част на картата. Първо, имаш право да преместиш всички единици, които решиш, до лимита, даден ти от картата. Различните memoir_44_board2единици имат различен начин на движение, като теренът също влияе на движението – на някои терени трябва да спреш, на други влизаш само от съседно поле и др. такива. След това атакуваш, като се използват специални зарове. Съответно всяка единица атакува с различен брой зарове, който се модифицира и от терена, на който се намира съответната единица и атакуваната единица, както и от разстоянието между тях. След хвърлянето на зара, успехът на атаката се определя от целта, която си атакувал. Така например, ако си атакувал пехота, всяка страна на хвърлените зарове, която сочи пехота е удар, както и гранатата, която пък уцелва всички единици. Интересното е, че пехота има на две от страните на всеки зар, така че като добавиш и гранатата, лесно можеш да сметнеш, че с всеки метнат зар имаш 50 % шанс успешно да удариш пехота. За сметка на това, за да свалиш танк ти трябва зар със страна танк, която е само една, плюс гранатата. Артилерията пък се удря само с граната! Другите страни на зара са звезда, която в общия случай е пропуск, но има множество допълнителни правила, които я използват като допълнителен удар, например самолетите удрят и на звезда, или пък други специализирани единици удрят и на звезда срещу определена цел – например антитанковата пехота срещу танкове. Последната страна на шестсенния зар е флаг, който задължава атакуваната единица да се измести с едно поле назад. Ако няма накъде да се премести, защото е блокирана от други единици или непроходим терен, всеки флаг, който не може да изпълни се брои за допълнителен удар по единицата.

mm_bt_battlesЗа всеки удар, атакуваната единица маха една от фигурките си. Интересното е, че дори останала с по-малко фигурки, единицата продължава да има същата атакуваща сила като военна единица с максимален брой фигурки. Това е критикувано от някои като нереалистично, но за мен е доста гениално от гледна точка на подобряване на геймплея, защото ти дава допълнителни опции. Да приемем, че атакуваща сила на единицата се намаляваше – тогава след понасянето на 2-3 удара, единствената разумна опция би била единицата да се премести назад, за да не бъде унищожена напълно. Ниската й атакуваща сила би направила неблагоразумно да атакува. Докато при пълна атакуваща сила имаш избор  –  дали да атакуваш (макар и да съзнаваш, че ще бъдеш лесна жертва за противника на следващия ход), или да бягаш, което си остава опция.

Различните единици се различават и по броя на фигурките в тях – така например пехотата сеMemoir44Cards състои от 4 фигурки, танковете са 3, а артилерията – 2. Когато и последната фигурка от военна единица бъде унищожена, атакуващият я играч печели един медал, което се отбелязва с последната фигурка от унищожената единица на специално място на борда, отброявящо медалите. Целта на играта е спечелването на определен брой медали, според сценария – обикновено 5-6. Медали могат да се печелят и чрез постигането на определени специфични цели по картата – например завладяването на град, излизане от определено място на картата с твоя единица и други.

Освен посочените горе карти, има и тактически такива, които ти позволяват да правиш специални неща, като например да атакуваш с повече зарове в близък бой, да лекуваш единици, да атакуваш с артилерията два пъти, да я местиш три пъти по-бързо от нормалното или други подобни.

Интересна е игровата механика, че можеш да даваш заповеди само на единици, за които имаш карта в съответния сектор – това понякога води до неприятни ситуации. Например при лош късмет може няма как да дадеш команди на единиците, които искаш, но пък това създава много важното усещане за „fog of war”, т.е. не знаеш къде със сигурност противникът ти ще играе на следващия си ход. Иначе би било много по-предвидимо и не толкова интересно Освен това би довело до прекалено анализиране (подобно на шаха). А и със специалните карти, които командват бази не в отделни сектори, а на по-свободен принцип (като например 4 пехоти), това до голяма степен се поставя в едни разумни граници. Следователно много редки са случаите, в които можеш да се чувстваш тотално прецакан от картите.

Във връзка с това мога да кажа, че играта има и добро количество „hand management” (управление на ръката с карти), защото определено не е най-добрата тактика да играеш винаги най-силната си карта всеки ход. Можеш да я запазиш за бъдещ ход, като подготвяш нещата така, че да има още по-голям ефект. Например, може да прехвърляш някои единици в центъра в единия ход, а в следващия да изиграеш картата „Мести и атакувай с всички единици в Центъра“; или пък ако твои единици са в съседство с две противникови единици, можеш вместо веднага да изиграеш картата, даваща ти право на 4 единици да атакуват в близък бой с допълнителен зар, да изчакаш и засега само да преместиш още 2 единици в съседство, за да използваш пълния потенциал на картата следващия ход.

mm_oo_elements_enКомпонентите на играта са на отлично ниво – като почнем от картата, тайловете с терени, фигурките – всичко е направено, за да издържи дълго време. Аз съм изиграл стотици игри и всичко все още е в перфектно състояние, с едно изключение – заровете. Те са дървени (любимите ми) и логично, с времето боята почва да се поизносва. Засега обаче това не е проблем – след стотиците игри, все още е напълно разбираемо какво изобразява  всяка страна на зара, а поизносеният им външен вид ги прави дори по-автентични и по-привлекателни за игра, поне за мен. Така че все още играя с тях, макар да имам и допълнителни, чисто нови зарове от експанжъни. Много приятно допълнение към компонентите са т. нар. Cardholders – държачи на картите, така че да можеш спокойно да гледаш едновременно всичките си карти, а не да ги държиш и прехвърляш в ръката си. Ползвам ги и за много други игри, защото са голямо удобство (а за играта Hanabi са си направо задължителни). Артът по картите и терените също е страхотен.

Правилата са много ясно и добре написани, с много примери и илюстрации. Никакъв проблем тук. Освен това за всички видове единици, терени, нации и специални действия има карти, така че когато ти трябва да свериш някое правило, можеш бързо и лесно да намериш нужната ти информация, без да ровиш в различни книги с правила (а техният брой набъбва с всеки експанжън). Вместо това можеш да използваш само няколко тестета с карти, съдържащи всичко, което ти трябва (а картите са дори номерирани, като техният номер е посочен в сценария, който ползва съответната по-специализирана единица, например).

Базовата игра включва 16 сценария, които са напълно достатъчни за немалко време. Безплатно от сайта на издателя Days of Wonder можете да си изтеглите още множество официални и стотици неофициални сценарии, направени от фенове.

Играта може да се играе и онлайн срещу заплащане, като в зависимост от пакетите, изиграването на една игра ви излиза между 5 и 15 стотинки. Самото инсталиране на програмата ви дава около 40 безплатни игри.

Няколко думи и за поддръжката на играта от издателите Days of Wonder – тя е меко казано ss_ec9092c9f43969e66a49d59ca1d5bd083d0adfb8.1920x1080феноменална! От излизането си през 2004-та, всяка година излизат средно по 2 експанжъна, така че ако си фен на играта, едва ли ще те оставят да скучаеш дълго – тъкмо си изиграл последния експанжън и се появява нов (аз даже съм малко назад с материала). Експанжъните добавят много към играта, много! Вече има около 20 експанжъна, някои от които са уникално добри. Експанжъните пренасят битката и по другите фронтове на Втората световна война. Те представят и други нации, със свои специални правила, добавят самолети с физически фигурки в играта (а не само с абстрактна карта, както е в базовата игра), десетки нови терени, единици и стотици сценарии. Добавят се и нови игрови формати, като Breakthrough и Overlord – при тях се играе на по-голяма карта, като там има възможност и за игра с повече от двама играча. Особено ми харесват и вече излезлите две книги с кампании, които ти дават възможност да играеш поредица от сценарии в кампания, като изходът на битката предопределя коя ще е следващата.

Уникалното в тази игра е, че съчетава в себе си перфектното за мен съотношение на мислене, късмет и забавление. Всеки ход имаш определено количество опции за игра, които не са прекалено много, че да се бави ненужно играта, но и не са прекалено малко, че да играеш на автопилот. Оживлението и напрежението всеки път, когато метнеш заровете, играе голяма роля за наслаждаването ми от играта. Много често игрите завършват така, че ако единият не спечели този ход, то другият ще спечели на следващия – поне така би трябвало, но точно тогава заровете започват да показват фриволната си страна и се получава доста забавно и изпълнено с напрежение преживяване!

Базовата игра може да се намери в България за около 100 лв. За експанжъните ще ви трябва специална поръчка, защото не се намират по нашите ширини, но си струва, уверявам ви.

 

Магазинът, в който се тества.

За Христо Филипов 'BigBoxGeek'

Христо Филипов 'BigBoxGeek'
Казвам се Христо Филипов, на 31 години съм. Ако съдим по датата на регистрацията ми в Boardgamegeek.com сериозно съм се потопил в света на настолните игри от около 8 години. За това време съм изиграл повече от 250 заглавия, като съм заформил колекция от около 80 настолни игри. За мен по-важното е, че през това време създадох множество запознанства и дори приятелства с други фенове на хобито, което е безценно.