сряда, април 21, 2021
Заглавна страница » Настолни игри » Luxor – Снегът ни изненада
Luxor – Снегът ни изненада

Luxor – Снегът ни изненада

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Всяка година сред номинираните за семейна игра на годината стои срамежливо онази игра, за която никой никога не е чувал, защото още не е излязла на пазара или поне няма широко разпространение извън Германия. Тази година, Queen Games внесоха своето предложение за неизвестната игра, за която никой не е изненадан, че е изненадан от номинацията.

Общо взето, положението е „снегът ни изненада“. Всяка година е едно и също и винаги се правим на шокирани.

В никакъв случай, това стереотипизиране на най-престижния конкурс за настолни игри в света не означава, че Luxor е глупава игра. Просто… не виждам как се вписва в категорията за най-достъпна семейна игра, където гордо стои Azul.

Щом отворите играта, така популярният модерен филмов винтидж дух на 80-те ще ви лъхне от компонентите. Визията на играта е колкото чудесно функционална, толкова абстрактна и леко грозновата.

В никакъв случай не е чак грозна, но винтиджа тук е по-скоро нафталинен, отколкото стилен. За „готиността“ на компонентите все пак помага тяхната големина и дебелина. В кутията получавате огромна дъска и купища дебели и големи плочки.

Тук целта ви е да събирате точки, като точките идват от много ограничени места. Опитвате се да събирате плочки с точки и комплекти от съответните плочки. Има и няколко други токъни, които дават точки, но най-вече ще печелите от позицията, на която в края на играта се намират вашите археолози.

В Luxor вие управлявате група археолози, които се опитват колкото се може по-бързо да стигнат центъра на пирамида, където се крият най-големите съкровища, но не искате и твърде много да бързате, защото ще подминете готините артефакти и скрити благинки, които се чопват пътьом.

Въпреки всичко, това е доста абстрактна игра и колкото повече се опитвате да й придадете тематичност, толкова повече кученца ще спрат да бъдат гушкани в другия край на света. Не бъдете гадняри.

В началото на играта започвате с двама изледователя, като колкото по-дълбоко влизате в храма… пирамидата… каквото и да е, толкова повече хора ще добавяте към екипа си.

Целта ви е да спирате на определени места из храма с определена бройка от вашите хора в конкретно време, за да можете да измъквате нещо под краката си. Трябва да внимавате какво правят другите обаче, защото това може и да е приятелска семейна игра, но има доста отмъкване под носа и прецакване на ходовете на другите. Хубавото е, че хейтът тук не е преднамерен, а скофтянето на настроението на другите го правите само, защото вас нещо ви устройва, а не защото искате просто да им е гадно на останалите.

Тук движението е основния ресурс, който трябва да управлявате с прецизна точност. Всеки играч има ръка от пет карти, като по време на хода си играе една от картите, а в края на хода си запълва ръката до пет.

Аз използвам стендовете за карти от Ticket to Ride: Asia

Само че! Картите в ръката ви никога не се разместват. Вместо това, вие играете най-крайната лява или най-крайната дясна. Като допълвате, допълвате в средата. С други думи, вие ясно можете да видите следващите си няколко хода и е добре да ги планирате оптимизирано.

Ето и още една врътка. Щом някой вземе плочка по картата, това място може да се окаже изведнъж дупка и да не се брои, когато смятате движението си. А вие винаги трябва да се придвижите точно толкова, колкото ви показва картата.

Има още доста малки правила, които ако ви ги обясня, може играта да ви звучи по-сложна, отколкото е, затова нека я оставя в категорията номинация за Spiel de Jahres и да не ви плаша толкова, колкото вероятно книжката с правила ще ви уплаши. А тя ще го направи – написана е по-отвратителен начин и е подредена безобразно. Определено няма да направи първото ви изиграване приятелско.

Комплекти

Заключение

Аз харесвам Luxor и смятам да си я запазя за известно време. Основната причина се крие в това, че играта ми влезе под кожата. Всяко следващо изиграване се откриват нови тактически възможности, а случайното разпределение на плочките дава разнообразие, с което дори и Azul не може да се похвали.

Не мисля, че Luxor е подходяща за номинация за семейна игра на годината, най-вече заради малко по-дълбокия и изненадващо математически начин на игра, но с повечко убеждаване и кротки и обрани похвали за тяхната интелигентност, може и да се пробвате да играете с негеймъри. .

Трябва само да имате предвид, че играта има склонност да ви поставя в ситуация, в която да режете вашите приятели на светофарите. Да, гадно е, но не е незаконно… горе-долу.

ПЛЮСОВЕ:

  • Задоволяващо големи и функционални компоненти
  • Лесни правила
  • Тактически и стратегически решения
  • Огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Артът е осемдесетарски, в лошия смисъл
  • Продължава маалко по-дълго, отколкото би трябвало
  • Книжката с правила не ме харесва

Ако ви кефи как звучи, кливайте на бутона отдолу и действайте.

Купи: Luxor

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*