Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Като изключим очевидната тъпа смешка със заглавието, която ще направя огромни усилия да не спомена нито веднъж, „Новите върколаци“ (както вече се циментира при нас) е сериозна игра. Толкова сериозна, че дори и да мразите Върколаци, но ви харесват Social Deduction, тази може да ви допадне.
„Допадне“ е слаба дума, защото Blood on the Clocktower е събитие, което не може да влиза в изречения със слаби определения, метафори, дори думи. Това е гигантско постижение в жанра на социалните игри и си струваше чакането от три години.
Blood on the Clocktower са „Геймърските Върколаци“ и няма как да си въртим душата – ако не си падате по социалните активности и в игрите, в които трябва да сте вокални, тази игра не само, че няма да ви хареса, но има шанс да ви засили тревожността до степени равни на бройките запетаи в това изречение.
Ще допусна, че сте играли Мафия или Върколаци и няма да навлизам в детайли на концепцията. В общи линии, това са игри, в които всички играчи (15-20) се нареждат в кръг и им се раздават тайни роли. Има лоши и добри роли. Лошите се опитват да убият добрите. Добрите се опитват да убият лошите. Има една централна фигура – Разказвач, който води играта и казва на всички кога да „заспят“ (затворят очи) и кога да се „събудят“ (отворят очи). Мафия е първата игра от този тип и отвори жанр, който през годините се презасити от игри и създаде под жанрове. Аз разделям тези жанрове на няколко:
1 Върколашки тип – Игри в големи компании (15-30), в които играчите умират един по един. Изискват водещ. (Мафия, Върколаци)
2 Авалонски тип – Играчите са в по-малка компания (8-10) и в продължение на около 40-60 минути без да има отпадане в игра, играчите се обвиняват и си крещят един на друг с надежда да открият лошите. Не изискват водещ. (Avalon, Secret Hitler, Feed the Kraken)
3 Микро тип – Бързи игри , които в повечето случаи са твърде хаотични, но обикновено са с елементарни правила и продължават не повече от 20 минути. Не изискват водещ. (One Night Werewolf, Werewords, Night of the Ninja, Secrets, Good Cop, Bad Cop, Love Letter, Coup)
Blood on the Clocktower обединява първия и втория тип, като повече заляга на първия, но взема всички стари модели и ги изхвърля на боклука, за да ги замени с нещо модерно и подходящо за новото поколение геймъри.
Компонентите на играта са най-отличителният белег на Blood on the Clocktower. Играта пристига в огромна кутия, която с помощта на щипки се превръща в нещо като Некромоникон, в който Разказвачът си води счетоводството и с която обикаля. Повечето компоненти са с филцов гръб, а самата книга отвътре с филц, така че всичко си застава на мястото, когато го местите наляво-надясно.
Ще разгледам Blood on the Clocktower чрез сравнене с Върколаци, понеже, както казах – за нас това са „Новите Върколаци“.
- Разпределинието на ролите – При Върколаци знаете всички роли. При „Новите върколаци“ никога не сте сигурни кои точно роли са в игра
- Нощта – При Върколаци, Водещият буди (уж) всички роли една по една силно на глас. При „Новите върколаци“ всичко става тайно и тихо.
- Номинациите и гласуването. При Върколаци (в стандартния формат) всеки номинира и крещи. Когато се съберат два гласа за някого, той се защитава и после или умира или се спасява. При „Новите върколаци“ е много по-различно.
- Умрелите играчи. При Върколаци, когато някой умре (независимо как) той излиза от игра. При „Новите върколаци“ няма отпадане. Точно така! НЯМА. ОТПАДАНЕ.
- Ролите. При Върколаци разпределението на ролите е небалансирано. Там има или много силни роли,или никакви роли. При „Новите върколаци“ всички роли са еднакво важни. Няма повтаряща се роля и няма роля без умение.
- Закъснели играчи и такива, които си тръгват по-рано. При Върколаци това може да счупи играта. При „Новите върколаци“ има специални роли, които се дават на хората, закъснели за началото.
- Разказвачът. При Върколаци той е просто счетоводител. При „Новите Върколаци“ той е играч.
Точка 1: Разпределението на ролите
Blood on the Clocktower се играе на сценарии, за разлика от Върколаци, където се избират различни роли. Базовата игра на BOCT пристига с три сценария, като всеки един е с около 24 различни роли. Вие задължително трябва да играете на някой от тези сценарии или да си създадете свой в невероятната платформа за създаване на сценарии в сайта на производителите. Тя наистина е разкошна, но е добре да познавате играта отлично преди да се заиграете с къстъм неща. Три сценария не са малко, повярвайте. Дори да играете само един, той ще ви е напълно достатъчен. Всеки един се усеща напълно различен. Ние сме играли всички няколко пъти и вече сме се запътили към наши собствени сценарии.
Принципът на игра е следния.т Водещият избира сценария и раздава по един лист с всички роли на всички играчи. Играта пристига с достатъчно, за да има за всеки. Лично аз съм превел всички сценарии на български, тъй като често има играчи, които не са добре с английския. Ако някой има нужда от такива, нека се свърже с мен. Всички играчи знаят кои роли евевнтуално са в игра. Но само Разказвачът знае кои ТОЧНО роли са влезли в изпълнение. Той прави необходим сетъп спрямо бройката играчи. Той обявява на глас колко Миниона, Аутсайдери и Селяни има в игра, но не казва кои роли са. След това слага токъни с ролите в торба и раздава на всеки тайно. След като всеки си е погледнал ролята я запомня и връща токъна на Разказвача, а Разказвачът лепка токъните в гигантската книга във форма, която презентира формата на столовете, на които са седнали играчите. Така водещият винаги знае кой къде е. Нещо подобно имаше и в апликацията на върколаците (но тя така и не работеше добре). Във всяка игра винаги има точно един ДЕМОН, а селяните и аутсайдерите се опитват да го намерят и убият. Ако успеят – печелят. Простичко. Но..
Точка 2: Нощта
За разлика от Върколаци, на играчите им е напълно позволено да си говорят през нощта. По този начин се запълва неловката тишина и дава още едно ниво на възможности за блъф. Другата голяма разлика е, че Разказвачът буди всички тайно един по един, като ги потупва. След това с предварително указани знаци и токъни в играта, играчът и разказвачът се разбират за нощните действия (убийства, отравяния, проверки и други). Ако не си събуден, вероятно си убит, отровен, пиян или което се случва по-рядко в тази игра – Разказвачът е направил грешка. Тази система работи много по-добре от стандартното кряскане във Върколаци, защото Разказвачът не поема цялата тежест на фокус и позволява на играта да бъде по-хомогенна.
Точка 3: Денят (номинации и гласуване)
Във върколаци е напълно забранено да се обменя тайна информация. Ако двама си шушукат, то трябва да кажат какво са си казали на глас, като в училище. Тук не само, че е позволено да си шушукаш и правиш планове, но дори да ставаш от стола, да се разхождаш, да ходиш където си искаш, дори да питаш някакви неща Разказвача. Така може да се създават хитри стратегии и социални експерименти. Виждал съм гениални ходове на играчи, които нагласят и манипулират отлично останалите, защото са си направили план. Разбира се, никога не можеш да си показваш ролята, така че не можеш да бъдеш сигурен дали ти самия не си част от будалкането на твоя „партньор“.
Номинациите се отварят, когато прецени Разказвача. Щом бъдат отворени, за да бъде някой номиниран е достатъчно само един глас. Трябва да внимавате обаче, защото всеки може да номинира само веднъж и да бъде номиниран само веднъж. След като някой е номиниран и той се защити, Разказвачът застава като часовник с протегната ръка към номинирания и казва силно на глас „Кой иска този човек да бъде екзекутиран“. Всички, които са съгласни вдигат ръка. Разказвачът започва да брои гласовете, като се върти по часовникова стрелка. Ако не си вдигнал ръка, когато стрелката минава покрай теб – няма да имаш втори шанс да гласуваш за този човек.
Дори и с тази система обаче не е толкова лесно да се екзекутира някого. Първо – той трябва да събере поне 50 процента от гласовете на живите (за разлика от Върколаци, където са повече от 50 процента). Второ, този човек може да оцелее, ако има и друг номиниран, който събере повече гласове от него.
Денят е много по-естествен от Върколаци и играчите се чувстват много по-свободни. Системата на гласуването премахва скороствното необосновано номиниране (което е изключително дразнещо във Върколаци), защото няма значение дали си номиниран първи или втори. За всеки ще има шанс. Ако има равни в гласовете, тогава всички оцеляват този ден.
Точка 4: ТУК НЯМА ЕЛИМИНАЦИЯ
Отне ми много време докато науча хората да не си стават от местата и да не си отварят очите през нощта, просто защото са свикнали с Върколаци. Ако те убият.. не е оптимално за твоя отбор, но продължаваш да играеш. Мъртвите губят уменията си (освен Зомбито, извинявам се Зомбюла (Zombuul)), губят възможността да номинират и могат да гласуват само веднъж до края на играта.
Най-неприятната част от Върколаци е отпадането и още по-неприятно е когато се играе от една и съща група. В нашия случай винаги се елиминираха най-добрите играчи, независимо дали имат информация за тях или не. Ако не са елиминирани, това означаваше, че са лоши. Метата на играта беше досадна и не само, че могат да откажат най-интересните играчи от участие в бъдещи игри, но и правят играта скучна в момента, в който останат само тихите играчи.
В BOCT не могат да ви запушат устата само защото са ви убили. Така че тук свободно можете да развивате теориите си без да се притеснявате, че повече няма да ви чуят. Е… освен ако няма роли, които ви сменят от добър на лош или обратно.
Точка 5: Ролите
В тази игра няма да откриете 10 върколака с еднакви умения или пък скучен селянин. Тук всеки има роля и всяка роля е важна. Няма един „Seer”, който играе вожд и всички се опитват да предпазват. За да сте успешни, трябва да комуникирате, защото всички са важни. Тук има само един Демон, но за разлика от неловките блъфове на лошите лъжци във Върколаци, тук се дава мощен инструмент на въпросния Демон. Още от началото на играта той знае три роли, които със сигурност не са в игра и може да блъфира с тях. Освен с тях, притежава и няколко миниона, които се опитват да му помагат.
В играта има и балансьори – Аутсайдери. Те са добри, но с кофти за добрите умения. Във Върколаци също има минусови селяни, така че нищо ново. Ако има нещо, което ни липсва (като опитни върколацери) във BOCT, това са нови фракции. В нашата версия на върколаци (последната с няколко разширения) ние имаме над 120 роли, сред които са се намърдали поне 15 различни фракции и сме експериментирали с повече от 5 фракции в една игра. Предполагам, че това е нещо, което ще добавят в разширения на BOCT
Точка 6: Travelers и роли на Разказвача
Travelers са роли, които се включват специално, когато някой от играчите знае, че ще си тръгне по-рано, когато някой закъснее или просто когато играете с повече от 15 души. Това са специфични роли, които добавят ниво на правила и не ги препоръчвам с нови играчи. Тези роли обикновено са обвързани с конкретен сценарий. Когато играч получи такава роля – всички знаят коя роля е. Особеността е, че самият играч (или Разказвача) избира принадлежността (Лош или Добър). Тези роли не влизат във важност, когато се смятат вотовете и те не могат да се екзекутират, а само да се изгонят от селото и това е специална нова фаза. Ние избягваме да използваме „Преминаващите“ (правили сме го няколко пъти), но е окей да са там. Обикновено ролите са с еднократни счупени умения или мета тъпотийки като – Ако разсмееш Разказвача през деня, не можеш да бъдеш изгонен (Да, играли сме с тази роля и научих десетки вицове, които не бях чувал).
В играта има и Роли за Разказвача, които са нещо като „Събития“ и променят малко правилата на играта. Нещо от типа на „Ако някой е отговорен за смъртта на нов играч, Разказвачът има право да го убие“ и подобни шанаджийски забавни глупотевини. Ако не друго, те показват доста от мета проблемите на Мафия и Върколаци.
Точка 7: Разказвачът
Това е най-важната точка за мен, тъй като аз съм Разказвач на Върколаци от 2 години всеки петък и вече Разказвач на BOCT сума ти пъти. Разказвачът в тази игра има не просто административна функция, но и балансираща. Много от ролите дават възможност за Разказвача да се намеси. Има роли, които директно взаимодействат с Разказвача, а има и статус ефекти като обсебени, пияни и отровени. Това са статуси, които в общия случай дават възможност на Разказвача да взема решения вместо играчите. Бил съм дълго време водещ на DnD, и по подобие, тук целта ви е същата – да направите преживяването на играчите забавно и незабравимо. С други думи – ако лошите бият твърде лесно, използвайте инструментите да помогнат на добрите. Или пък обратно. Мога да определят Разказвача като нещо общо между Разказвач на Върколаци и Водещ на DnD.
Преди да стигнем до заключението трябва да се споменат няколко негатива, които, за щастие нямат нищо общо с геймплея.
- ЦЕНАТА: Колкото и голяма да е кутията, колкото и красива да е… 300 лева за настолна игра съставена само от листи, картон и токъни е просто твърде много. Нашата игра беше закупена от чудесната общност, която имаме и от която имам гордостта да съм част.
- ГОЛЯМАТА КНИГА: Книгата е тематична и разкошна. Не е тежка и е удобна за носене. В кутията дори има поставка за нея. Въпреки това обаче ще ви трябва поставка за самата поставка. Някакъв вид анвон или висока масичка ще ви свърши работа. Ние използваме масичка, но е добре да знаете, че може и да ви е неудобно.
- МЯСТОТО: Виждал съм някои хора да се разминават с играене на Върколаци на маса. Тук тези циркаджийски номера няма да минат. Трябва ви широко място, където да създадете кръг. По правило дори и борда с умрелите трябва да стои в средата, но чак такива мазохисти не сме и ги държим встрани. Освен това книгата и позицията на водещия за през деня, трябва да са на закътано място, защото играчите обикалят и си говорят. Искате да избегнете надзъртането в книгата (освен ако няма шпионин в игра).
Заключение
Преди две години създадохме специална вечер, наречена „Социална вечер“. Там събрахме страхотни хора – група от около 50 човека, които се въртяха постоянно. Създадоха се приятелства и невероятни компании, но общото е, че общността от прекрасни хора, които обичат игрите се понаучи да играе и по-културно от стандартното преди години кряскане с лични нападки (все още има подобни неща, но вече са изключения). Малко по малко тази компания изискваше нещо по-дълбоко, по-сложно, по…вълнуващо. Стигнахме до момент, в който при игра на върколаци с 25 човека, хората започнаха да се мусят, ако вкарвах дори и само един селянин. Обикновено играхме само със специални роли. През цялото време обаче знаех, че BOCT се задава и скоро всичко щеше да се промени. Радвам се, че нашите геймъри назряха и бяха готови за това приключение.
Blood on the Clocktower е най-дълбокото преживяване, което съм виждал сред парти игрите, но също така е и най-сложното за навлизане. Причината е, че почти не остана човек, който да не е играл Мафия, а Мафия е сложила конкретен тон, от който хората трудно се разтърсват. Тук не можеш просто да стоиш и наблюдаваш. Тук участваш във всяка една минута. Пъзелът е голям, труден и въвличащ. Това не е игра, която можеш да играеш, докато си цъкаш на телефона или си лафиш с други приятели встрани. Тук трябва да си на 100 процента вътре. С други думи, BOCT е малко по-ексклузивна игра от всички останали, но геймърите и хората, които обичат хитрата социална манипулативна игра, лъжите и най-вече дедукцията ще открият своя философски камък. Играта е поддържана и постоянно излизат нови сценарии, а можете да си правите и свои онлайн. Фенбазата се засилва все повече и ще се радвам да създадем по-голяма общност и у нас. Ние започнахме. Заповядайте при нас в Offline Café, Пловдив и станете част от „Новите върколаци“.
