Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
- Serial Killer – за добронамерени психопати - май 23, 2019
- Escape the Nightmare – кой казва, че кошмарите не могат да бъдат забавни? - ноември 15, 2016
- Ninja Dojo Fight! – игра с опасни оръжия и… супи - март 2, 2016
Като човек с бизнес образование винаги съм харесвал (поне да изпробвам) игрите на подобна тематика – било то въртене на търговия или производство или пък управление на интересно измислена „фирма“. За това бях доста ентусиазиран да поиграя на Anchorage и да разкажа за това!
Представям ви Anchorage – първата игра, на която пиша ревю!
Основни характеристики
Anchorage е бърза евро игра за 2 или 3 играча, в която строите фабрики, за да произвеждате стоки. Тях пък пренасяте от пристанище до пристанище чрез управлението на собствен товарeн кораб. Най-силно застъпеният механизъм е управлението на ресурси (resource management). Научаването на правилата отнема 5 минути, а самата игра – около 45.
Компоненти и илюстрации
Да започнем с това, което забелязваме първо след отварянето на една игра – нейните компоненти и илюстрациите по тях. Не съм човек, който се впечатлява особено от арта. За мен най-важен винаги е бил геймплеят. Въпреки това, честно казано, бях разочарован от външния вид на Anchorage.
Смятам, че всяка игра, създавана с желание за сравнително добро качество, би трябвало да може да си позволи поне малко по-добър арт. Струва ми се, че създателите са подходили несериозно към външния вид. Например картите, показващи какви стоки се търсят по пристанищата съдържат само цветни квадратчета, отпечатани на бял фон и лепнати върху дървена плочка. Знам колко е скъпо и трудоемко да се изработват дървени части. Освен, че обикновено е по-красиво, дървото е и по-екологично от пластмасата, което също ме печели. Но скъпите дървени плочки са наистина похабени за изключително непрофесионалния и грозноват дизайн на залепените на тях листчета.
И все пак, трябва да поздравя създателя на играта – Jeremy Galilee, тъй като той е създал не само геймплея, но и илюстрациите, а те са доста по-добри върху игралното поле. Освен това корабите, които играчите използват, за да превозват товари, са изключително симпатични и добре измислени, макар и груби и простовати на външен вид. Малко ме разочароваха стоките обаче, тъй като не са тематични и нямат някакъв реален еквивалент. Навсякъде в играта те биват наричани просто „yellow“, „orange“, „brown“, „black“ и „plain“. Вместо това можеше да се казват съответно „банани“, „слънца“, „тухли“, „катран“ и „скука“, например. Смятам, че дори и „скука“ е по-интересно наименование от „plain“ и поне може да бъде асоциирано с нещо реално, като например тематиката на играта.
Но както казах по-рано, артът не е чак толкова важен – нека обърнем внимание и на останалите аспекти.
Тематика и история
Всеки играч поема ролята на бизнес магнат – новобранец, който се бори за надмощие в производството, спедицията и търговията на мистериозни стоки.
„Ники, да не би тези стоки да са оръжия и забранени субстанции?“
Като се има предвид липсата на конкретен смисъл в наименованията им, по-скоро бих заключил, че става дума за незаконна контрабанда. Не казвайте на никого! *хлъц*
Изглежда, че действието в играта се развива в наши дни в района на Аляска, ако се съди по заглавието. Или пък просто авторът е искал да вкара игра на думи в наименованието. История няма, ако изключим, че в кратък абзац пише как трябва да се бориш твоят бизнес да бъде единственият оцелял, т.е. „из тези ширни морета няма място и за двама ни“. Тематиката е доста слабо застъпена, а е можело да бъде с повече дълбочина. Обмяната на ресурси в точки и слабата тематика са типични за „сухите“ евро игри (прочети повече тук), което прави Anchorage не особено оригинална и завладяваща.
Правила и геймплей
Играта е доста лека. Правилата са много добре обяснени и могат да бъдат усвоени от всеки за 5-6 минути, дори и от деца под 10 годишна възраст. И все пак, в играта има повече стратегия, от колкото изглежда на пръв поглед. Това, което е наистина жалко обаче, е че липсва директна интеракция между играчите. Има възможност да се включи такава, дори и на съвсем елементарно ниво без някакво усложняване на геймплея. От друга страна, липсата на директна интеракция прави Anchorage по-подходяща за семейства, тъй като в сегашния си вариант играта няма как да забърка играчите в какъвто и да било конфликт.
Основната интеракция, макар и недиректна, е в търговията на гореспоменатите мистериозни ресурси. Първият играч, доставил някоя от стоките на пристанище получава повече точки от следващия, или поне същото количество. Тук виждам много изгубен потенциал за допълнителни стратегически елементи. Можело е например някои стоки да стават по-ценни с времето, заради търсене, което се увеличава по-бързо от предлагането. По този начин играчите биха се възползвали един от друг и биха внимавали къде са противниковите кораби, за да могат да спечелят максимален брой точки. Вместо това единственото, което правят, е да се стараят да са първите, доставили от съответния ресурс.
Интересен механизъм е използването на приливите – когато те са високи можете да се движите повече. Но и тук има изгубен потенциал, тъй като и в двете разигравания на Anchorage, които направих, височината на приливите нямаше абсолютно никакво значение. Ниският прилив дори веднъж не ограничи някой от играчите. И все пак, използването на буйовете е интересно и вкарва още малко стратегия в иначе сухия геймплей. Освен това буйовете могат да доведат до още недиректна интеракция между играчите в игри с 3-ма, тъй като на много от полетата е възможно да бъдат поставени максимум 2 буя.
В играта няма почти никакъв късмет, което ми хареса. За да постигнеш победата, трябва да бъдеш първият натрупал определен брой точки. Това те кара да се замислиш кой е най-оптималния начин за тяхното бързо събиране, особено в края на играта. И все пак вариантите се броят на около половината от пръстите на едната ръка, което не внася много преиграваемост. Игралното поле се сглобява от 8 отделни части, което би трябвало да увеличи преиграваемостта. За жалост обаче разликата между отделните варианти на подредба е несъществена.
Заключение
Въпреки всичката ми критика до сега, Anchorage ми хареса поне малко. Изключителната ѝ семплост и леснота я превръщат в добър избор за семейства с малки деца и за по-неопитни играчи, което прави играта донякъде подходяща за въвеждане на хора в хобито. Въпреки това, липсата на красиви компоненти е сравнително отблъскваща, особено за индивиди, които не са играли много настолни игри. Те са най-често тези, които държат една игра да изглежда наистина добре.
Страхотно е, че Anchorage е изцяло изработена от дърво и хартия, като изключим пластмасовата кутия. Хареса ми това, че корабите наистина физически пренасят товара, който им възложиш.
Плюсове:
- Бързо научаване
- Лесни за усвояване стратегии за победа
- Подходяща за деца
- Дървени компоненти
- Много ниска цена
Минуси:
- Почти несъществуваща интеракция
- Непривлекателен арт
- Малко на брой възможни действия
- Ниска преиграваемост
- Безинтересни механики и тематика, които сме виждали в стотици други игри
Бих препоръчал Anchorage на:
- Семейства с деца
- Casual играчи, за които артът не е важен
За да си поръчате играта, можете да се свържете с компанията Arctic Fox във фейсбук – www.arcticfoxgames.com. Във вашето съобщение напишете ‘BigBoxGamers’, за да получите отстъпка от 5 паунда (лири).
.
