петък, септември 22, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Развитието на сухите евро игри, Поставяне на работници и Стефан Фелд – част 1
Развитието на сухите евро игри, Поставяне на работници и Стефан Фелд – част 1
Euro and worker placement - 2

Развитието на сухите евро игри, Поставяне на работници и Стефан Фелд – част 1

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.
Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Latest posts by Цонко 'BigBoxLan' Цонев (see all)

Определението “dry, soulless euro” (сухо, бездушно евро) е приело широко разпространение в кръга на хобито на настолните игри. Другата крайност игри „ameritrash” (превод – американски боклук) също така не е много позититивно. Ето и определението за евро игра в wiki-то на нашия сайт:

Евро, съкратено от Евро игра е тип игра, която се причислява към игрите, които основно се произвеждат в Европа. Тези игри, в повечето случаи са безконфликтни, сухи, с не много качествени компоненти и не разчитат на темата на играта.”

Тъй като любимите ми игри са точно евро, което изобщо не означава че играя само такива, реших да поразсъждавам малко над това определение. Не съм съгласен с по-голямата част от него. Характерно за евро игрите е, че играчите играят заедно една и съща игра, като се състезават в това да бъдат най-добри в нея, без обикновено директно да си пречат. Това всъщност е тип игри, който е доста малко засегнат в компютърните и конзолните игри (които имат много по-голямо разпространение от настолните). В тях играчите играят заедно или директно нападайки/убивайки се един друг, или напълно кооперативно. А много често хората обичат да премерят сили в нещо като запазят „приятелски“ отношения. В повечето евро игри не нападаш и не влияеш директно на другите играчи. От друга страна, действията ти могат да не позволят на друг играч да извърши желано от него действие или да получи ресурс, който му е необходим. Това води до по-стратегическо и „изтънчено“ взаимодействие между играчите.

Катан - игра евро-хибрид...

Катан – игра евро-хибрид…

Да разгледаме евро игрите преди 2005-та година. Всъщност най-популярните и успешни модерни (или дизайнерски) настолни игри Catan, Carcasonne и Ticket to Ride имат евро елементи. И все пак не бих казал, че са 100% евро игри. Catan – поради по-високото ниво на късмет с хвърлянето на зара и крадеца. От друга страна, строенето на градовете, пътищата и развитието срещу ресурси са евро елементи. Търгуването е с малко по-високо ниво на интеракция от обикновенното за евро игра. В Carcasonne и Ticket to Ride отново се разчита на късмет при тегленето на плочки/карти. Всичко останало, обаче, е типично евро – обръщане на ресурси или работници в точки според ситуацията на дъската.

Ra - една от най-добрите игри с наддаване

Ra – една от най-добрите игри с наддаване

Ако все пак изключим Catan, Carcassonne и Ticket to Ride, може да се каже, че еврото е доминирано от „добрия доктор“ Райнер Книция. Нека разгледаме неговите игри Ra, Amun-Re, Tigris and Euphrates и Taj Mahal. При тях често механизма на наддаването (bidding) е основен, но е реализиран по интересни и разнообразни начини. Игрите са му много добре балансирани и „математически“, но не изглеждат впечатляващо от страна на арт и компоненти. Въпреки, че са гениални игри (някои от тях още са в top 100 на BoardGameGeek), мога да разбера защо носят слава на евро игрите за „сухи“. Други водещи дизайнери на успешни евро игри преди 2005 г. са Крамер и Кийслинг. Тяхната El Grande е издадена през 1995-та, но все още според мнозина държи титлата „крал на контрола на територии“. Други известни техни игри са „трилогията с маски“ Tikal (спечелила Spiel Des Jahres 1999), Java, Mexica, а също и Torres (SdJ 2000) и Princes Of Florence. Игрите им въвеждат механиката “Action Points” – ресурс, който харчиш за изпълняването на разнообразни действия с различни цени. Tя е революционна за времето си, но сега бих казал е малко остаряла и рядко се използва. Другият често използван елемент – контрол на територии (area control), по-често е area majority и също от време на време включва наддаване. За някои от игрите на Крамер и Кийслинг също мога да се съглася, че са сухи и не много красиви.

Puerto Rico - #1 в BGG в продължение на години!

Puerto Rico – #1 в BGG в продължение на години!

Всички тези игри са били хит за времето си, и съм сигурен, че са донесли много вълнуващи часове на мнозина геймъри. Сега също се играят и представляват интерес, но вече се намират и много по-добри игри от тях. Веднъж на няколко години излиза игра, която придобива „култов“ статус. След Катан и Каркасон, но преди Ticket to Ride такъв статус извоюва малко по-тежката от тях евро игра на Андреас Сейфарт – Пуерто Рико. След като бива издадена, тя бързо достига първо място в BoardGameGeek.com и се задържа там дълги години, а в момента заема престижното пето място. Въпреки, че компонентите и илюстрациите не са впечатляващи, механиките ѝ са толкова интересни, че запленяват цялото борд геймс общество. Новото в нея е избора на роли, които дават различни действия, които всички играчи могат да използват. Играчът на ход печели от това, че може да избере подходящото за него действие. Освен това го изпълнява първи и получава малък бонус, като например остъпка от цената при строене. Освен другите тактически ползи, това намалява и down-time-а – времето, в което играчът чака хода на другите и скучае. Това често се превръща в проблем, особено при някои по-тежки евро игри. Въпреки, че темата като цяло отново не е силна, всички възможни действия и роли са тематични и смислени. Дори се стига до разгорещени дебати в общността относно кафявите цилиндърчета, представляващи колонизатори – това роби ли са или не, и морално ли е експлоатирането им. Power Grid също е доста успешна игра, издадена 2 години след Puerto Rico. Може да се каже, че е стъпка напред в комбинирането на механизми и тематика и в качеството на компонентите, но има още много какво да се желае. И все пак геймплеят е невероятно добър. 11 години след издаването си, играта е на 12-то място в BGG и за нея се говори редовно и се играе често.

Мм, вълнуващо!

Мм, вълнуващо!

Време е да разкрия и „слона в стаята“ – евро игрите с тема търуване в Средиземноморието. Това е любима тема на много дизайнери особено преди 2005-та (е, и малко след това). Темата позволява лесно свързване на механизми за получаване на ресурси по различни начини. Явно идеята е била модерна и се е харесвала в европа в този период… Забелязва се пренасищане с често не много добри или уникални игри, а просто стандартна комбинация от механизми за превръщане на пари или ресурси в точки. Търговската тема допълнително бетонира мнението, че евро игрите са бездушни. В BGG има цял списък с над 100 игри, които на кутията си имат брадат мъж, който държи карта и гледа към сграда която е в строеж: https://boardgamegeek.com/geeklist/150504/similar-cover-arts-or-man-beard-holds-map-and-look . Сериалът IT Crowd също пародира това във финалния си епизод в който се представят измислените игри „Ports of Essen“ и „Textile Merchant“.

Да живее Краля!

Да живее Краля!

Евро игрите имат нужда от нещо ново, което да ги изведе от всевъзможните варианти наддаване, избиране на действия и контрол на територии. И това идва през 2005-та година с намръщеното лице на краля на кутията на Caylus. Обявена за бащата на Worker Placement (или поставяне на работници), играта е абсолютно революционна за времето си и пълен хит. Играта е с малко по-висока сложност от Puerto Rico например. Има голям набор от възможни действия, а продължителността е около два часа. Играта представя не само worker placement механизмите. Вмъкнати са доста допълнителни идеи, като собственост на сгради, възможността да пасуваш, което прави действията на другите играчи по-скъпи, и Provost-а, което добавя интерактивност чрез възможност за прецакване на опонентите. Въпреки достойнствата си, Caylus има доста недостатъци, но определено открива големи хоризонти пред евро игрите. 2 години след това, Uwe Rosenberg използва worker placement в култовата Agricola. Все още тя и наследикът ѝ Caverna са сред най-харесваните настолни игри. Agricola е интересна и с това, че въпреки тежестта си привлича дори и семейни играчи благодарение на темата и илюстрациите си. Uwe използва поствяне на работници и в други много успешни негови игри като „Le Havre“ и „Ora et Labora“.

Красиво и подходящо за семейства използване на поставянето на работници в Stone Age

Красивa и подходящa за семейства игра, използваща поставяне на работници – Stone Age

Потомството на worker placement игрите се развива в различни насоки. Една част са леки, почти gateway (въвеждащи нови хора в хобито) евро игри със сравнително лесни правила и продължителност около час. Първата от тях е Stone Age – сравнително праволинейно събиране на ресурси и купуването на точки с тях. Играта обаче е с малко по-интересна тема, и изключителни компоненти и арт, което я различава от повечето старомодни еврота. Хвърлянето на зарове за получаване на ресурси внася малко вълнение в иначе сухия геймплей. Играта включва и „хранене на работници“, което тук обаче не е толкова трудно и непрoщаващо, както в Agricola. Макар и предизвикателен, този механизъм не се харесва на много хора, които предпочитат играта да е по-забавна отколкото изцеждаща. „Устоите на Земята“ (Pillars of the earth) е малко по-дълга и с малко повече правила, но отново с интересна тема и сравнително добри компоненти и арт. Години след това излиза и Lords of Waterdeep за която има противоречиви мнения, но мнозинсвтото (между което и аз) я смята за чудесна, една стъпка над gateway игра с worker placement. Темата, която въпреки старанието на дизайнерите не е силна, все пак е там и без нея играта нямаше да бъде толкова добра.

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: BoardGameGeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Цонко 'BigBoxLan' Цонев

Цонко 'BigBoxLan' Цонев
Привет, казвам се Цонко. В хобито съм сериозно от около 5 години, но съм играл не малко Катан, Каркасон, Цитадели и Пуерто Рико още от 2005-та. На сърце най-вече са ми по-тежките евро игри, но ми харесват също и леки, парти или тематични игри, все пак удоволствието е в разнообразието. Обичам да играя и с геймъри, и с не-толкова нагазили в настолните игри хора, като съм запалил не малко приятели и колеги. Въпреки, че нямам достатъчно време, за да злоупотребя с игране, прекарвам доста такова и в гледане и четене на ревюта и подкастове.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*