петък, март 29, 2024
Zoar – Зор, зор…

Zoar – Зор, зор…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Нямах представа каква е тази игра, но в Есен дизайнерът беше толкова одушевен и развълнуван, когато ми я обясняваше, че нямаше начин да не я поискам за ревю. Да, нищо не разбрах тогава, защото бях тотално уморен, а и шумът си беше значителен, но визуално изчистената стилистика и 5 минутните правила ми допаднаха.

Като се прибрахме в България падна голямо четене на книжки и щом стигнах до Zoar изпаднах в зор. Тоест, нямах никакъв зор да я играя, но все пак някога трябваше да стигна и до нея. Цялото ми нежелание се крепеше само на една единствена механика, която предполагах, че обезсмисля цялата игра.

Не останах разочарован. Видях няколко ревюта онлайн, които препоръчваха Zoar и ако ме познавате, знаете, че аз съм максимално позитивен, като винаги търся хубавите неща в игрите. Никога не си изкарвам предварително мнение, нито се оставям на странични влияния да ми казват какво да мисля. Историята познава много случаи, в които никой от компанията не е харесал някоя игра, а аз съм се влюбил в нея.

За съжаление, при Zoar, чувството с всички, с които я играх беше взаимно. Това е… безсмислена игра.

Причината се крие в един ужасяващ зар, който прави Катан да изглежда като шах.

Не случайно направих тази аналогия с игра, която пословично отказвам да играя. В Zoar съществува механика подобна на хвърлянето на двата зара за производство, като даже тук случайността е по-голяма. О, да.

Преди да стигна до пироните в ковчега, нека ви кажа какво е Zoar.

Това е лека конфротационна игра, в която целта ви е да закарате мийпълчетата си до другия край на борда, да вземете артефакт и да се върнете. Или – да разрушите определен брой градове на противниците.

По време на вашия ход се движите, биете се и строите. Движите се с едно-две полета, като ако стъпите на поле с ресурс, вие си го вземате. Ресурса. Не полето. След това, ако до вас има противник, по ваше желание ще си размените шамари. Накрая си строите сгради и войници. Всъщност сградите са само два вида – градове и храмове, като храмовете могат да бъдат строени само от едната фракция.

Ресурсите са два вида – храна и желязо. Можете да имате максимум по три от вид. Храната служи за допълнителен ход и рерол на „обезсмислящия играта зар“. Желязото служи за битки и предпазване от „обезсмислящия играта зар“.

Битките на теория звучат интересно – смятате колко човека и градове имате и после тайно залагате желязо. След това нанасяте щети, колкото ви е силата.

Да, звучи като интересна система… но за жалост не можете да имате повече от три желязо, освен това след средата на играта ресурсите са кът, и най-вече – желязото ви трябва за предпазване от опустошителния обезсмислящ играта зар. Обикновено е ясно кой колко желязо ще даде.

В края на хода идва ред на въпросния обезсмислящ играта зар. Хвърляте 12 стенен зар, който показва кой район ще бъде афектиран. Там се появяват ресурси, вие сте благословени и изкарвате нови единици, а опонентите ви… ами… всички техни фигурки изчезват, освен ако не платят по желязо за фигурка.

Гледах в някои ревюта как казват, че този зар не бил толкова страшен, а само добавял „вкус“ на играта. Не. Този зар решава играта, тъй като ако ви удари град, този град се брои за победните няколко, които трябва да съберете.

Освен това зарът решава къде ще се пръкнат ресурси, което може брутално да зацикли целия геймплей. Понякога ще хвърляте само ресурси в някой ъгъл и реално ще сте безсилни, особено ако са ви изнесли цялата армия.

Играта наистина се превръща в „айде да хвърляме по един зар… или ЗОР (Аха!)… и да видим кой печели“. Ако беше така, тя щеше да е бърза, но заради въпросния зар всичко може да зацикли до… точно така – безсмисленост.

Добре, да кажем ще махнете зара. Тогава, за съжаление, оставате само с един гол скелет, който по-скоро изглежда като начало на прототип. Харесвам елегантните и прости игри, но тук няма нищо елегантно. Тук нямате нищо хитро. Тук нямате… нищо.

Съжалявам. Искрено. За мен, това е една от най-лошите игри за 2018-та. Пожелавам успех на дизайнера Андрес със следващата му игра и съм сигурен, че тя ще бъде много по-добра от Zoar… защото това не е особено трудно за постигане начинание.

Не. Няма заключение.

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers