четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Valparaiso – Когато сам си криеш добрата игра
Valparaiso – Когато сам си криеш добрата игра

Valparaiso – Когато сам си криеш добрата игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Valparaiso е чилийски пристанищен град, в който вие ще търгувате ресурси с… zzz…

Кой… КОЙ? КОЙ продължава да търси най-известно скучната тема в историята на гейминга – търгуване в средиземноморието. Чили в средизомноморието ли , хм… НА КОЙ МУ ПУКА?!

Капслокът е напълно оправдан във Valparaiso, защото пред вас стои солидно евро, на което така или иначе е лепната тема – можеше да е всичко друго, но не и… дори няма да го кажа. Хора, имате Майкъл Менцел за художник, използвайте го за нещо по-полезно. Сигурен съм, че и на пича му е омръзнала вече тая тематика, в която се забърква за милионен път.

Ядосвам се, защото ако това беше поредната скучна средняшка евро игра, празната тема щеше да й отива. Тук обаче имате изпипани и елегантни механики, които имат нужда от малко тематична подкрепа, за да може Valparaiso да излезе от сухите удавници, към които за съжаление е твърде вероятно да се присъедини… и то само заради темата.

Споменах Майкъл Менцел – артът е наистина детайлен и свеж… колкото може да бъде свеж един арт на средиземноморско селце продаващо разницветни кубчета. Ще го кажа така – Дори в книжката, при описанието на видовете кубчета,  на първо място са ги описали като оранжеви, сиви и бели (защото ако ще убивате темата, не може и цветовете да не са убити). Чак отдолу с малки букви са описани тематично какво представляват кубчетата. Тъжното е, че Manitoba, която е очевадно по-слабата игра от двете най-нови dlp игри пристига с много по-изпипани и уникални компоненти. Очевидно са залагали повече на нея. Така де… Браво, Менцел, направил си квото можеш.

След този хейт е време да премина към причината да ме е яд толкова.

Valparaiso (абе и името й е незапомнящо и скучно) е евро игра с програмиране с изключително сериозно взаимоотношение между играчите, в която таймингът на вашите действия е от най-висока важност.

Тук имате търговци, които пътуват из селцата на сушата, за да търгуват и да печелят точки по разнообразни начини. В същото време имате и кораби, които да пътуват из морето, за да ви вземат още и по-силни умения.

Не бих нарекъл Valparaiso дек билдър, но все пак всеки играч започва с еднакво тесте от карти и малко по малко слага нови карти в това тесте, които да избира за своето програмиране.

Програмиране и дек билдинг? Чакай, това не прилича на евро. А дори още не сте чули най-важното. Да, във Valparaiso се печели с точки, но тук не се борите за акумулиране на точки за определено време, а за състезание за точки. Ако някой достигне 18 точки, рундът се доиграва и който има най-много точки печели. Тук дори има механика, в която да форсирате играта. Всяка бонус карта, която се взема с корабчето ви носи точки в края на играта, но ако решите можете да изхвърляте по една карта всеки рунд и да отбележите точките й на момента, което ще засили геймплея към своя финал.

Това създава изключително напрежение между играчите, особено след четвъртия-петия рунд, когато започнат да се правят големите точки. Споменах, че има взаимодействие между играчите. Valparaiso e игра, в която всеки играч програмира действията си предварително и ако следите моментното състояние на картата бихте могли да предположите кой към какво ще е насочен този рунд и в какво би ви изпреварил. Трябва добре да четете и дебнете опонентите си, за да се справите на ниво. Което значи следното – Колкото по-малко играчи имате на масата, толкова по-стратегическа става играта. Играл съм и с максималния брой играчи (5) и с минималния (2). Valparaiso е значително по-стратегическа и интуитивна в ниския диапазон.

Не бих нарекъл играта хаотична с 5, особено защото картата е двустранна и при пет човека има повече локации за посещение, но все пак времетраенето ЗНАЧИТЕЛНО се покачва, симетрично с възможностите за прецакаване. Нямам нищо против прецакаването. Проблемът е, че колкото повече се увеличават възможностите, толкова по-голям става проблемът с аналитичната парализа.

Не случайно в кутията ще откриете и пясъчен часовник, който служи за частта с планирането. След като някой е готов – останалите имат една минута. Не смятам, че съм най-умният и кадърен играч на вселената, но имам усещането, че съм сравнително бърз играч. Което често ме поставя в досадната ситуация да чакам над 5 минути, докато другите планират действията си. Не. Часовник. Винаги.

Разбира се, ако играете с двама или трима, този проблем отпада категорично.

Valparaiso не е стратегическа игра, но тактическата й част може да ви откара два-три хода напред, като разнообразието в решенията и възможностите са уникални.

В играта може да има малко компоненти, но заради механиката на селцата, всеки път усещането ви ще е малко по-различно от предишната ви игра.

В общи линии, на картата има три или четири села (в зависимост от броя на играчите), като във всяко село има падащо меню от пет действия. Когато направите действие, то отпада и отива в общ поток от бъдещи действия в единия ъгъл на картата. Останалите се плъзгат надолу и се появява ново действие в потока на селото, което ще се появи пето. Ето и хитрата част – тук няма никаква скрита информация. Вие ясно виждате следващите възможни пет действия, че дори и общия поток от бъдещи действия е виден.

Възможните действия са вземане на ресурси, обмяна на ресурси и пари и обмяна на пари и ресурси за точки. Ако добре си прецените нещата, можете да се позиционирате в точните села по точното време и да вземете точното действие преди някой да ви изпревари. Защото както казах – действията са еднократни и ако не планирате добре, ще останете с безполезно действие.

И за да не си помислите, че това е някаква перверзна евро версия на Robo Rally, трябва да ви предупредя, че по всяко време можете да не използвате действията си в планирания ред. Просто ще трябва да си платите допълнителна цена.

Още една хитра част в играта е определянето на силата на действията в селата. Всяко действие може да се изпълни толкова пъти, колкото сила имате вие (търговци + къщи). Тоест, най-оптималното винаги е да ходите с всичките си хора на едно и също място. Освен това, ако някой иска да ви изпревари за въпросното дейстиве, той ще трябва да ви плаща за всяка фигурка, която в момента е в селото. С други думи – добре е да се движите в тумба. НО! В играта има Монополи механика. Има станции в средата на картата, където можете да сложите къща и да преминавате по-бързо от там, а останалите да трябва да ви плащат за всеки преминал търговец.

Къщите в играта са ви само пет. Така че трябва да прецените дали да ги слагате на тези станции или в селата… или във Valparaiso, където изглежда най-ценното място за къщи. Там ще получавате доходи в зависимост от позицията на къщата ви. Освен това тези къщи определят първия играч (който няма да споменавам колко е важен), както й дават доходи за мнозинство. Изобщо… нямам идея как ще си правите плановете.

Споменах лек дек билд елемент. В играта всеки играч има по един брой от всяко базово умение – движение, използване на село, движение в море, трупане на ресурси в лодката, купуване на карти и така нататък.

Когато си купувате нови карти, вие не само си вземате по-силно умение и получавате точки. Вие си вземате ВТОРО умение от вид. Това означава, че по време на един рунд вие примерно можете да изпълните Две действия в село или пък да направите две къщи за един ход. Или пък да купите две карти! Това са счупващи идеи, които правят Valparaiso вълнуваща.

Но не и темата…

Заключение

Valparaiso е отлично евро, което се отличава с елегантни механики, достойни за съвремието. Тук има оригинални идеи, огромно взаимодействие и ако играете с по-малко играчи играта ще ви се отплати с несравним кеф.

Скучната тема и безумните празни компоненти обаче ме карат да гледам в стената за един час, за да се развълнувам поне малко. Не казвам, че играта е грозна. Напротив. Майкъл Менцел се е справил отлично, за да спаси каквото може от това козметично корабокрушение.

Ако сте от над 10 години в хобито сигурно вече сте се нагледали на скучни еврота. Ако погледнете насам е твърде вероятно да отместите поглед към игри като Manitoba например. А това би било грешка. Онова е скучна игра с отлична визия, а Valparaiso е отлична игра със скучна визия.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елегантни механики, които се обясняват за 5 минути
  • Огромно взаимодействие, чрез блъф и четене на противниците
  • Различни пътища към победа
  • Малко компоненти – огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Темата е по-скучна от ПДЧ
  • Компонентите са по-скучни от темата
Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers