четвъртък, октомври 22, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Spycon – Не. Няма нищо общо със SpyFall
Spycon – Не. Няма нищо общо със SpyFall

Spycon – Не. Няма нищо общо със SpyFall

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Игрите с асоциации са пренаситили пазара толкова, че ми се повдига дори и без маска. В Offline Café имаме над 20 подобни и отдавна вече не е оригинално да казвам „Като Диксит, ама по-добро“. За мое мазохистично нещастие, хората си ги обичат и са номер 1 търсен жанр.

Това е първата причина да не се учудвам, че Hobby World излязоха с нова игра от този тип. Втората причина е, че SpyFall 1 и 2 бяха екстра успешни. Затова издателите са решили да източат още малко от франчайза с ново заглавие – SpyCon. С тази разлика, че… освен името, SpyFall и SpyCon нямат нищо общо.

Ако трябва да доближа SpyCon до позната игра, то това би било Словесни Клопки (Trap Words). Самите Словесни Клопки са нов вариант на Taboo, така че не мога да обвиня никой в кражба на идеи. Или мога. Но няма, защото просто не ми пука. Уморен съм от тези игри.

Въпреки това, SpyCon се опитва да вкара свежест в тотално изтощен жанр.

Началната концепция е банална – Разделяте се на два отбора. Играта се развиват в рундове, като всеки рунд един подсказва на неговия си отбор. Общо взето всичко е тотално същото, като всяка друга подобна игра, просто инструментите са различни.

Играта пристига с два комплекта персонажи и два комплекта специални думи. Всяка игра си избирате единия комплект персонажи и единия комплект думи.

В началото на всеки рунд един играч от един отбор тегли персонаж. Неговата цел е да подскаже персонажа на своя отбор. Подсказващият започва да подсказва в стил Словесни клопки, като има определено време да говори каквото си иска. Ето и врътката обаче. Противниковият отбор също се опитва да познае персонажа. Всеки път щом някой се чувства готов да познае се спира времето. Независимо кой е този някой, и двата отбора имат право на един опит за познаване. И забележете – винаги е пръв противниковият отбор. Да обобщим. Разказвачът тегли персонаж и за определено време си приказва каквото иска с цел да накара отбора му да познае. Когато някой е готов да познае може да спре таймера и тогава противниците имат право на пръв опит.

Добре, чакай… как… какво…

Ето и това, с което играта основно се отличава от останалите подобни игри. Освен персонаж, разказвачът тегли и карта със специална дума. Той поглежда думата и я дава на неговия отбор. По този начин, когато подсказва, може да използва тази дума като отпорна точка на подсказките му. Но и това не е особено лесно, защото противниците имат списък с всички специални думи и могат с дедукция и логика да пресеят коя би могла да е специалната дума и връзката й с персонажа.

O, Да. Това е положението с арта.

Пример. Играчът е изтеглил Клеопатра като персонаж и Колело като дума. За да подскаже, може да каже че… че…. И това е един от проблемите на играта. Въпреки, че в повечето случаи се изисква креативност и ще си провокирате отдавна забравените мозъчни клетки за оригиналничене, често ще изпадате в ситуация, в която връзката между двете неща е толкова безумна, че дори и най-големите простаци като мен не биха могли да измислят каквато и да е нехигиенична асоциация.

И все пак играта ви дава инструменти за справяне с мозъчния ви запек. Всеки отбор разполага с ламинирани списъци и категории на различните специални думи и персонажи. Там могат да се отбелязват с маркери дедуктивните ви съждения. А ако и това не отключва задръстената ви фрустрация, можете да ползвате някои от специалните карти с умения, които ще ви улеснят живота. Например подсказващият може да задраска някои от категориите или пък можете да получите право на два опита за познаване.

Последният елемент, с който играта крещи – „Вижте ме, аз не съм като другите!“ е самият трак, по който се движат фигурките ви. В зависимост от това от кой опит сте познали персонажа, получавате различен брой точки, които се измерват с движение по символичен трак, съставен от редица карти със събития. Всеки път щом стъпите на събитие, вие го изпълнявате. Събитията променят малко правилата, дават  допълнителни точки или изменят принципите на точкуване. Можеше и без това, но лично за мен е окей. Дава малко разнообразие.

И преди да преминем към заключението, нека оставим тези снимки, да приемем, че просто сме 2020 и нека не коментираме.

Заключение

Като изключим изперкалия арт, по-смел и от този на Барбария (от същите издатели), и за който не мога да коментирам, щото съм ту олд фор дис шит, тук има игра.

SpyCon е поредният туист в отборните игри с асоциации. Въпреки, че се отличава със своите странности, той очевидно навява Trapwords усещане.

Цялата идея за свободно обясняване на дума с внимателни ограничения на начина на изразяване, тук се отличава с едно единствено нещо – следа, която само единия отбор знае. Цялата врътка в играта е усвояването на ПРАВИЛНИЯ начин на игра. След като сте изиграли една-две игри ще разберете кое как става и бихте осъзнали, че това всъщност не е някакво странно франкещирано копие на подобия в жанра. Проблемът е, че днешно време хората нямат търпение и ако не получат добро преживяване на първата игра, ще преминат към друга кутия. Нека ви уверя – Първата ви игра ще бъде със сигурност разучителна и най-вероятно ще бъде счупена от някой, който не е разбрал правилата. Всъщност, SpyCon страда от същия проблем, от който страда и SpyFall. Ако има някой неразбрал , разсеян или просто тулуп, попаднал на масата ви по случайност, играта ще се счупи. Тук всеки трябва да внимава и да мисли по определен начин.

Това, разбира се, е минус, но е и плюс. Тук трябва да си „изчанчите“ клишетата и посоката на мислене и да се насочите към определени методи на подредба на мисли. Странна игра за странни хора. Аз съм странен.

Ако дадете шанс на SpyCon и поне няколко разигравания, светът й ще се разгърне пред вас. И въпреки това, нека да си го кажем директно – Да, SpyCon е различна. Да, SpyCon е приятна. Но ще потъне ли в забвение сред купища от подобия в жанра? Давам й месец-два.

ПЛЮСОВЕ

  • Свеж нов поглед на игрите с асоциации
  • Провокира оригинална креативност
  • Артът?

МИНУСИ:

  • Артът?
  • За някои от комбинациите между ключова дума и персонаж никаква креативност няма да ви помогне
  • Свежест не е достатъчна, за да застанеш над повърхността

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*