четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Puerto Rico – класиката, стояла дълго време като номер едно!
Puerto Rico – класиката, стояла дълго време като номер едно!

Puerto Rico – класиката, стояла дълго време като номер едно!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Ще гледам само бързо да мина оттук и да не оставям впечатление, защото това е пипкава игра. За който не е запознат – Puerto Rico е играта, която най-дълго време е стояла в Boardgamegeek на челното място като най-добрата игра на всички времена. Дори в момента е на 12-то място.

Въпреки че играта е вече на 15 години и е позагубила малко от чара си, тя продължава да е една от най-търсените и активни игри в хобито. И като казвам активни, имам предвид постоянно разработване, осбъждане и теоритезиране на различни стратегии за победа из интернет. Не бях се сблъсквал с тази Puerto Rico общност, но съм се бил заривал в „настолната бумащина от теории“ за Food Chain Magnate, така че знам за какво става въпрос.

Основната причина Puerto Rico да е все още толкова популярна са чистите механики и яснотата на правилата. Играта вероятно слиза малко по малко надолу в класацията най-вече заради ужасните компоненти и липсата на почти никакви илюстрации.

Така. Осъзнавам, че преди няколко години излезе Anniversary изданието и доколкото съм виждал, пластичната му операция на компонентите е отлична. За жалост това издание беше в ограничени количества и не успях да се добера до него на живо.

Това, което ще получите с базовата кутия са купчина евтин картон, като личните табла на играчите дори са с чисто бял гръб. Сградите в играта нямат абсолютно никаква илюстрация, а само текст. Всъщност, малкото арт е минималистичен и се крие върху дребните плочки с плантации и тези с корабите. Добре де, личните табла на играчите (техните острови) са с окей картинки.

Няма нужда да навлизам дълбоко и в темата на играта, защото Puerto Rico е от онези времена, в които все още купуването и продаването на ресурси  в средиземноморието не беше нарицателно за поредното клише.

Това, което прави Puerto Rico култова класика са лесните правила и дълбокия геймплей. Още от началото ще си кажа – това е геймърска игра до мозъка на костите й. Вярно е, почти всеки може лесно да схване как се играе. Но между как се играе и „как се играе“ има огромна яма, която зее толкова привлекателно, че всеки хвалипръцко със самодоволна усмивка, който арогантно подходи към Puerto Rico с мисълта – „Амчи ко ши муй“ след играта ще си тръгне свит, сгърчен, с изсъхнали очи от рев и рана за цял живот.

Puerto Rico е една от първите игри интегриращи избирането на роли ала „Цитадели“. И вероятно първата, която използва механиката за „последване“ – механика, вече доста срещана в съвременни игри.

По време на хода си играч избира една от ролите на масата, която му дава определено действие. След това всички могат да „последват“ този играч и да извършат съответното действие. Но! Само играчът, който е избрал ролята получава малък бонус, който на моменти няма да ви се струва чак толкова малък.

В това „последване“ се крие основата на това защо Puerto Rico е толкова дълбока игра. Таймингът на избирането на ролите определено е най-вълнуващото нещо в играта. Понякога искате да вземете определена роля преди някой друг, заради бонуса й. Понякога искате да вземете роля, защото действието няма да ви помогне много, но на другите играчи изобщо няма да помогне. Понякога пък не искате да вземате роля, от която имате нужда, защото ще ви излезе по-добре друг да я вземе и тогава „безплатно“ ще изпълните действието й. Ако обаче чакате твърде много, тогава може никой да не я вземе. Ако пък никой не я вземе, върху нея се поставя паричка. Всеки път щом роля не се вземе, тя става по-апетитна за следващия ход.

Защото… парите в тази игра не са просто кът, те са нещо, което вадите с ченгел през миша дупка. А парите са ви нужни, за да купувате сгради. Купувате сгради, за да произвеждате ресурси. Произвеждате ресурси, за да ги продавате за пари (или за точки), с които да можете да си купувате по-добри сгради, които да ви дават точки и специални умения… които отново биха ви помогнали в събирането на пари и точки.

С други думи, през цялата игра въртите едни и същи неща, но това не трябва да ви звучи скучно, защото да изберете точно кога и как ще го направите е ключът към победата ви.

Puerto Rico е игра, в която си строите двигател и ако не го направите достатъчно интуитивен и комбинативен, тогава доста от действията ви може и да бъдат напразни.

С което съм длъжен да спомена, че играта е доста непростителна. Като всяка добра игра с „двигател“, ако не успеете добре да заредите стратегията си в началото, вие ще изостанете и вероятно от средата на играта ще знаете, че няма шанс да се върнете обратно, но просто няма какво да направите. А Puerto Rico не е кратка. В най-добрият ви случай ще бъде около час и половина два, но в общия може да стигне и до три. Трябва си добра издръжливост да седите и да търпите унижение час-два, след като знаете, че ще сте последен.

Това не е задължително лошо нещо. Просто потвърждава твърдението ми от началото на статията…

Заключение

Puerto Rico е геймърска игра. Колкото по-опитни сте в нея, толкова по-добре ще се справите. Играта изисква стабилна доза концентрация, защото през по-голямата част от геймплея вие ще „мин-максвате“ и ще си блъскате въпроси в мозъка от типа „Ако това – значи онова, а ако онова, то тогава това…“, което автоматично означава, че Puerto Rico е сигурен претендент за класацията „Игри, които предизвикват аналитична парализа“. С други думи, внимвайте с кого играете, защото това може да съсипе преживяването ви. Да, ангажирани сте и по време на ходовете на другите, защото и вие изпълнявате действията, които те избират, и да, самите ходове не са дълги механично, но просто имате толкова много опции, че просто няма как да играете Puerto Rico лежерно.

Въпреки недиректната конфронтация, в играта има огромна доза негативно взаимодействие между играчите и възможности за прецакване, което на много хора би им харесало. В никакъв случай играта не е агресивна, но самият факт, че всичко винаги ви е открито означава, че ако ви следят какво правите, могат да ви секнат плановете, а в тази игра не е най-трудното нещо да попречиш на някого.

Puerto Rico е класика и то на ниво, което все още може да се определи като високо. Лично за мен обаче това е игра, която бих играл рядко. Ако някой иска да я играем и не съм уморен бих се включил, но не очаквайте аз да скачам и да я вадя от рафта си.

Освен това, Puerto Rico е за компания от едни и същи опитни геймъри, които биха я играли редовно, защото шансът тук не играе никаква роля и всичко зависи от вашите решения. Аз съм човек, който често играе с различни хора и въпреки че правилата на играта не са сложни, не мисля че е Puerto Rico е най-приятелското нещо, с което мога да започна разговор.

ПЛЮСОВЕ:

  • Класика, която държи позиция и днес
  • Лесни правила, но дълбок геймплей
  • Постоянно взаимодействие между играчите
  • Доброто планиране се отплаща
  • Множество пътища за победа

МИНУСИ:

  • Почти никакви илюстрации (което е оправено в новата версия на играта… която вече е неоткриваема)
  • Ако изостанете, трудно бихте се върнали в играта
  • Предизвиква сериозна доза аналитична парализа
  • Опитните играчи винаги ще размажат новаците

Можете да поразчоплите сайта на производителите за играта и за други техни произведения, особено ако сте на „ти“ с немски.

Ravensburger.de

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers