събота, март 28, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » PowerUp – Гъзарска фенщина
PowerUp – Гъзарска фенщина

PowerUp – Гъзарска фенщина

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Преди няколко години имаше някакъв не чак толкова странен бум на игрите с ретро 8 битова тематика. По едно време обаче се бяха то нароили толкова, че досадата замени носталгията.

E, Powerup отново разчита на това да ви почовърка осемдесетарщината и всъщност леко от деветдесетарщината, като обаче надгради с още 8 бита. PowerUp е настолен симулатор на класически 16 битови платформъри от едно време. Въпреки че аз не съм играл твърде много от тях едно време, не мога да скрия безкрайната си любов и часовете прекарани в Jazz Jack Rabbit франчайза. Мелодията от втората част още ми се дандани в мозъка.

PowerUp е една от най-откровените игри, които съм срещал. Тя пристига с отворени обятия и не се старае да претендира за нищо повече от себе си. Това, което имам предвид е, че механиките не са изпипани до такова ниво, че да отговарят на съвременните настолни изисквания. Вместо това, те са направени така, че да са максимално близо до правилата на видео игрите.

Това създава опасност от тромавост… и донякъде играта наистина би могла да се нарече тромава, но… работи. Причината се крие точно в тази откровена непретенциозност, за която говоря. Механиките са логични и ако се кефите на темата, ще потънете дълбоко в нея и останалото няма да ви пречи. Да, тук се крие чупката на PowerUp. Ако 2Д платформър пуцалките ви гъделичкат чарковете отвътре, проблемите с играта няма да ви дойдат толкова сериозни. Ако обаче нито конфронтацията, нито темата „видео игри“ ви карат дори едно косъмче да настъхе, може би PowerUp ще ви дойде твърде посредствена, и то в най-добрият случай.

Тази кутийка не идва с играта.

Първо – компонентите в кутията са разкошни. Всичко в играта са плочки, токъни и карти, но качеството е отлично, а въпреки че това това е дънджън кроул, миниатюрите по никакъв начин не биха се вързали с останалата козметика.

В кутията имате огромно количество дебели и големи плочки, които не само, че са двустранни, но позицията им е случайна всеки път. В тази игра 90 процента от геймплеят зависи от хитри маневри и тактическо позициониране. Така че как изглежда картата диктува и вида игра. С други думи – гарантирано е, че всяко изиграване ще се усеща различно.

В кутията има няколко основни мода.

  • Чисто кооперативен (работи и за соло игра)
  • Един срещу всички
  • Аркаден мод (отборен Capture the Flag)
  • Story Mode (може да се играе кооперативно или един срещу всички)

Да започнем от най-лошото – кооперативния мод. Мъчих се сериозно с този начин на игра. Опитвах се да разбера, четох и в интернет, но така и не стигнах до разумна и напълно изчистена AI система. Това е и най-големият проблем на играта, за който ще говоря по-късно.

Играх няколко пъти един срещу всички и бях доволно очарован. В този мод един от играчите е злодеят, а останалите са геройчетата, които се опитват да изпълнят определен вид мисия.

Мисиите са най-различни – може да са свързани с оцеляване определен брой рундове, или пък предпазване на важни личности Каквото и да е, можете да играете PowerUp само веднъж, без да навързвате кампания и тук работи отлично. Story Mode-a (Кампанията) тук куца, защото както и Кооперативният мод, той е пъхнал сам книжката с правила в спиците си.

Всъщност, дори и стандартните мисии за веднъж на места не са много ясни, но е съвсем възможно да си сложите домашни правила. Лично аз играя винаги само мода, в който героите защитават ВИП-ове, защото е най-ясен (с изключение на това къде и колко точно PowerUp токъни се слагат – това са на практика магазини).

Ако успеете да превъзмогните началните трудности, правилата тръгват леко и почти няма да имате въпроси по базовите механики.

В тази игра злодеят има отворени възможности и богат набор от интересни тактически и тайни избори. Тук можете да играете като истински злодей с ехидна усмивчица, за разлика от много други подобни игри, където злодеите имат усещането по-скоро на модератори, отколкото на играчи. Освен това злодеят не е хипер силен и няма нужда да се сдържа като в други игри. Аз съм печелил И съм губил като злодей.

Злодеят не просто пуска и управлява голямо количество от гадове, той решава кои гадове да отключва за тази конкретна игра и какви тактически номера да играе с карти в ръката си. Всяка карта може да се ползва за пускане на единици или за опасни маневри, които понякога могат да ви спечелят рязко играта.

Героите пък стандартно си намират предмети и оръжия, като дори прибират нагло и егоистично (ала Gloomhaven) монетки от умрели гадове. Единият вид карти, които ще вземате от определени места по картата пристигат с конкретни букви. Ако тези букви опразуват думата „epic”, тогава таблото на героя се обръща на другата страна, токъна на героя се сменя с напомпана негова версия и като цяло ставате чудовищен изрод, който трудно може да се спре.

И за да се придаде съвсем усещането на видео игра, играчите имат възможност да правят класически неща от 2д игрите – скачане и стреляне, тактическо избутване в дупки, местене по време на падане, за да не се изплюкате от високо, и любимото ми – да стъпвате върху главите на единиците, след което тези отдолу да ви носят. Това често го ползвам като лошия – слагам летящи единици в дупките и върху главите им „тургам“ бавни и тромави единици.

В играта има и мод, в който можете да преборите сили един срещу друг – ала любимия ми Jazz Jack Rabbit мод, в който обикаляхме карта и се пуцахме. Тук се спазват класическите правила от Capture the Flag, но това, което ще правите е основно да си кормите с всякакъв вид оръжия. Кеф.

Това, което не беше кеф обаче бяха ужасните ужасни ужасяващо написани правила. Първо – всички правила са разхвърляни по възможно най-неудобния начин в книжката и второ – липсват тонове обяснения по сценариите. Да, засипали са ни с модове и мисии, но 90 процента от тях не са обяснени точно как работят и КАКЪВ ИМ Е ПРОКЛЕТИЯ СЕТЪП! Но… както всяка кикстартър игра, се появи errata още на следващия ден след успешното финансиране… която обаче все още не е оправила всички дупки. Но…

Заключение

PowerUp е по-добра отколкото очаквах. Да, правилата са написани с два леви крака кухненски стол, но всичко останало – от компонентите, през арта и до механиките – е свързано тясно с безумната атмосфера на тотален over the top 2D Shooter. И въпреки това, въпреки и постоянното хвърляне на зарове, типично за дънджън кроулърите, тук имате повече тактически избори, отколкото бихте предположили. Понякога ходовете ви са изпълнени с пъзел решения, които не само, че не ви изкарват от темата, но дори ви засипват с удовлетворителни УАУ обрати. Злодеят има по-интересни избори от повечето злодеи от този тип игри, а героите прогресивно и светкавично се сдобиват със задоволително мощни придобивки, с които да трепят тонове количество гадчета.

Има няколко мода в играта, но за жалост, заради липсата на добре описан AI съм имал възможност да опитам само „един срещу всички“ и „всеки срещу всеки“. И двата мода работят отлично и PowerUp си заслужава дори само заради тях.

НО! PowerUp е гъзарска фенщнина. Цялата идея на играта е да ви почеше по нърдската ви видеогеймърска осемдесетарщина. Ако не си падате по това или не сте склонни да преглътнете тук-там някое дървено правило, то по-добре е да погледнете другаде. Ако искате обаче си припомните времето на over the top пуцалките, трудните 2Д платформъри, безкрайното събиране на монетки на цената на всичко, и забавните гличове (има таково превозно средство тук – The Glitch) – тогава PowerUp е играта за вас. И за мен.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изненадващо тематична – откъм компоненти и откъм геймплей
  • Злодеят има повече и по-интересни избори от стандартната 1 срещу всички игри
  • Различен сетъп, придаващ различна игра всеки път
  • Различни модове

МИНУСИ:

  • Едни от най-лошо написаните правила, които съм срещал.
  • Сериозни пропуски в описанията на модовете, което води до практическо пренебрегване на тези модове

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*