вторник, март 19, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Point Salad – айляшката игра
Point Salad – айляшката игра

Point Salad – айляшката игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Въпреки директната връзка между името на играта и нейната тема, можем да бъдем на сто процента сигурни, че дизайнерите не са започнали от геймплея, а са изградили цялата си игра около едното име. За незапознатите „Point salad” има двойно значение. Освен очевидното буквално значение, хората малко навътре в хобито знаят, че израза „Point salad” се използва за игри, които са толкова либерални в системите си, че ви забъркват сочна мешана салата от малки механики, всяка от които би могла да ви изкара много точки. С други думи, каквото и да боднете, все ще получите точки.

Верни на идеята, цели три дизайнера са се впуснали в преследване на рошавата гарга от милиони начини за точки. Смея да кажа, че въпреки стотиците опции, главата ви няма да се завърти в отчаян опит да избяга от твърде нагорещелия си мозък, защото всъщност Point Salad е една от най-леките и интуитивни игри, които можете да откриете на пазара. Явно вече е практика най-простите игри да са композиция не на един, а на цяла група от дизайнери (ала Draftosaurus).

Всичко, което ще получите в играта е голямо количество зелено, изразяващо се само в шест вида зеленчуци:

Чушки, зеле, лук, марули, моркови и каквото там по-дяволите е домата.

Врътката в играта обаче ще се избистри, в момента, в който обърнете тези карти с гръб и ще осъзнаете, че в тестето от 108 карти, всеки гръб е различен и дава опции за най-различни точкувания. В този случай, може би всъщност…  зеленчуците са истинския гръб на картите, a не точкуванията?

Идеята на играта е по-проста и от моя хумор. Целта ви е да събирате карти със зеленчуци и карти с точкувания за конкретни комплекти от зеленчуци. Пример за карти за точкуване: „За всеки домат 2 точки“, „За комплект от чушка и лук 5 точки“, „Ако имаш най-малко зелки 7 точки“, „ако имаш най-голям морков всички точки“ и така нататък.

За целта в средата на масата се подреждат три горе-долу еднакви тестета. Да, така пише в книжката – „горе-долу“. Играта е толкова айляк с правилата, че дори не й пука. Пич.

От тези тестета се обръщат по две карти и така има три горе-долу некви си тестета с гърба нагоре, или лицето, на кой пука… а под тези тестета ще се открият шест зеленчука, които вероятно виждате за пръв път под форма различна от цаца и пържоли.

Когато е ваш ход, имате две опции:

  • Вземате с погнуса два зеленчука от обърнатите, повтаряйки си с ужас, че това е само игра
  • Теглите една от горните карти с точкувания, които ще наречем по очевидния начин, странно пропуснат в правилата – рецепти за салати.

Играта свършва, когато всички карти на масата изчезнат и когато вече сте умрели от срам, защото за последните двайсет минути сте повтаряли силно на глас пред околните „вземам тези два домата, имам три чушки, вземам точки за моркови“ и всякакви други веган простотии накърняващи тестостеронното ви достойнство. Последно се чувствах по подобен начин, когато играх мъжкарската игра за романтични взаимоотношения  Fog of Love с мой приятел също мъжкар и… разрешавахме любовните си межделения.

Но нека да предположим теоретично, че на хората им пука за зеленчуците. В Point Salad това няма никакво значние, защото темата тук е сравнително абстрактна, като всичко, което правите е почти машинално и математическо. Вашата цел е да събирате правилните зеленчуци и оптималните точкувания в правилния момент.  Аз падам всеки път, защото с математиката съм по-скаран отколкото с моя приятел мъжкаря.

Въпреки това…

Заключение

Point Salad е една от най-добрите „филър“ игри, които някога съм пробвал. Тя е бърза, лесна за разбиране, обяснява се за една минута и можете да играете с всеки. Играл съм я с геймъри, с кежуъл играчи и със сина ми, който естествено ме анихилира.

Всичко, което ще откриете в кутията е едно просто тесте с малко зеленчуци и някакви точкувания, като правилата са по-малко от дизайнерите на играта . Откривам Point Salad за тотално пристатяваща и въпреки липсата на дълбоки стратегически решения, понякога всичко, което искаме е машинално и светкавично да… трупаме точки. Просто да трупаме точки. Има нещо странно сладко, позитивно и задоволяващо да се полееш с купчина точки и да  чувстваш, че най-накрая си постигнал нещо смислено с живота си.

Играта започната като просто една смешка всъщност носи качества на световно ниво и заслужава да бъде на всяка геймърска секция, защото са малко непретенциозните бижута, които осъзнават идеята и целта си, и ги следват до края.

Препорък.

ПЛЮСОВЕ:

  • Кажи-речи две правила
  • Интуитивен геймплей
  • Подходяща за геймъри, нови в хобито и дори деца
  • Яжте си зеленчуците

МИНУСИ:

  • Не обичам зеленчуци

 

Ако и вие искате нещо, което да играете между сериозните, тежки и „месни“ игри, мисля, че не е лошо да заредите и с нещо полезно. Както винаги, можете да откриете играта в сайта на нашите партньори от Time2Play.

 

 

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers