вторник, септември 29, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Paris: New Eden – Един по-различен пост-апокалипсис
Paris: New Eden – Един по-различен пост-апокалипсис

Paris: New Eden – Един по-различен пост-апокалипсис

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

За тази игра доста се шумеше миналата година… за два-три месеца. След това сякаш… умря, което е жалко, защото пред вас има съвсем достойно заглавие във ВИП зоната на добрите игри.

На първо място започваме с името на компанията – Matagot.  Това е издател, който стабилно произвежда отлични игри с отличимо добро качество както на геймплей, така и на визия.

Paris: New Eden пристига със сносни карти и зарове, но това, което се набива на очи са страхотните свежи илюстрации, които силно присъстват в готината тема за едно по-добро бъдеще.

Paris New Eden е пост апокалиптична игра, в която бъдещето е много по-позитивно, отколкото предвиждат книгите и филмите. Окей, цивилизацията отново се е разпаднала до базово почти нихилистично общество, но светът не е онзи прашен индустриален метален и роботизиран ад. Вместо това, както си личи от заглавието – вие сте в Едем. Това е райската градина на едно рестартирано човечество, което отново търси начин да оцелее, но поне няма опасност да умре от някаква смъртоносна пандемия или от захапка на случайно зомби.

Вие сте в Париии, все пак. Всичко е красиво. Всичко е един вълшебен френски дзен.

И до тук с темата. Въпреки че някои от действията имат логичен замисъл с обстановката, всъщност Paris: New Eden е просто една механична, но нестандартна машина със зарови работници и контролиране на мнозинство.

Казвам нестандартна, защото в повечето игри с работници, вие слагате работник и изпълнявате действието на мястото. Тук идеята е точно обратната. Вземате си работника (в случая – зар) и изпълнявате действието.

В началото на всеки рунд вие хвърляте една купчина зарове на различни места от картата. Тези места са зоните за активиране на действия. Когато вие си вземате зар от дадено място, трябва да помислите за две неща – действието, което ще изпълните и лицето на зара. И двете неща са хомогенно свързани със сместа на цялата идея. Зоните ви дават контрол над вашия двигател на стратегията ви, докато заровете ще са ви нужни за печелене на мнозинство в края на рунда.

В Paris: New Eden има класическите тайни мисии за точки, различни начини на точкуване и стандартните геймърски пословици за този жанр игри, но ако сте запознати с „евро“ игрите, ще откриете много по-сериозна и брутална надпревара от повечето подобия в жанра.

В края на всеки рунд играчите ще получават оцеляващи пичове, които ще си ги вземат като табло пред тях. Тези пичове се печелят с мнозинство на различните зарове и токъни, които може да сте събрали през рунда. Картите с тези хора са решаващи за победата ви, защото всичко се върти около тях. Те ви дават бонуси, те ви дават точки. Дават ви обаче и бройки към общото число на вашите оцелели. Всеки рунд се гледат колко оцеляващи имате и получавате зилиони точки за тях… АКО ги нахраните.

И тук идва поредната мъничка стъпка, която с един прост фиктивен механизъм революционира досадното хранене на работници, с което сме свикнали от редица евро игри.

Тук нищо няма да се случи, ако не нахраните хората си. Няма да получите негативен резултат, нито ще се налага да вземате заеми. Играта ще си продължава и никой дори няма да ви пита защо не е ял от един месец и как, по-дяволите, продължава да живее в този измислен виртуален свят без цел, посока и мотивация за живот.

Но…

Негативната страна на нещата е, че… нищо няма да се случи, ако не нахраните хората си.  Тоест, когато ги храните – вие получавате точки. Когато не ги храните, просто не получавате точки. Това е малък детайл, който ефективно нищо не променя освен психологическата ви нагласа за точките, света и живота след смъртта, преди смъртта и изобщо има ли живот? Не сме ли просто токъни в ръцете на разглезен кукловод.

 

 

Заключение

Paris: New Eden е чудесно допълнение към колекцията на всеки заклет фен на игрите с работници. Играта изглежда великолепно, а геймплеят предлага изненадваща дълбочина, изразяваща се предимно в интеракцията между хората около масата. Paris може да бъде напрягаща и изморяваща, защото всяко малко решение може да повлияе на цялата ви машина за победа. Да, тя е с лесни правила и може да се играе с почти всеки, но ако не мин-максвате поне през половината от времето, преживяването ви може и да е фрустриращо. Тук победителите са сметкаджиите, но нека това не стряска тези от вас, които мразят да дъвчат цифри само с поглед. Аз лично не съм най-големия фен на тоталната оптимизация до най-малкия детайл и въпреки това си изкарвам отлично с Paris. Не бих я играл през цялото време, защото както казах, тя е изненадващо ангажираща и нокторъфеща, като за такъв тип игра, но не бързам и да се отърва от нея. Препоръчвам!

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлична презентация
  • Оригинален и позитивен ход към жанра с работниците
  • Огромна доза взаимодействие между играчите

МИНУСИ:

  • Въпреки готината тема, играта си остава почти абстрактна

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*