Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
- „Приказка от два свята“, или как да заобичаме четенето още повече - август 10, 2018
- CV – пригответе се за смях! - февруари 19, 2018
- My First Clock – У дома часовник трака… - януари 5, 2018
Чудя се – дали ще ви досадя твърде много, ако отново ви обясня колко много обичам истински тематични игри? Обичам механиката да е твърде обвързана, атмосферата да е сериозно подплатена с арт, а темата да е нещо близко – или – поне интересно и любопитно за мен.
Е, в ситуацията с „One Zero One” нещата са доста по-различни. Знам, много от вас биха ми казали (но няма да го направите, знам виии!), че не мога да очаквам такива неща от малка картова игра. Добре, но не пречи да си мрънкам, нали?!
Разбрахте.
“One Zero One” e картова игра за двама играчи, която (не) ни потапя в програмисткия свят на кодове и редове. Разбира се, започваме от единици и нули в матриксово зелено на черен фон. Класика! Единият играч играе с единиците, а опонентът – с нулите. Има няколко реда, които са обект на борба за надмощие. Всеки един от „програмистите“ разполага с дек от 16 карти, като целта му е да установи контрол над повече редове от „кода“. Това се получава с числено превъзходство на нули, или съответно, единици. Освен това декът се „прогамира“ предварително, като играчите могат да решат какви допълнителни команди да включат. Играта предлага сравнително разнообразни идеи за промяна на редовете – сменяне на 1 с 0 (и обратно), изрязване и „залепяне“ на карти, изтриване, промяна на вертикален ред и т.н. Оригиналното в случая е, че командите са изписани в различните краища на картите. Така ефектът се проявява върху картата, към която е обърнат надписа. Това предоставя един допълнителен елемент на въртене на картите, което наистина много „оцветява“ играта и я прави динамична и забавна.
Играта завършва когато се постави третата поредна карта на последния ред. Тогава се смята „надмощието“ на всеки програмист над всеки отделен ред от кода. Никога не съм си представяла, че ще напиша това последното изречение. Но с настолните игри човек се учи постоянно. 🙂
В играта определено има няколко големи плюса. И макар в началото впечатлението ми да звучеше по-скоро негативно, не искам да остана погрешно разбрана – играта е свежа, бърза, лека и приятна. Можете да я вземете на път, в кафето, да я поиграете на парти. Добра е за въвеждане на нови играчи. Но ако този нов играч е приятелката ви или съпругата ви, която не е софтуерен инженер и не е луд фен на кодовете, по-добре да позачакате и да изберете нещо с животинки.
Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com
Предварителното програмиране на дека предоставя възможност за множество комбинации за игра, а времетраенето й – десетина минути – дава опция тези комбинации да се пробват бързо и приятно, много преди играта да е омръзнала.
И макар и да не очакваме кой знае какъв арт от тази тема, в това отношение винаги има накъде да се сбъркат нещата. В случая визията е много чиста, лека, ненатрапчива и много… „правилна“. Няма никакви твърде сложни платки, анимирани нахилени мониторчета или чичковци-нърдове със странни намерения. Неее. Тук имаме единици и нули. Както и да ви звучи – артът е тематичен, макар и темата никак да не е арт. 🙂
Да обобщя – One Zero One е лека, бърза и ненатрапчива игра, която може и да не е дълбока, но оставя задоволително усещане. Препоръчвам.
Играта може да се открие на много места в нета, затова ви препоръчвам да започнете човъркането от сайта на производителите.
