Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Миналата година на The Con, хората цъкаха всякакви игри, но имаше една маса, покрай която минах, която ми направи особено впечатление. Хората крещяха, мятаха токъни, нареждаха тетриси, играеха на Каркасон сякаш… някакъв абсолютно… (колкото и да мразя тази дума, тя е най-точна)“шантав“ хаос. Не се задържах много, а просто отминах.
Както всяко едно препълнено и затормозено подсъзнание, това което видях се върна чак месеци по-късно, когато попаднах на ревю на тази игра в интернет. Изгледах го и се оказа, че в нея сякаш има доста повече игра, отколкото си мислех. Трябваше да я опитам! Особено, когато става въпрос за компанията CBG – тия пичове имат навика да правят странни игри.
Нито един краб не беше наранен при направата на тази игра!
В McJohny’s, играчите влизат в ролята на готвачи, управители и стажанти в заведение за бързо хранене, което готви крабове. Не знаех, че краба може да бъде фаст фууд тип храна, но ето че и за два лева можеш да си вземеш бургер с краб.
Артът е анимационен и налудничав, така че няма да се чувствате неудобно, когато гледате обложката на кутията, върху която някакъв твърде гладен младеж нагъва бургер с твърде жив краб.
Какъв хаос?
Когато гледате отстрани, играта наистина може да ви се стори странна и хаотична. Това е, защото всеки играч поема различна станция от кухнята на ресторанта и се старае в рамките на една минута да задоволи определени клиенти. Да,
Играта е в реално време
Всеки рунд, един от играчите влиза в ролята на управител и назначава всеки друг играч на определена станция. Също така казва кои играчи ще са готвачи и кои стажанти. След това се обръща пясъчен часовник и всички имат една минута да си свършат работата.
Работата се състои в следното:
Всеки рунд се обръща карта с клиенти. Клиентите са 4 и имат различни изисквания. Някои са по-претенциозни и изискват по-добро качество храна – тоест по-голяма цифра. Някои нямат високи изисквания и имат цифра 0.
Това може да не ви говори нищо, затова ще ви обясня набързо станциите и всичко ще ви се изясни.
Бургерите
Станцията има място за три карти, едно място за изхвърлените карти и тесте с карти. В началото на хода, готвачът тегли три карти и през цялото време има право да държи максимум 3 карти. За да започне купчинка на едно от свободните места, първо трябва да сложи определен цвят с нула. За да сложи върху нулата, трябва да сложи 1 и така нататък. По всяко време може да изхвърля карта, за да тегли нова. След една минута се гледат най-високите числа от всяко от трите места и тези цифри се добавят към общия сбор числа за определения цвят.
Сосовете
На таблото има 4 епруветки. Играчът хвърля няколко зара и има две опции. Или слага зар с едно по-високо от предния зар върху определена епруветка (или в дъното на епруветката) или маха цял ред от една епруветка и хвърля наново. В края на минутата се гледа колко стъпки е минал нагоре по всяка епруветка с определен цвят и добавя толкова точки към общия сбор на същия цвят. Ако има шестица в някоя епруветка, се добавя бонус точка към този цвят.
Скарата
Тази станция е главната причина играта да изглежда толкова хаотична от страни. Дъската за тази станция е разделена на 4 – четирите цвята, които изискват клиентите. Готвачът получава една сурия токъни във формата на монети и той трябва да ги хвърля върху дъската, но както се мята ези-тура. Освен това, всяка една задължително трябва да отлети на минимум височина – рамото на готвача, преди да падне върху дъската. В края на минутата се броят монетите върху съответните цветове и бройката се прибавя към общото.
Пакетирането
В тази станция има 4 области, върху които се редят тетрис фигури. Хвърля се зар и която фигура се падне, тази трябва да нагласи някъде. Като изтече минутата се гледа колко запълнени реда има от всеки вид и сбора се прибавя към общото.
Доставката
Дъската е разделена на квадрати, а в 4-те й края има 4 дестинации с различни цветове. Готвачът тегли от купчинка с плочки и в стила на Каркасон, трябва да слага легално плочката си. Тоест, всеки път да се свърже с друг път. Има прави и криви пътища, кръстопътища и дупки в пътя. Като изтече минутата се смятат само достигнатите дестинации, броят се плочките по най-краткия път и се изважда едно. Този сбор се добавя до към общия сбор.
Този без станция е управителят – демек аз. 🙂
Това са петте станции. Както виждате, те са много различни. Дори бих стигнал до там да кажа – твърде различни. Толкова различни, че тези станци съвсем не са балансирани. Има очевидно трудно и очевидно лесни станции. Примерно, сосовете могат да се концентрират в един или два цвята и пак няма да могат да изкарат много голям сбор, пътищата пък са лесни (в повечето случаи) и е почти сигурно, че ще сте стигнали поне две-три дестинации и най-краткия път в 90 процента от случаите е 4. Тоест – 3 към някой цвят. Картите са също лесни и ще правите доста от тях, но пък тетриса е сравнително труден. Най-хаотичната станция – тази с монетите, изглежда трудна, но истината е, че е най-лесна. Имате безкрайно много време да метнете в полето всичките монети. Лошото е, че е най-непредвидима. Почти никога няма да уцелвате мястото, където искате. Има ли значение? В края на хода ще имате достатъчно монети навсякъде, особено когато можете винаги да хвърляте наново.
Всичко това ви звучи лесно и малко… безсмислено?
Ето и уловката!
Има три роли в играта. Обикновени готвачи, управител и стажант. Обикновените готвачи се опитват да изпълнят колкото се може повече поръчки, стажантът е ядосан, че не му се плаща и иска да провали всички останали, като вместо да прибавя сбора от станцията си, неговият сбор се изважда.
Как тогава той може да знае за какви поръчки работят другите готвачи, че да им пречи? Все пак той няма време да ги следи. Така е. Затова все пак е…
Управителят
Всеки рунд, един от играчите е управителят. Той разпределя другите роли. Той казва кой ще бъде стажантът/стажантите и кои ще са готвачите. След това раздава станциите на всеки. Той самият не играе, а само следи и командва. Рундът е само 1 минута, така че не остава дълго без игра. От друга страна, това да командваш като управител също не е лесно. Защото управителят, за разлика от готвачите, не иска готвачите да се провалят, но не иска и да се справят перфектно. Ако абсолютно всички клиенти са доволни, тогава готвачите получават бонус, който за жалост излиза от джоба на управителя. Затова, той иска да се справят, но не твърде добре – тоест само три от четирите клиенти да са доволни. Трябва да насочва готвачите към цветове, които стажанта развива, но не към всички, защото все пак иска и той малко да им провали работата… Да насочва, да насочва, колко да насочва… Ако скарата е в игра, ще карат каквото се случи. При нас, ако някой играе върху скарата, управителят винаги се наглася спрямо това, което хвърля пича на скарата. Но да не избързвам, а направо да си формулирам своето…
Заключение
McJohny’s не само изглежда хаотична, тя Е хаотична. Разбира се, тя е направена с такава цел, а и честно казано, аз често си падам по такива игри. Даже си паднах и по тази игра… за известно време. Преди да стигнем до това обаче, нека отбележа, че компонентите са отлични, картона е дебел и гланциран, картите са с добро качество, заровете са големи и дървени. Нямам оплакване там. Единствено формата на кутията леко ме озадачава, защото е твърде висока, за да се мушне върху нормална секция и твърде много стърчи ако я сложиш настрани. Ако я сложиш пък легнала по дължина, тогава пред или зад нея остава много място. Освен това, в кутията има тон части, които трябва някак да се сортират и ако сте като мен и предпочитате кутийки от джъмбо, забравете. Кутията е твърде тясна за това. Нищо де, CBG по принцип правят така кутиите си, явно има търсене, а и ако наредите цял ред от секцията си с техни игри може и да се върже… нищо, че досега имат само три.
Самата игра е бърза, напрегната и изненадващо тиха. Мислих си, че като управител ще трябва много да викаш и насочваш готвачите, но реално на теб ти трябва само да им казваш – започвай сини, ти спирай зелени, ти прави от сини и червени. И така нататък. Това не е минус, дори е плюс за домове като моя – с две малки деца. Всъщност, парадокса е, че най-интересната част е когато не играеш мини игрите. Да си управител е вълнуващо и стратегическо… горе-долу. Никой освен теб няма време да гледа останалите какво правят. Те разчитат изцяло на теб. Дори и да знаят, че ти искаш да ги прецакаш нямат време да мислят за кой цвят точно ги лъжеш и за кой си прав. Нямат и време да спорят. Просто трябва да бачкат.
Звучи тактическо, а? Всъщност не. Колкото и да се опитваш да контролираш хората, те са почти напълно вързани от късмета си. При доставките слагаш плочки, където можеш. При бургерите слагаш първите нули, които срещнеш, защото нямаш време, при тетриса, мушкаш там, където може да влезе фигурата, при заровете – слагаш там, където е най-висока кулата, а при скарата… каквото се получи. Не можеш да предвидиш къде ще паднат тия проклети монети!
В тази игра, дори и да не знаеш какво правиш все ще ти се получи от време на време. Дори не се изисква кой знае каква ловкост. Случвало се е управителят да не обели и дума и пак да спечели.
Въпреки всички тези неща, станциите са забавни и ще ви е интересно да пробвате всички мини игри, само че… преиграваемостта е много ниска. След като сте пробвали станциите няколко пъти няма да са ви чак толкова интересни. Това е, заради огромната доза късмет, която се изисква, за да се справите добре. Ако имаше някаква по-особена стратегия за всяка една станция щеше да е различно. Както е сега, след петата игра ще са ви омръзнали.
Но! Ако играете с различна компания или вадите играта само от време на време, това би било чудесен избор за вашата колекция… стига да можете да наместите някъде тая абсурдна кутия!
ПЛЮСОВЕ:
- Интересна тема
- Шарени илюстрации и отлични компоненти
- Бърз и ангажиращ геймплей
- Забавен хаос
- Напълно различни мини игри
МИНУСИ:
- Лъжливо усещане за стратегия
- Повтаряемост и не голяма преиграваемост
- Играта с трима не струва
- Секцията: „Това пък какво да го правя?“
Ще остане ли в колекцията ми?
- О, да!
- Засега
- Не
- О, не!
Защо?
- Просто не ми се играе повече
- Не обичам крабове
- Обичам твърде много крабове, за да ги гледам погълнати живи
- Секцията ми изглежда странно с нещо така щръкнало от нея
Източник на повечето снимки: boardgamegeek.com
За повече информация, посетете сайта на Czech Board Games, като кликнете на бутона отдолу!
