- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
С малко закъснение, Лигата се връща на линия. Месецът за всички не беше от най-силните, поне откъм бройка изиграни игри, но от друга страна качеството е дори над стандартното ниво. Всеки от нас ще сподели двете най-добри игри, които са минали през неговите ръце и сърце. Този месец, BigBoxGamers беше домакин. А колегите, както винаги са Ицо от свежата кръв в интернет пространството – BoardDelights и вече доказалият се професионалист – Ники от Gamebox. А сега, на и инджой!
Деян от BigBoxGamers
Този месец не играх чак толкова игри, колкото друг път, но за сметка на това изборът ми е най-труден. Имаше няколко игри, които ме отвяха с оригиналност. С мъка отсях две, но се чувствам длъжен да издигна още няколко, като само ги спомена – Factory Funner, Ravens of Thri Sahashri, Push It, Ricochet Robot, Escape from Aliens in Outer Space. А сега за двете, които ми направиха силно впечатление.
Soccer City: The Beautiful Game
Тази игра не е задължително най-добрата от гореспоменатите, но беше толкова уникална и тематична, че ми грабна най-силно вниманието. А и някои от горните игри ги играя не за пръв път. Soccer City е изключително тематична футболна игра, в която ще откриете всички тактически решения, които срещате във всеки мач – от избирането и подредбата на футболистите, до тактически фалове, капани за засади, трикове, ъглови, картони и какво ли не. Играта има сериозен етап на научаване и първата игра ще ви се стори крайно случайна, но колкото повече я играете толкова повече разбирате дълбочината и безобразното разнообразие, което предлага. Ако сте футболен фен – това е играта за вас!
Не съм имал щастието да опитам „Soccer City: The Бeautiful Game“, но като сериозен футболен фен съм убеден, че ще ми хареса. В изминалият месец футболните емоции ми дойдоха доста, но общо взето само от телевизора. При първа възможност обаче ще опитам „Soccer City: The Beautiful Game“ Ицо (BoarD Delights)
Не съм имал нещастието да пробвам Soccer City: The Beautiful Game, но като върл противник на точно този спорт съм сигурен, че няма да ми хареса. Добре де, може би драматизирам излишно, но наистина се съмнявам играта да ми допадне, дори да има страхотни качества по отношение на механиките. И доста ме човърка подзаглавието – „the beautiful game“? Какво по дяволите? – Ники (Gamebox)
Karuba
В Каруба всеки играч се опитва да проправи път на свои приключенци до скрити в джунглата храмове, като поставя пътища и тактически ги придвижва през криволичещи завои, изпълнени със сребро и злато. Играта е номинирана за голямата награда Spiel de Jahres 2016 и нищо чудно да спечели, защото има всички качества на победител. От простите и достъпни правила, до ярките и приятни компоненти, играта си крещи „Аз, аз, аз!“. Каруба е неконфротационна до етап, в който можете да я наречете multiplayer solitaire, но въпреки това времетраенето й е гостоприемно и пристрастяващо. Едва ли само една игра ще ви е достатъчна. Гениална игра от новата семейна серия на Haba!
За “Karuba” не мога да кажа нищо друго освен – отидете и си купете тази игра, тя си заслужава ! Деян е посочил изчерпателно всички нейни предимства. Евентуалната й победа в „Spiel des Jahres“ ще е повече от заслужена. „Karuba” е запомнящо се приключение и страхотно забавление за геймъри от всяка възраст, пол или интереси. Не си позволявайте да го пропуснете ! Островът ви очаква… – Ицо (BoarD Delights)
Въпреки че ще викам усилено за Imhotep в надпреварата за игра на годината, не мога да отрека качествата на Karuba. Единственото, което ме подразни в играта е липсата на повече интеракция между участниците в нея. За сметка на това играта наистина е бърза и това едва ли ще ви попречи на удоволствието от нея. – Ники (Gamebox)
Ники от Gamebox
За разлика от миналите месеци, през юни лятото ме удари с пълна сила и доста ограничи количеството нови игри, които изпробвах. Добрата новина е, че въпреки това успях да избера две много подходящи за целите на нашата класация заглавия. Макар лятото да е традиционно мързелив сезон и да се съмнявам на някой от вас да му се учат много правила, и двете игри са възголеми. Ето ги и тях:
Zombicide: Black Plague
Да, това е четвъртата игра от поредицата. Не, не ни писна да я играем. Новата Zombicide беше очаквана от мен, тъй като мислех, че тя ще поведе и без това повтарящата се поредица към сигурна гибел. Не вярвах, че ще кажа тези думи, но истината е, че Черната чума е свежо и много нужно попълнение в серията игри със зомбита. Точно като предшествениците си, тя не предлага нещо коренно различно или ново. Напротив, фентъзи средновековният вариант на Zombicide е сравнима с останалите като съдържание на кутията – десет мисии с повишаваща се трудност и тонове пластмасови зомбита. За сметка на това Cool Mini or Not са обърнали внимание на част от проблемите на предишните игри – трудността е повишена, добавени са страхотни табла за играчите и са включени разнообразни задачи. След доста незабележителната Rue Morgue, всичко това беше приятна изненада за мен. О, и темата, колкото и странно да звучи, е невероятно добре представена.
Играл съм оригинала и въпреки, че съм един от неуморните фенове на зомби жанра, нещо не ме грабна. Да не говорим, че съм от онези дразнещи хипстъри, които по никакъв начин не се впечатляват от „гениалните“ CoolMiniorNot. Въпреки това, Black Plague ми е изключително интригуваща и бих я пробвал при удобен случай, защото някои от дразнещите механики на оригинала са изчистени… а и новите лични бордове са определено голям плюс. – Деян (BigBoxGamers)
Да, това е четвъртата игра от поредицата. Да, предишните три ми бяха скучнички, постнички, абе направо безинтересни. Да, тази новата е много, много добра ! Фентъзи елементът, макар крайно изненадващ за жанра си е точно на мястото, както отбеляза Ники. Персоналните табла на героите – само адмирации към “Cool mini or not” за това решение. И аз като Ники очаквах „Zombicide: Black Plague“ да е последният пирон в ковчега на тази, според мен, прекалено прехвалена поредица, но останах крайно изненадан (за добро ). Явно „Zombicide” е тук и ще остане за дълго. А ако от “Cool mini or not” продължат с експериментите, току виж видим и още хитри, иновативни и забавни неща в иначе толкова преекспонирания зомби жанр. – Ицо (BoarD Delights)
Three Kingdoms Redux
Безспорно една от най-сложните игри, които съм опитвал. Въобще не говоря само за правилата, които са си значително изпитание, а за чисто организационните трудности, които ще срещнете, ако решите да я пробвате. Макар да успях да вмъкна само три сесии за малко повече от месец, Three Kingdoms бързо ме впечатли. Играта представлява много тематично евро, което поддържа точно (и само) трима участници и очевидно е инспирирана от историческия период със същото име. Въпреки че ми е пределно ясно, че игра за трима, отнемаща по-добрата част от едно денонощие (тая със слънцето) едва ли ще виси на масата постоянно, не мога да отрека качествата на Three Kingdoms. Играта е хитра комбинация от victory point driven евро с постоянно залагане за позиции. Безспорно най-любимият ми елемент беше възможността на втория и третия във временното класиране да се съюзяват срещу водача. Това балансира силите в играта, но не е изпразнено от възможности да преследвате собствените си цели – все пак накрая остава само един (император).
Ще бъда кратък. Преди известно време попаднах на тази игра онлайн, но не изпитвах твърде ентусиазиран мазохизъм да прочета огромното количество правила. Въпреки това, сега изпитвам изключително вълнуващ мазохизъм да я пробвам… ако някой ми спести четенето на романа, наречен книжка с правила. – Деян (BigBoxGamers)
Ах, колко хубаво ми звучи всичко ! Темата – един от най-интересните периоди в китайската история ( напълно в десятката за полупрофесионален историк като мен ). „Евро“ точкуване (нали съм „евро“ геймър…според мнозина ). Супер компоненти. Интересна механика за съюзи между играчите, в която предусещам вълнуващ социален елемент ( да се чете „ вълнуващ елемент с обръщане на маси“ ). Сложни правила – точно като за човек, който е наредил игри като “Mage Knight” и “Twilight Imperium 3” в личният си топ десет. И само един минус (но съществен) – не съм се докосвал до „Three Kingdoms Redux“ ! Надявам се някой ден, благодарение на Ники, да мога да поправя пропуска си. – Ицо (BoarD Delights)
Ицо от BoarD Delights
Лятото тече с пълна сила, отпускарският сезон се е спуснал като тънка рибарска мрежа ( това не беше ли от песен ? ) върху всичко живо и времето за игри е крайно ограничено. Уви, юни няма да остане като един от силните месеци в геймърската ми кариера. Играх малко на брой игри, но за сметка на това всички бяха над средното ниво, а някои дори спокойно могат да достигнат върховете на личните ми чартове. Преди да ви представя изборът си за месец юни, ще споделя само едно почетно заглавие – “Karuba” , от “HABA”. Повече за нея – в изборът на Деян. А сега – любимото ми за юни.
Star Wars : Rebellion
Ще си позволя да съм откровен с вас ( кога ли съм ви лъгал всъщност ? ) – играх “Rebellion” в началото на май и останах със смесени чувства. После отново в края на месеца и общите ми впечатления тръгнаха бавно нагоре. През юни изиграх само две партии… но какви! Безспорно едни от най-запомнящите се гейминг моменти за мен през 2016г. ( засега ). И докато чакам пътуващото към колекцията ми копие на играта, ще ви кажа следното – нека хайпа не ви плаши, “Star Wars : Rebellion” е умопомрачително страхотна игра. Никога не съм бил нърд по темата, но това е оригиналната филмова трилогия в кутия. Всички важни лица са на линия. Темата е представена супер. Механиките също. Нужно ли е да споменавам компонентите? Напрежението в играта мога да сравня с най-добрите образци в жанра на „hidden movement“ и „deduction“ игрите. Но “Rebellion” е много повече. В тази препълнена (по познат „FFG“ маниер) кутия ще откриете не една,а няколко игри. Горещо ви препоръчвам играта, въпреки високата й цена. Безспорно един от най-големите хитове тази година !
Признавам, аз нямам абсолютно никаква искра към тази игра. Въпреки, че намирам Star Wars филмите са нелоши и съм сравнително запознат с не чак толкова оригиналния свят, никога не съм се увличал към амгълщина. Освен това, играта е от FFG, което моят вкус си казва вътрешно „Хм..“. Въпреки че компанията е тази, която ме е запалила по настолните игри, за мен тя се изтърка преди доста време. Отново, личен вкус. Някой ден ще говоря и за това. Но стига, че докато пиша това вече половината ми приятели са ме изтрили от фейсбук.. Отношението ми към Ребелиън. „Ми… окей, бих я пробвал, но не изгарям от желание.“ – Деян (BigBoxGamers)
Макар аз все още да съм на етап „едно опознавателно изиграване“, за разлика от Ицо, веднага харесах Rebellion. Нищо чудно, защото пиша този текст облечен с тениска на Star Wars, пийвайки кафе от чаша със stormtrooper. Това, което ме изненада обаче е, че FFG явно не разчитат само на лиценза, за да принтират пари – играта е тематична, но това не значи, че механиките са пренебрегнати. С други думи, слушайте Ицо, .. – Ники (Gamebox)
XenoShyft : Onslaught
Този месец явно ми е за америтраш заглавия. И какво по-подходящо от кооперативен “tower defense“, вдъхновен от култовото заглавие от близкото минало „Starship Troopers” (тук визирам повече филма, а не великата sci-fi класика на Хайнлайн ). Темата струи навсякъде от тази игра. Геймплеят също е на високо ниво – основната механика е обичаният от милиони “deck building”. „XenoShyft“ е едно от редките заглавия на „Cool mini or not” без миниатюри, но това по никакъв начин не пречи на играта да получи висока оценка от мен. Опитах я соло, за двама и за трима – играта е трудна и ще бъде достойно предизвикателство за всеки геймър. Култово, култово америтраш заглавие. Не пропускайте да го опитате, ако ви изпадне. Кой не би искал да надене “power armor”, да грабне минигън и да размаже няколко стотици еволюирали буболечки, ръководени от властен Overmind ? Върви отлично със студена бира в компанията на верни приятели (кооперативна е играта, все пак…) .
От много време я следя тази игра и въпреки, че все още лигите ми не стигат до пода, от време време пускам по някоя челюст. Една от любимите ми игри е Legendary Encounter: Aliens, а основните принципи на Xenoshyft са подобни… а и в заглавието има словосъчетанието „Xeno“ – каунт ми ин! – Деян (BigBoxGamers)
Трябва да си призная, че така и не пробвах точно това заглавие на Cool Mini or Not. Фен съм на първоизточника на темата донякъде, но от друга страна в последно време се заринах с декбилдъри, голяма част от които са доста добри. За сметка на това и аз съм чувал, че играта е доста, доста трудна, което напоследък е задължително изискване при кооперативните заглавия в моята компания. Ех, пак ще се харчат пари.- Ники (Gamebox)
Това бяха нашитесилни впечатления от изминалия месец! Следете сайтовете и грандоманщината ни, защото ако сме тук, за да ви държим влажно! Сещате ли се? Щото Лигата… лига… влага. Абе, гледайте си работата!
Ровете си из нашия сайт без да ни питате, но съвсем целенасочено побърникайте и из сайтовете на колегите. Препоръчвам ви ги, препоръчайте ги и вие! Добре де, лято е. Хуморът ми е слънчасал! Случва се.