Ако сред вас има кежуъл геймъри и такива, които обичат да си цъкат от време на време, просто ей така, за да е весело, ще ви помоля да се отдръпнете на детската маса, защото сега възрастните ще си говорят.
Feudum може и да изглежда като невинна вафла Криско, заради своя шеговит външен вид, но ви гарантирам, че ако подходите с такова невежество към играта, тя ще ви засипе с такава буря от шамари, че ГМ Димитров ще ви се стори като локва в парка.
Feudum не е тежка. Това не е игра, която може да се определи към каквато и да е категория свързана с баналните „лека, средна или тежка игра“. Feudum е просто “ту мъч“. Ако геймърския ви стомах се е свил, заради последно време заливащите ни сравнително леки игри, по-добре си обуйте анцуга, защото шкембето ще ви се раздуе от мазни хапки от десетки различни механики и високо калорични безброй избори и стратегии.
Feudum пристига в огромна кутия, която не служи единствено за събиране на гигантската дъска, но и за внушително напомняне от рафта ви, че това е игра, която трябва да се играе. И то често. И то последователно, защото ако я вадите само от време на време е твърде вероятно да трябва да си припомняте правила. Поради тази причина и поради факта, че това е игра, която се схваща след няколко изигравания, ви препоръчвам да играете Feudum с една и съща компания.
Когато разпънете километрично дългата дъска на масата и изсипете всъщност не чак толкова огромното количество допълнителни компоненти, съставени предимно от кубчета, дискчета, токъни и две весели чудовища, ще се подлъжете, че това е нещо весело.
Да, дъската е изрисувана страхотно – като майсторска творба на художник. Всъщност артът е толкова сериозна част от натъртването на визията, че много от символите по картата потъват в невзрачни точки, за които не сте сигурни дали са част от атмосферата или реално имат значение за геймплея. Ще установите, че 90 процента от тези точки са важни за механиката.
Темата е на границата на баналността, но не точно…. Играчите се опитват да се издигнат в средновековното общество, като печелят слава, благодарение на строене на ферми, градове и феодални владения. Могат да завземат крепости и да ги подобряват, могат да изпълняват мисии, могат да се бият, могат да търгуват, могат да строят превозни средства, могат да издават кралски печати и да влияят на църквата. Могат да правят още куп неща и да манипулират икономиката. Могат да копат точки от всякакви други неща. Не. Тук не говорим за салата от точки. Това по-скоро е шведска маса от точки, подходяща за посетителите на фестивала в Есен.
Feudum е разделена на две основни полукълба. Първото е картата, върху която се случват всички активни неща като движение, битки, завладяване и строене. Второто е икономиката, която е съставена от 6 гилдии, които си взаимодействат по такъв начин, че всяка ваша манипулация върху едната гилдия създава ефект на пеперудата върху съседните гилдии.
Най-отличителните игри с реалистична манипулация на пазара, с които до този момент се бях сблъсквал са Rockwell и Archipelago (номер 1 игра за мен). Дори и дълбоката синхронизация между различните пазари в Архипелага обаче не може да се допре и до нокътя на кутрето на главоблъсканицата, която ще ви прати на дъното с котва във Feudum.
Тук шестте гилдии са изключително различни:
- Гилдия на фермери
- Гилдия на търговци
- Гилдия на алхимици
- Гилдия на военни
- Гилдия на благородници
- Гилдия на църквата
Всяка една от тези гилдии предлага услуга, от която всеки играч може да се възползва. На фермерите можете да продавате ресурси за пари и храна, като обаче това може да повлияе на търговците, ако преди това монасите от църквата са снабдили фермерите с кокошки (найс, а?). От търговците можете да купувате ресурси на различни и променящи се цени, които често зависят от фермерите и алхимиците. Алхимиците пък имат нужда от ресурсите на търговците, за да строят превозни средства (кораби, дирижабли или подводници – както казах, темата е ПОЧТИ банална – играта е нещо като стиймпънк средновековие). Така че ако алхимиците имат вече построени превозни средства, вие можете да ползвате гилдията, за да си купите тези така нужни средства, за да прекосявате реките, моретата и планините.
Военната гилдия ви позволява да си купувате влияние, което е нужно за почти всичко в тази игра. Влиянието обаче зависи от алхимиците и техните ресурси. Освен това във военната гилдия, и отново благодарение на алхимиците, вие можете да си наемате митични същества, които ще ви помогнат в битките.
От гилдията на благородниците можете да си купувате кралски печати, които са ценен ресурс за едни от най-важните неща в играта – изпълняване на кралски мисии и строене на феодални имоти. Кралските печати обаче са свързани с военната гилдия, която с изразходване на влияние може да ги увеличи. Кралските печати освен това могат да помогнат за процъфтяването на църквата, като благородниците правят „дарения“. От църквата пък можете да си вземате благословения, които ще помогнат за производството на ресурси във фермите ви… но и за изкушенията от кражба на ресурси, които иначе са предназначени за фермерската гилдия – тоест – държавата.
Това е само малка брънка от използването на гилдиите. Защото освен тези прости действия, всяка гилдия има още няколко начина за влияние. В зависимост от случващите се неща по картата, вие ще получавате позиции в различните гилдии. Ако сте майстора в гилдията, то вие ще можете да влияете на съседните гилдии и да получавате слава и репутация (точки). Ако обаче сте калфа (втори по влияние) – отново можете да действате върху тази гилдия и макар да не получавате много репутация, вие ще имате шанс за развитие – теглите от тесте с карти с действия и мисии.
Ако сте само чирак (трети по влияние) в гилдията, вие нямате никакви правомощия, но ще получите малко репутация при раздаването на точките в различните епохи.
Дам… Епохи. Играта се развива в няколко рунда (епохи), като преминаването между тях не е толквоа просто като завъртането между играчите. Тук тези епохи зависят от това колко бързо подобрявате сградите си. При всяко подобряване на ваша сграда се тегли от специални токъни, които можете да ползвате за ресурс или ако ги обърнете – да строите „пейзажи“, но само ако сте слуга в дадена област.
О, и слуги има. Всяка една сграда има собственици, слуги и подчинени. Тези титли често ще се сменят в зависимост от действията на играчите. Дори… няма да навлизам с действията по картата.
Играта се казва Feudum и строенето на тези феодални имоти ще ви дава огромни предимства като влияние, репутация и точки, но освен това има и отговорности. Ако вече сте феодал, кралят ви обръща внимание и изисква от вас да се биете за него. Ако не се биете достатъчно често, то всяка епоха ще губите солидна репутация.
Като изключим фигурките, в играта има и карти. Тези карти са вашият двигател от действия. С други думи – Feudum е игра, задвижвана от карти.
Всеки играч има собствено тесте от 11 карти, като в началото на всеки рунд избира 4, които да изиграе (или 5, ако изразходи селитра (един от ресурсите в играта).
Всяка карта извършва конкретно действие и дава бонус действие, ако имате човек от конкретна гилдия.
В края на рунда трябва да храните хората си с храна… или с вино, което е по-ефективно, но пък намалява способността за бой значително.
Всеки път обяснявам правилата на играта на живо за около час и не мисля да повтарям тази мъка. Затова ще спра дотук.
Заключение
Feudum е игра за възрастни и дори няма да се оправдавам за какво значение говоря. Защото тази игра си е еротика, хора. Започва с прелюдие от привлекателни цветове и красив арт, подхваща ви с провокативни целувки, подсказващи безкрайни възможности и тъкмо когато сте се отпуснали в ласки от на пръв поглед нежно преживяване, идва първия ход, когато осъзнавате в какво сте се забъркали… но вече е твърде късно. Три-четири часа по-късно всичко свършва и ще ви трябват няколко дена, за да разберете какво ви се е случило. Но не се притеснявайте. Вторият път ще бъде много по-различно и вече не само, че ще се научили какво правите, но и ще се чувствате малко по-готов за фукане с добри ходове.
Гарантирам обаче, че ако дадете шанс на Feudum и не се откажете след първият болезнен опит от постоянни въпроси, ровене в книжката, в интернет и със сигурност грешки, то вие ще се пристастите към това нишово преживяване, което колкото повече играете, толкова повече самочувствие ще добиете, че можете да се справите с прости игрички като Mage Knight или пък Archipelago, например.
И това е само базовата игра.
ПЛЮСОВЕ:
- Страхотен арт
- Безкраен брой за стратегии
- Възможности за задоволителни майсторски ходове
- Тематични и изненадващо интуитивни механики (след като ги схванете)
- Нещо различно, което ще остане в спомените ви
МИНУСИ:
- Бавен и мъчителен процес за научаване на правилата
- Микроскопичните и измити символи по картата дразнят
- Отнема няколко игри, за да знаете дори какво правите
- Играта е дългичка – от 3 до 4 часа
Партньорите ни от Pikko Games скоро ще имат играта в наличност, така че ако смятате, че имате топки за Feudum, можете да следите сайта им или директно да си запазите копие, като им пишете.
Източник на снимките: Boardgamegeek.com