Site icon Big Box Gamers

Rockwell – Евро игра със социална интеракция. Възможно ли е?

Евро игрите не са нещо типично за финансиране в Кикстартър. От друга страна, вече огромна част от настолните игри събират парите си от тази платформа, така че нищо чудно да видим скоро и цяла линия игри на Фелд, търсещи любов онлайн.

Играта всъщност се финансира преди две години и при това толкова добре , че миналата година Sit Down! организираха Кикстартър за разширение. Тази кампания отново мина чудесно и дори се стигна до някой друг стреч гоул. За този експанжън ще поговорим в друга статия. Днес ще обърна внимание на базовия вариант.

Доста тежка кутия.

Rockwell е тематична евро игра (да, знам как звучи, но е така), в която играчите влизат в ролята на миньорски компании, които се опитват заедно да копаят подземия чак до центъра на земята, за да събират ценни материали, които после да продават и заменят за други. Тези ценни материали са нужни за постигане на най-различни цели. Целите пък дават точки. След като един играч направи определен брой постижения или когато повече от половината играчи изпратят по един самоубиец в ядрото на земята, играта приключва.

Точки = победител.

Въпреки, че съпругата ми намира играта за визуално неочарователна, според мен компонентите и илюстрациите са повече от чудесни. Основно, това се дължи на тематичния арт… което е и причината жена ми да не го хареса. Какво очаквате от миньорски арт – тъмни цветове, мръсотия и тунели.

Може би най-досадната част от играта е протяжния и неприятен сетъп. Играта пристига с много и различни компоненти – подробно модулен централен борд, десет тестета карти, лични табла, три допълнителни борда, фигурки, кубчета, токъни и най-досадното от всичко – конкретна подредба на сума ти купчинки с постижения и цели.

Да, нещо такова ще бъде и на вашата маса.

Препоръчвам ви да си подредите играта преди останалите играчи да са дошли, защото сетъпът отнема повече време от обясняването на правилата.

И като стигнахме до тук – правилата се обясняват изненадващо бързо и лесно, като за средна към тежка евро игра. Това се дължи на дълбоката тематичност и логичност на действията.

Rockwell е икономическа игра. Целта ви е най-оптимално да боравите с ресурсите си като се стремите винаги имате точно колкото и които ви трябват. По време на играта ще купувате, продавате, събирате и губите ресурси с цел постигане на абсолютно отворени възможности.

В играта има девет разнообразни постижения и когато някой пръв изпълни някое от тях ще вземе повече точки, отколкото следващия изпълнил същото.

Освен тези постижения, в играта има директна обмяна на кубчета срещу точки, като това е един от най-ефективните начини за печелене. Проблемът е, че колкото по-късно се включите в тази обмяна, толкова по-неизгодна ще бъде офертата. Примерно, ако вие размените 2 кубчета цинк за 1 точка, следващият ще трябва да даде 3 кубчета за 1 точка. И така до 5. След това е пак оферта – 5 за две точки… и после пак неизгодно.

Трябва да внимавате кога и колко разменяте обаче, защото често ще искате да продавате кубчетата си на пазара за пари. Парите са ви нужни за подобрение на екипа и технологиите си, както и за наемници и за наддаване за първи играч. О, да. В тази игра има така досадното за много хора – наддаване на сляпо. Нещо повече. Тук първият играч е от огромно значение. Механиката работи добре с повече хора. Ако играете с 4 играчи, все ще спечелите нещо, ако се поизхвърлите с пари. Ако сте само двама обаче и единият заложи 2 000, а другият 1 900, другият не стига, че не печели първо място, но и се връща доооста назад, защото парите са кът… поне в базовата игра.

Третият начин за печелене на точки е остатъкът от ресурси, който криете зад параван. В края на играта който има най-много от всеки ресурс (парите включително) ще спечели най-много.

Играта има две основни части. Едната е стандартно „поставяне работници“, където не само местата са ограничени, но и вие разполагате само с двама „вицепрезидента“, които да поставяте. В тази игра да слагате пръв е от критично значение. Някои места ви дават бонуси към копаенето, други ви позволяват да купувате и продавате ресурси, а може би най-ценната позиция е тази, в която можете да купувате подобрения за миньорите си, както и да разменяте кубчета за точки.

На това поле има толкова позиции, колкото са играчите, но колкото по-напред сложите, толкова повече действия ще можете да направите. С 4 човека, ако сте пръв ще имате 4 действия, а ако сте последен само едно.

Тъй като купуването на точки с кубчета е един от основните начини на печелене на играта, вие искате да го правите често… но… особено в началото на играта, вие бихте желали да подобрите някои работи по екипа си.

Всеки играч може да подобри силата на миньорите си, да подобри тяхната скорост, да строи шахти за печелене на доходи, както и да си купува застраховки, които ще ви възстановят ценните ресурси, ако нещо вземе да ги гръмне под земята. Всички, с изключение на шахтите са критично полезни. Доходите на шахтите не са големи. Да, шахтите имат и други бонуси, но те са толкова ситуационни, че дори няма нужда да обръщаме внимание на тях.

Личното табло на играч

Подобренията се правят с пари, а пари се получават единствено от продаване на ресурси. В началото парите ще са ви кът, но след някой друг ход вие ще тъжите повече по липсата на действия, отколкото по липсата на пари.

Стигнахме до основата на играта. Копаенето на земята.

Sit Down! се пуснали по рисковия склон на един доста противоречив и рядко успешен модел – полукооперативност. В моята любима игра – Archipelago съществува с обратен принцип – там всички трябва да си помагат, за да не се случи нещо кофти. В Rockwell, играчите си помагат, за да се случи нещо хубаво – да копаят. Всъщност, почти невъзможно е да се копае, ако играчите не си помагат.

Смея да кажа, и в двете игри, концепцията работи перфектно.

Строи се централен борд с най-различни части, които се наместват вътре в кръглата рамка. Самият борд се сетъпва бързичко, защото всичко си пасва на мястото. В най-външния ринг се копае по-лесно, а в най-вътрешния най-трудно.

Всеки играч започва с по 4 работника на първо ниво. Когато копаете, трябва върху полето да има работници с толкова обща сила, колкото е написано на самото поле. Във външния ринг, това е 3 или 4, а в най-вътрешния 9 или 10. Всеки работник се подобрява до максимум 4, така че виждате колко е невъзможно да се работи сам.

Ако сте сложили „вицепрезидент“ на конкретно място, можете да подкупвате съседни миньори, а ако сте сложили на друго, можете да си наемате наемници, които дават от 1 до 4 допълнителна сила… но струват скъпо.

След като дадено поле събере нужната сила се обръща плочката, върху която са работниците. Отдолу се виждат различни ресурси, но те се получават по друг начин – с шахта в друга фаза. Всъщност, в зависимост от силата на самото поле се тегли карта от съответно тесте и се вижда какви ресурси се получават. Всички играчи си ги делят колко се може по равно, но…

И тук е изключително основна част от играта – остатъкът, който не може да се вземе, се прибира или от човека с шахта там, или от човека с най-много сила, или от човека, който е активирал копаенето – в този ред.

Остатъкът обикновено е много повече, отколкото другите вземат. Всъщност, колкото повече хора копаете, толкова по-голям шанс имате за голям остатък. Така че имате още повече мотивация да работите заедно… ако сте сигурни, че ще спечелите остатъка.

Разбира се, изкопаното може да гръмне, но ако сте си купили застраховки (има различни начини за това), можете да предпазите някои от изгубените ресурси.

Има още много и детайлни правила, като например как се печелят постиженията, как точно работи пазара и разни други подробности свързани с подобренията на екипа, но ако сте ме дотърпяли дотук, значи сте схванали основните концепции.

По лицата ни си личи колко планове и сметки са нужни за победа.

Заключение

Rockwell е стабилна игра, която почитателите на евро игрите дължат пред себе си поне да я пробват. Играта използва класически прийоми на този тип игри като поставяне на работници и тежък наклон към икономика, но едновременно с това прави лек поклон към америтраш заглавията със своята засилена тематичност и полукооперативност (която сама по себе си предразполага към дипломатичност, социални умения и разбира се… предателство).

Качеството на компонентите и илюстрациите акомпанират играта по невероятен начин и именно заради това не очаквайте светли и шарени цветове. Всичко е насочено към сивкавата и кафява гама.

Разнообразието от играта е на високо ниво, тъй като интеракцията съществува в сериозна форма, а и има различни пътища към победата (благодарение основно на 4-те различни подобрения, от които не можете да си позволите дори половината).

Сетъпът определено е досадна част, която не е за пренебрегване, защото много често при мисълта за него няма дори да ви се занимава да отваряте кутията. Бих ви препоръчал да си купите кутийки от Джъмбо и да си подредите всичко по видове. Това ще ви спести минимум 20 минути.

Играта с 4 човека е оптимална. Заради количеството кооперативност, не виждам как може да работи по-добре с трима, да не говорим и за варианта с изкуствен играч във варианта за двама.

Освен това, в играта има сравнително количество късмет. Когато теглите картите, може да гръмне нещо, може и да не гръмне. Освен това понякога ще сте дали много пари за намници, само за да сте пръв на полето и накрая може да се окаже, че си делите ресурсите по равно… а другият играч на същото поле дори не си е мръднал пръста, нито си е подобрил работника.

Само базовата игра е достатъчна да задоволи нуждите ви от подобен тип игри за дълго време. Разширението задължително ли е? Ммм… съвсем не. Ще поговоря за него следващия път.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Играта можете да откриете в сайта на производителите. Също така, можете да си дръпнете правилата и да ги попрехвърлите. Не са толкова сложни, въпреки че на моменти може и да изглеждат такива. 

Sit Down!

Exit mobile version