сряда, април 1, 2020
Заглавна страница » Настолни игри » Лирилично отклонение: Familienspiele – От тук започна всичко
Лирилично отклонение: Familienspiele – От тук започна всичко

Лирилично отклонение: Familienspiele – От тук започна всичко

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Който ме познава знае, че зарибявката по настолните игри ми е дошла от Age of Empires 3: The Board game (Age of Discovery), която е все още в колекцията ми, между другото.

Само че… Това твърдение не е напълно вярно. От една страна – да, това е играта, която ме вкара в хобито на модерните настолни игри (Каркасон и Цитадели преди това не успяха да постигнат нищо с мен), но от друга – аз имам любов към всякакви настолни игри от дълги години.

Всички сме израснали с Монополи и производни, аз включително. Разликата е, че аз продължих да играя подобни игри и като по-голям. Продължавах да играя безумни игри с компания. Играхме дори Гледай си работата и Не се сърди, човече. Съдете колкото искате, но за мен преживяването с други инфантили като мен, които приемат детинщината си с размах е нещо, което не само че ми придава пълноценни моменти, но е и създало едни от най-незабравимите ми преживявания свързани с настолни игри въобще.

Когато бях в НАТФИЗ, по време на първи, втори и дори трети курс, ние се събирахме в дома на колега и играехме безумни игри до пръскане – от лъженка, през асоциации, че дори и безумни домашни кампании на D&D, Ендивал и една ролева игра, която бях измислил. Някъде в тези изключително разпускащи вечери (нещо, което не винаги се получава с някои по-сериозни съвременни игри) срещнахме Familienspiele. Това беше преди повече от 10 години, да отбележа. В тази игра имаше толкова много игри, компоненти, бордове и зарове, че на нас ни се видя като най-великото нещо след измислянето вафлените чашки за сладолед.

По това време цената на тази игра ми се виждаше като нещо твърде луксозно, но приятелите ми можеха да си го позволят и сякаш оценяваха хобито повече от мен. Ако това се случваше сега – тези 80-тина лева щяха да влязат през едното ухо и да излязат от другата ноздра в сравнение с безумията, които виждаме ежедневно в Кикстартър.

Разбира се, трябва да се има предвид, че Familienspiele е точно това, което пише в заглавието – семейни игри. Да поясня – класически семейни игри.

В това издание има игри, които са по възрастни от дървото, от което са направили хартията за кутията на играта.

И въпреки това – ние имаме деца. Три броя. Единият вече е на 5 и обича да играе игри за големи.

Странно е, но за мен тази кутия е истинско съкровище. Все път като я отворя ме залива някаква карибска мания от бляскави компоненти, които не са нито бляскави, нито са кой знае какви компоненти… не и обективно. За мен – Familienspiele е диамантен символ на носталгия от свят, който въпреки всички усилия на съвременните игри да унищожат, той все пак е оцелял дълбоко скрит в сърцето ми. Ето, че той отново се показа навън, като най-сладкото от всичко е, че проводникът на това чувство е моят син. Има някаква романтика в цялото това нещо. Някаква филмова символика и метафора на неща много по-дълбоки от глупостите, които обикновено бръщолевя тук.

Familienspiele е незаменима емоция, която всеки израснал дори самос  половината от игрите в комплекта ще може да вгради отново в ежедневието си.

Приветствам ви да си вземете тази колекция от игри, ако имате деца. Но дори и да нямате… да, това са елементарни игри, далеч от съвременното ни хоби, но… честно, не мога да кажа нищо против Familienspiele.

А децата… обективно погледнато ще се забавляват, защото на тази възраст те обичат абстрактните логически игри и биха могли да се впуснат в десетобой срещу родителите си.

Освен това, ще изненадате колко добри логически и тактически игри е имало едно време. Очевидно съм забравил този факт и Familienspiele беше чудесен шамар, който ме върна към реалността.

Това не беше ревю, а едно лириЛично отклонение към период, който може и да е задвижил двигателят, който ме кара все по-напред в хобито с главата напред. Чувствам се доволен и благодарен, че имах лукса да забавя малко темпото.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*