Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
В Dream Islands играчите влизат в ролята на тур оператори, които се стараят да разведат максимално оптимално своите туристи из красивите Острови на мечтите, за краткото време, което имат.
Който успее да се справи най-добре печели, а който е на последно място, очевидно управлява българска тур агенция.
Dream Islands звучи наистина като подвеждащо добро име за място, което ви обещава тур оператора ви, но нека ви уверя, че някои агенции реално си вършат работата и ще ви отведат на перфектната активна почивка.
Централната дъска на играта лъсва със своите ярки и меки цветове, както и детайлните рисунки на всеки един от островите. Всеки играч има собствено тесте с цели, които неговите туристи трябва да посетят. Дали ще са хипита или глупави тийнейджъри, няма значение. Играчите започват с различен стил и арт, но механично са напълно равни.
Всеки играч има собствено мини табло и 4 дървени мидички, с които да отбелязва колко движения е свършил. Всеки си има и 6 щастливи мийпълчета с вдигнати ръце нагоре от вълнение. Всички си слагат мийпълчетата в полето със самолета, след това първият играч си слага един от туристите на две, три или четири полета разстояние (в зависимост от броя на играчите), следващите правят това с по един от своите, но всеки трябва да е с едно поле по-назад от предния. Всеки си тегли три карти от тестето и играта може да започне.
Централната дъска!
Въпреки цветовете, готиния шеговит арт и тематичните компоненти, играта в основата си е абстрактна.
По време на своят ход играч може да направи 2,3,4 или 5 движения. Щом ги направи, слага една от мидичките си на това поле от неговото табло. Когато запълни и четирите полета, изсипва мидичките и може отново да ги запълва.
Всички туристи се движат само по часовникова стрелка и не могат да се връщат назад. На картата има едно единствено отклонение, което ако го поемат – няма връщане назад. Те си остават в това разклонение до края на играта и не могат повече да обикалят. Хубавото е, че това разклонение дава 3, 2 или 1 точки, в зависимост от това кой първи ще жертва своя фигурка.
Личното табло.
Движенията на фигурките се определят основно от целите, които държите в ръката си. Целите са основно три вида.
- Определен брой фигурки на един остров (от 2 до 5)
- Определен брой поредни острови, на които имате фигурки (от 2 до 5)
- Контрол на конкретен остров (Да имате повече фигурки, отколкото всички останали играчи взети заедно)
Хипи цели!
В края на хода си можете да изхвърлите колкото си искате карти под тестето и да си дотеглите до три.
Когато движите фигурки, можете да движите колкото си искате. Може и да е само една, може и да са повече. Единственото условие е да се направи точното движение което сте избрали – 2,3,4 или 5.
Когато картите на някого свършат или когато в разклонението от острови се съберат определен брой фигурки (в зависимост от броя на играчите), играта свършва и се броят точки. Всъщност, точкуването не е особено сложно. Дават се по две точки за всяка изпълнена карта плюс точките от островите на разклонението.
Играта е изключително проста и всички, с които съм я играл я харесват. Аз също. Даже мисля да си я запазя засега… но с едно условие. Мисля, че на играта й липсва още нещо малко.
Заради сегашният начин на точкуване, играта е сравнително предвидима. Ако някой е твърде напред с изкарването на мисиите, не можете да го спрете. Все пак в играта има нулево взаимодействие между играчите. Всъщност, единственото взаимодействие е когато ви трябва контрол на територия, а другите ви пречат. Но дори и тогава те не го правят нарочно, а просто така се е получило.
Освен това, като цяло, точкуването не е особено вълнуващо. Има само два вида точкуване, като единият дава само мъничко бонус точки. Според мен би могло да се измисли мини разширение с токъни, които се събират при определени условия от островите. Тези токъни да са с лицето надолу и да са с точки от 1 до 3. Това ще вдигне малко интеракцията и ще увеличи съспенса в края на играта.
Имаше предложение на приятел ръката ви да се увеличи с една карта. Това звучи като добър начин за контрол на мисиите, но от друга страна има шанс да образува известна доза аналитична парализа, което в двайсет минутна игра не е добре.
Мисиите не са особено балансирани. Някои от тях са очевидно по-трудни от други, но всички дават две точки. Това често води до правенето на по-трудните мисии в края на играта. Може би 3 точки на тези мисии би било също подходящо.
Въпреки всичко, играта работи и така както си е. Просто ми се струва, че липсва едно малко побутване да стане хит сред леките неангажиращи семейни игри.
Игра в процес.
Заключение
Dream Islands гони негеймърска аудитория, но върши и чудесна работа за лек филър. Играта е абстрактна и липсата на интеракция не се усеща, защото е светкавично бърза. За двайсет минути вие се стремите да наредите собствения си пъзел максимално бързо, защото в основата си, това е състезателна игра, в която не точкуването е важно а финиширането пръв. Точкуването е просто там за тези, които са завършили на фотофиниш и които имат по един-двама в страничните острови за малко бонус точкуване.
За мен, на играта й липсва още един метод на точкуване, за да може да превърне Dream Islands в сигурен кандидат за редовна игра у дома. Мисля да поизчакам, за да видя дали Schmidt мислят по този въпрос. Ако не – вероятно ще измисля някакво домашно мини разширение… но по-скоро няма да го направя. Но пък би било супер, ако го направя… но е почти сигурно, че няма…
ПЛЮСОВЕ:
- Приятен арт и компоненти… Michael Menzel, Duh!
- Бърз геймплей
- Достъпни механики
МИНУСИ:
- Незадоволително точкуване
- Никакво взаимодействие между играчите
Schmidt са се скъсали от производство тази и миналата година. Ако не вярвате, разгледайте и другите им игри, но първо се уверете в цената на тази и преценете дали пък да не си я купите.
