вторник, март 19, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Darkest Night – мрачна кооперативна игра
Darkest Night – мрачна кооперативна игра

Darkest Night – мрачна кооперативна игра

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

По принцип не съм фен на кооперативните игри – да започнем така.

НО!

pic1504847_lgЕдна от любимите ми игри за всички времена е Robinson Crusoe, която си е съвсем кооперативна. Да не говорим, че най-любимата ми игра пък – Archipelago има кооперативен елемент. Искам да кажа, че кооперативните игри трябва да предлагат нещо различно, нещо тематично и нещо… индивидуално.

Под индивидуално имам предвид нещо, което да накара всеки играч да се чувства значим. Да се чувства част от играта, част от приключението. Да, това няма да намали силата на алфа играча, но ще придаде привкус на онези, които искат да усетят атмосферата на истински добрата кооперативна игра.

Дали Darkest Night слага нещо ново на масата, отличава ли се от всички останали кооперативни игри? Дали не е поредната – „Ти ходи там. Ти – там, аз – там, дай ми този предмет и ме изчакай тук“? Дали успява да бие този класически синдром на перфектния ход? Дали не е просто поредния пъзел за решаване?  И да и не.

Да започнем от…

И ДА

 

Victory point Games са направили силно отклонение от стандартните си игри. Това е компания, която досега е произвеждала тежки военни игри с много компоненти и съмнително качество. За пръв път правят игра от този тип и са я сложи в категорията „Евро семейни игри“. Много странна категория за тази игра, тъй като не е нито евро, нито семейна. За това малко по-късно.

pic1432658Не съм играл друга тяхна игра, но всички като че ли се оплакваха от компонентите. За щастие обаче открих, че компонентите са всъщност много добри. Дебели pic1380564картонени токъни, добро качество на картите, дебела дъска (сглобяема от три части, като пъзел) и една допълнителна дъска – само от хартия. Не знам защо е допълнителната… но всичко допълнително не е за оплакване.

Илюстрациите по токъните, картата и картите се отличават значително. Тези по картата, токъните и героите са добри, но нищо особено – стандартно мрачно фентъзи. Нищо, което не сме виждали. Но уменията на самите карти са изрисувани стилизирано и много приятно за окото. Приличат на архитектурни схеми, или пък като картографиране на вътрешна енергия или нещо друго, което можете да си представите. Много е свежо и приятно сред иначе…

Мрачната тема

В Darkest Night, героите са типични средновековни и фентъзи герои, които се опитват да спрат злия Некромант от превземане на света.

Атмосферата е малко по-различна от стандартното фентъзи. Действията са ситуирани в някаква злокобна средновековна католическа реалност, в която свещеници и рицари се борят срещу Тъмнината.

Пак не е нещо съвсем ново, но трябва да призная, че липсата на гоблини и елфи ме освежи.

Освен това, в играта няма кървави илюстрации и брутални асоциации, така че няма да имате суровото потискащо чувство, че режете крайници и изтръгвате сърца. Всъщност, единственото мрачно нещо в цялата игра са тъмните илюстрации. И като казвам мрачно, имам предвид буквално мрачно. Всичко е тъмно и  покрито с мрачни цветове.

Усещане за видео игра

pic2079702_lg

По класически начин за кооперативна игра, базирана на оцеляване – ще се появяват гадове по картата, героите ще трябва да ги трепят, а накрая да се справят със самия Некромант… или да съберат три реликви… което си е направо невъзможно… но по-възможно от победа над Некроманта. Да, играта е доста трудна, но това винаги е плюс за кооперативните игри.

В играта, героите са изключително различни и са добри в съвсем различни области. Някои лекуват, други се бият, трети много се движат, четвърти контролират гадовете и така нататък.

Това, което ме накара да се чувствам като в класическо РПГ от видео игра, тип Диабло, бяха уменията.

Всеки герой има свое тесте с 10 умения. В началото започва с три от четири възможни стартови, а в последствие тегли от тестето, когато открие съкровище. Да, и други игри са правили такова нещо и на теория по-добре от тази игра – например в Descent, само че в Darkest Night имах най-силнен трепет от откриване на ново умение. Всяко от уменията е изключително полезно и разширява сериозно опциите на героя. Хубавото е, че и стартовите умения не са особено слаби и винаги можете да ги ползвате. Особено при положение, че повечето умения могат да се ползват веднъж в битка или пък само веднъж по принцип. За да ги използвате втори път ще трябва да изразходите цял ход да се криете или пък да се връщате в Манастира, където винаги е безопасно… почти винаги.

pic1504854_lg

Героите.

 

Докато играете нямате чувството, че трябва да направите няколко конкретни действия, за да завършите перфектно пъзела. Не. Вие влизате в ролята на вашите герои и искате да ги развивате максимално, за да станат истински и мощни герои. Събирате предмети, умения, артефакти и се хвърляте на главата на Некроманта. В играта има силно развита ролева част.

 Сдобиването с умения е трудно и прави откриването им по-награждаващо и вълнуващо. Освен това никога няма да имате усещането, че дадено умение е безполезно, което ме подсеща за нещо.

Играта има огромна преиграваемост.

Това се дължи основно на две неща. Голямо количество герои и различни по видове гадове. Героите в играта са девет. Нестандартна цифра за базова игра, но с експанжъните героите стават десетки! Гарантирам ви, че само основните 9 ще са ви достатъчни за вечна игра. Защото всеки един се усеща различно и никога не е гаранция какви точно умения ще ви се паднат.

Това пристига в кутията.

Това пристига в кутията.

Гадовете, които ще срещате са представени от токъни и освен класически скелети, вампири и всякакви гадинки, те могат да бъдат и препятствия, които да правят битките ви в това място по-трудни, търсенето в това място по-трудно или други досадни неща. Като например Мъглата, която ви кара да се справите първо с нея преди да можете да сбиете всички, които ви дразнят на това място. А това в общия случай са всички.

Движението на Некроманта

Некромантът не е просто фигура, която се появява в края на играта, както например в Arkham Horror. Злодеят обикаля същото тясно пространство, което и героите! Не само това, но и където стъпи, там цвъка гадове, а ако герой има злощастието да е на това място, има сериозен шанс да изяде злодеен пердах!

Това движение е иновативно и винаги създава напрежение. Понеже всеки герой има трак с „потайност“, Некромантът надушва най-открия (с най-нисък трак „потайност“) и тръгва към него. Така че винаги ще искате този човек да е възможно най-далеч. Разбира се, Некромантът може и да се движи непредвидимо с помощта на зар.

Освен това цвъкането на гадове може да бъде опустошително, тъй като ако в даден момент в някое поле има вече 4 гада и Некроманта трябва да цвъкне там, гада се появява в Манастира („къщата“ на героите). Ако в Манастира има 4 гада, героите губят играта.

Играта е подходяща за соло

Както всяка кооперативна игра, тази също е подходяща за соло, но тази даже има отличие за една от най-добрите настолни игри за соло игра от Space-Biff!. (Вероятно не сте го чували… аз също не бях)

Ще ви кажа защо е подходяща. Както споменах, играта има ролево усещане на видео игра и вие искате да запазите максимално дълго вашите герои. Когато управлявам 4 героя едновременно, (винаги се играе с толкова, независимо от броя на играчите) вдигам им умения и им намирам предмети, аз имам чувството, че цъкам игра от типа на Neverwinter Nights или Dragon Age.

Управлението на персонажите не е тежко, но изисква умение и е награждаващо, когато успеете да екипирате всички подходящо и да си ги опазите живи.

В общи линии, Dakest Night може да е класическа кооперативна игра, но играта не е пъзел, а вълнуващо ролево приключение.

Сега е време обаче и за втората част на това ревю. Моля хората, които се влияят от мрънкане, хленчене и всеобщо оплакване да преминат направо на заключението. Нека обърна внимание на нещата, които малко ме подразниха.

И НЕ

Компонентите

Споменах, че харесвам компонентите и на обща основа това е вярно, но има две неща, които определено ми направиха впечатление.

Първо, играта пристигна в кутия като от пица. Виждате красивия арт на кутията и първото нещо, което забелязвате, след като се опитате да я отворите е… че тя не се отваря. Всъщност, покритието е само обвивка, от която се избутва реалната кутия. Кутията е от евтин картон и в такова нещо бихте очаквали да получите пица. За щастие, когато стои на рафта ви, кутията ще изглежда добре, защото е облицована с прекрасни илюстрации. За нещастие – тази облицовка ще се изтърка и накъса с времето, защото при всяко приплъзване на кутията, облицовката се наранява. При мен, още на третия път, в който прибирах кутията, ръбчетата се бяха вече сбръчкосали…

Второ, токъните остават мастило по пръстите. Вече съм играл няколко пъти играта и все още се налага да си мия ръцете от черното. Както и да е, това е малко оплакване, предполагам, че след още няколко изигравания този проблем ще отпадне. Надявам се не и мастилото…

Голяма доза случайност

Вторият проблем, който според мен ще подразни голяма част от играчите – играта разчита изключително много на късмет.

Първото нещо, което ще забележите е, че не всички гадове са балансирани. Под това имам предвид един особен, който всеки ход придвижва трака на Некроманта с едно допълнително поле. А колкото повече се движи този трак, толкова по-мощен става Некроманта. Дори в книжката с правилата пише, че бихме искали да утрепем първо тази досада. Само, че може да се случи така, че тази гняс да се появи на поле, където вече има три други гада, един или два, от които са Мъгли. Тоест, първо трябва да се справим с мъглата, после с него. Пък през това време ядем бой от останалите гадове… евентуално и от Некроманта. Като се има предвид, че всеки герой има право само на едно действие и ако в момента всички герои не са в това поле, докато утрепят това нещо, времето може толкова да се проточи, че Некроманта за нула време да натрупа много сила. Още в първата ми игра, на третия ход излязоха двете от тези гадости, едното от които беше тежко защитено от други. Друг път пък изобщо не са се появявали. Така че… има го и това.

Това червеното е досадното нещо, за което говоря!

Това червеното е досадното нещо, за което говоря!

Второто нещо, което е крайно зависимо от късмета – това са битките.

Битките се извършват с помощта на зарове и на „чекове“. Тоест, вие трябва да хвърлите по-голяма стойност от тази на гада, за да го победите. Единственото нещо, което ви дава право да модифицирате зара в тази игра са реликвите, които пък се намират изключително трудно, а и имат негативен ефект. Уменията и предметите, които ви помагат в битките могат да ви дадат повече зарове, но броят само ви вдига шансовете да хвърлите по-голямо число, нищо друго. Имайте предвид, че гадовете са със средна трудност 5. Има някои с 4, има и с 6. Некромантът има трудност 7. Тоест, него можете да победите само с реликва. Но пък и ще спечелите играта.

Лично мен това не ме дразни… много. Нямаше дори изобщо да ме дразни, ако не беше следния проблем в играта.

Времетраенето

Играта продължава около час и половина средно. И това е ако играете сам. Като включите и обсъжданията и споровете кой къде трябва да ходи – рамките се увеличават до към два часа. Според мен е малко повече, от колкото трябва, за да се впише в категорията – една от най-добрите кооперативни игри. Другото, което пречи на това е последния и според мен, най-значителен проблем.

Много и дребни правила

Това не е задължително проблем. В честия случай – не и за мен. Но играта е пълна с десетки малки правилца, които често забравяте. Кога вдигате потайност, кога губите потайност? Като си разменяте предмети какво се случваше? Кога точно се теглеше картата със събития. Кой гад какво правеше?

Да, с всички тези неща се свиква след няколко игри, но това прави играта недостъпна за нови играчи. Така че спокойно можем да наречем Darkest Night – кооперативна игра за геймъри. По принцип, аз съм човек, който помни правила. Дори и на игри, които съм играл преди година. При тази игра, още втория път когато я извадих, бях забравил почти всички малки правила. Според мен, играта можеше да бъде леко изчистена, за да върви по-плавно и динамично. Но ако й дадете нужното време, аз съм убеден, че тя ще се изплати.

pic1796602

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Виждате, че играта има и положителни и отрицателни черти. Аз дълбоко вярвам, че положителните значително надхвърлят отрицателните. До толкова, че вълнението от играта може да превъзмогне недостатъците й. Като казвам недостатъци, искам да ви уверя, че говоря за нещо, които аз смятам, че ще бъде проблем за много хора. Играта в никакъв случай не е счупена. Напротив. Darkest Night е идеално изпипана игра и създадена точно такава, за каквато се продава. С други думи, личи си, че й е отделено огромно количество труд, внимание и любов, за да съществува тази страхотна кооперативна игра. Поддръжката също е добра, тъй като на пазара има няколко разширения, които не само добавят нови герои и гадове, но и нови механики. Както споменах в началото – аз не съм фен на кооперативните игри като цяло, с няколко изключения, и тази игра е на ръба на моя вкус. С други думи – препоръчвам с две ръце Darkest Night на всички фенове на кооперативните игри, на видео геймърите и на тези, които си падат по по-мрачните теми. Това е солидна игра, дори и да не остане в моята колекция.

ПЛЮСОВЕ:

  • Темата е интересна и мрачна, без да е твърде мрачна
  • Носи усещане на ролева видео игра
  • Голяма преиграваемост, дори и без разширенията
  • Подходяща е за соло игра

МИНУСИ:

  • Проблем с някои от компонентите
  • Разчита тежко на късмет
  • Продължава малко по-дълго, от колкото трябва
  • Много правила, които често се забравят

Играта можете да си закупите от:

BoardGames.Bg

Ако ви е харесало ревюто и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!
Дарение за сайта

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Един коментар

  1. Драгни Драгнев

    Не мастило по пръстите – печатът всъщност е доста добър. Проблемът идва от това, че токъните не са рязани на гилотина, ами с лазер. До сега такова чудо не бях виждал, но явно така са го направили. При това положение материала изгаря и е нормално да оставя следи от пепел.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers